Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Във Венеция мостовете не са метафора. Те са кръвоносната система на града. Партньорство като това между Андреа Бочели и Philip Morris International може да бъде обявено във всяка конферентна зала по света, но рязко придобива друго значение, когато се случва в град на толкова противоречия - между вода и земя, между търговия и изкуство, между минало и настояще, между туристи и местни. Дори между Джеф Безос, който иска целият свят да види сватбата му, и венецианците, които не желаят градът им да се превръща в декор за спектакли на свръхбогатите.
Believe. Further - това е мотото и дългосрочната платформа, която събира два на пръв поглед много различни гласа около една обща тема: възможно ли е човек, институция или компания да промени представата за себе си, когато светът вече е решил кои са те.
„Избрали сме правилния град за това събитие, защото Венеция е градът на мостовете“, казва Масимо Андолина, президент за Европа във Philip Morris International. Андолина говори от Torre dell’Arsenale - място, което само по себе си носи памет за венецианската мощ, за търговията, технологиите и способността на един град да превръща историята си в движение напред.
Според него, ако обществата искат да решават големите си проблеми, трябва да спрат да строят стени и да започнат отново да строят мостове, но не върху идеологически позиции, а върху факти, наука и прозрачност.
Това е и най-деликатната част от разговора. Защото въпросът, който веднага изниква, е: какво общо има Philip Morris International с Андреа Бочели?
Отговорът на Андолина е директен: това са „две истории на трансформация“. Едната е историята на човек, който вярва в онова, което може да бъде. Другата - историята на компания, изградена върху цигарите, която твърди, че мястото им е в музеите.
Believe. Further стъпва именно върху тази зона на напрежение: как се променя етикет, който отдавна ти е залепен.
При Андреа Бочели този въпрос има чисто човешко измерение. Светът също е можел да реши предварително какъв да бъде неговият живот. В разговора във Венеция той се връща към детството си, към тревогата на майка му какво ще стане с него, когато вече няма да я има, към момчетата, които не го искат в отбора си по футбол и винаги го избират последен.
Вместо това Бочели изгражда кариера, която пресича границите между операта и популярната музика, между различни поколения и публики, между сцените на най-престижните зали и глобални събития, гледани от милиони.
Той разказва, че никога не си е поставял прекалено конкретни цели. Описва се като вярващ човек, който се опитва да даде най-доброто от себе си, а после приема онова, което животът му е отредил.
Вярата му звучи като вътрешна дисциплина - готовност да продължиш да правиш това, което можеш най-добре, дори когато резултатът още не се вижда.
Това е и допирната точка, която PMI търси в партньорството. Компанията представя собствената си трансформация като дългосрочен процес - от бизнес, асоцииран с цигари, към портфолио от бездимни алтернативи и амбиция за бъдеще без цигарен дим.
Подобен разговор има смисъл ако не заобикаля неудобния въпрос за миналото. Андолина сам признава, че много хора остават скептични към Philip Morris и не искат „да преминат по този мост“. Неговият отговор е, че компанията трябва да показва доказателства чрез наука, отвореност и постоянство.
Бочели формулира темата по-просто: човек трябва да се променя, когато разбере, че е грешил. Постоянството е ценност, но инатът след осъзната грешка вече не е сила, а проблем. „Можеш да се развиваш и да останеш верен на себе си“, казва той.
Ден след представянето на Believe. Further историята се премества на площад „Сан Марко“.
Бочели избира пространството пред базиликата, за да изнесе грандиозен концерт за 30-годишнината на Romanza. Това е албумът, с който музикантът излиза отвъд класическата публика и се превръща в глас за много по-широк свят.
Бочели винаги е бил артист на границата между класика и поп, между високата сцена и масовата емоция, между италианската музикална култура и глобалния свят. Затова и концертът на Piazza San Marco работи толкова добре в контекста на Believe. Further. Ако инициативата говори за мостове, Бочели е един от малкото артисти, които наистина са ги преминавали цял живот.
В разговора във Венеция той казва, че популярната музика може да бъде „ръката“, която внимателно води човек към операта. На „Сан Марко“ тази идея оживява.
Концертът е построен като път през различните лица на Бочели. Тръгва от Верди, Пучини, Бизе, Лехар, Орф. Там са Di quella pira, La donna è mobile, Brindisi, Largo al factotum. С O Fortuna от Carmina Burana идва промяната - вечерта излиза от формата на класически концерт и започва да прилича на открит театър.
Бочели не е единствената звезда. До него излизат сопраното Мариам Батистели, баритонът Роберто де Кандия, цигуларката Русанда Панфили и Андреа Лике.
Самата Лике също е силно въплъщение на мотото Believe. Further. Тя е датска певица и актриса от етиопски произход, осиновена на осеммесечна възраст заедно със своята близначка Саба от семейство в Дания. Международната ѝ видимост идва с мащабни вокални кавъри на филмови хитове на Лейди Гага и Уитни Хюстън с Датския национален симфоничен оркестър. Нейната сестра Саба представя Дания на „Евровизия“ през 2024 г., а самата Андреа Лике през последните години споделя сцена с Бочели.
На Piazza San Marco Лике изпълнява Stand Up - песента на Синтия Ериво от филма Harriet.
Всички тези хора около Андреа Бочели дават на концерта мащаб на гала спектакъл.
И ако Torre dell’Arsenale е сцената, на която се задава въпросът „може ли човек или компания да излезе отвъд представата за себе си“, Piazza San Marco е мястото, където този въпрос получава по-малко рационален, но по-силен отговор: всичко е възможно.
