Ако млад човек под 18 г. опита да купи цигари, друг тютюнев или никотинов продукт, и алкохол в Гърция, възрастта му вече лесно може да бъде проверена през телефона.
Търговецът показва QR код, клиентът го сканира през своя дигитален портфейл, а на екран се появява зелен или червен сигнал. Без име, без точна възраст и без каквито и да е други лични данни.
Гърция първа в Европейския съюз въвежда този дигитален механизъм, за да ограничи достъпа на непълнолетни до продукти, които законът им забранява. Страната, подобно на България, е сред държавите с най-високи нива на пушене в ЕС, така че темата и там не е периферна.
За технологичното решение разказва Вержиния Джевелекова от Филип Морис България. В момента компанията инвестира в подобна тестова активация в България в партньорство с “Евротръст”.
Технологията помага лесно и бързо да се решава въпросът как търговецът да разбере дали клиентът е пълнолетен. Зад него остава по-неудобният: кой носи отговорност, когато всички виждат, че деца пушат, но очакват друг да се намеси?
„Всички сме виждали около училищата тийнейджъри, които пушат – това е абсолютно явно за учителите и за родителите. Всеки, който ежедневно общува с децата – родители, близки, учители – има обществена отговорност да говори с тях. В България, за разлика от други държави, сякаш го няма това съзнание, че децата са обща отговорност“, казва Вержиния. “А иначе законът е ясен – когато нещо е забранено, то просто е забранено.”
От две години Филип Морис България поставя въпроса за спазването на правилата в центъра на кампанията си „Без компромиси“. Тя е насочена срещу достъпа на непълнолетни до тютюневи и никотинови изделия.
Тази година е още по-мащабна от миналата и обхваща 11 000 търговски обекта, а основното ѝ послание е съвсем прагматично: да напомни, че търговецът трябва да поиска документ, когато има съмнение за възрастта на клиента, и да призове за смислен разговор, който възрастните трябва да провеждат с подрастващите.
%20-%20BlBck.png)
Данните, които компанията използва, доказват защо точката на продажба е толкова важна в кампанията.
Повече от половината деца между 13 и 15 години, които признават, че употребяват такива изделия, казват, че ги купуват свободно от магазин. Забраната съществува, но последната преграда пред достъпа до детето често остава личната преценка на човека зад щанда.
Някои търговци смятат, че нямат право да искат лична карта. Част от клиентите приемат проверката на възрастта с личен документ като навлизане в личното им пространство.
Според Джевелекова и двете реакции се дължат на неразбиране на целта и духа на закона.
„Когато законът забранява продажба на даден продукт на лица под 18 години, единственият начин да се спази този закон е продавачът да може се увери, че клиентът е пълнолетен, тоест да поиска да види възрастта му в личен документ.“
Поглеждане на датата на раждане в личен документ не представлява събиране и обработване на лични данни, обяснява тя. Продавачът нито копира информацията, нито я съхранява. Той трябва единствено да установи дали клиентът е над 18 години и има право да купи съответния тютюнев или никотинов продукт.
Затова и технологично решение като това в Гърция би могло да е ефективно.
Може ли QR кодът да затвори една от пролуките в реалното прилагане на закона?
В момента Филип Морис България и „Евротръст“ разработват пилотен проект за дигитална проверка на възрастта, близък до механизма в Гърция. Той ще бъде изпробван първо в официалните магазини, където се предлагат продуктите на компанията и може да се проследи целият процес, а след това и в партньорски обекти.
Клиентът ще сканира QR код през телефона си, на който има електронна идентификация. Системата ще прочита само датата на раждане, а на екран ще се появява единствено потвърждение дали човекът има навършени 18 години. Физическата лична карта продължава да бъде легитимна възможност за търговците и за хората, които не използват дигитална идентификация.
Дигиталните решения обаче ще стават все по-познати с въвеждането на европейските дигитални портфейли. Гърция използва Gov.gr Wallet и Kids Wallet при проверката на възрастта за покупка на продукти с възрастови ограничения, като това вече е уредено в гръцкия закон. През 2026 г. страната представи и план за по-широко прилагане на забраната за продажба на тютюн и алкохол на непълнолетни, който поставя ясна отговорност върху продавачите за предотвратяване на достъпа.
Българският пилот има амбицията да покаже, че същият принцип може да работи и тук. За целта инструментът трябва да бъде достатъчно бърз и лесен, за да не се превърне в затруднение, което хората избягват заради неудобството.
Компанията планира да представи модела пред Министерството на икономиката, инвестициите и индустрията и Министерството на иновациите и дигиталната трансформация.
Отговорността за децата трябва да е на всички възрастни
Информационните кампании на Филип Морис срещу продажбата на тютюневи изделия на непълнолетни сред търговците имат дълга история. Джевелекова е в компанията от 30 години и си спомня материали, по които е работила още преди четвърт век.
От 2025 г. обаче инициативата носи името „Без компромиси“ и търси по-широка видимост. Освен стикери и брошури, в магазините има картонени стойки и обозначения на пода и вратите. „Нищо лично, покажи лична карта“ е насочено към клиентите, а „Нищо лично, поискай лична карта“ – към търговците. Част от обектите се включват и с посланието „Търговец без компромиси“ – тоест „Аз съм отговорен търговец“.
Тази година в кампанията участват актьорите Весела Бабинова и Владимир Зомбори, както и Алек Алексиев и Яна Титова. Двете семейства говорят за нуждата родителите да общуват спокойно с децата и да им обяснят рисковете още преди първия сблъсък с подобни продукти.
Кампанията обхваща всички категории продукти с тютюн и никотин – цигари, електронни цигари, нагреваеми изделия, никотинови паучове и други. Когато става дума за деца и подрастващи, кампанията не прави разграничение между тях.
„Това не са продукти за деца, както и, впрочем, и други видове продукти, които не са за деца – нито бира, нито коктейл, нито с малък градус, нито с голям. Просто не са за деца и точка.“
Джевелекова разказва за родители, които в магазините, където се предлагат техните продукти, са настоявали непълнолетните им деца да получат продукт. Подобна продажба категорично се отказва, независимо от това, че родител настоява. По нейни думи компанията е стигала и до официални предупреждения и прекратяване на отношения с търговци при установяване на нарушение на забраната, която е залегнала в договорните отношения с търговските партньори.
Според Джевелекова в България твърде лесно приемаме, че чуждото дете е чужд проблем, макар че напоследък има наченки на колективна отговорност към нарушенията и нередностите. Тя самата е правила забележки в магазини на непълнолетни, които се опитват да купят цигари или алкохол. Спокойната намеса на един възрастен е била достатъчна децата да се откажат и да излязат, а може би и са се вслушали в думите, че тези продукти не са за тях.
„Най-важното е наистина да се говори с децата и да се разбере защо посягат към тези изделия. При толкова лесен достъп до всякакви изделия, да не говорим за наркотичните, дано има родители, които да не си казват: „Добре поне, че е цигара, а не е нещо още по-опасно.“
Когато единичен тежък случай или трагедия води до нова забрана
Разговорът за достъпа на деца неизбежно стига до по-широката тема за регулацията на тютюневите и никотиновите изделия.
Джевелекова посочва, че след някои тежки случаи с непълнолетни, които са употребили нерегламентирани продукти с неясно съдържание, купени незаконно онлайн, политическата реакция често е насочена към забрана на цяла категория продукти.
„В такива ситуации предложенията за забрани се правят много ударно и реактивно, заради конкретни случаи. За нас, легалния бизнес, е резонно за всяка нова регулация да е извършена добра оценка на въздействието – за ефективността ѝ, как ще се прилага, дали има други, по-малко или по-рестриктивни мерки вместо забрани, дали всички други инструменти са опитани и е доказано, че не са били достатъчни за определен период от време. Забрани на цели категории продукти е крайна мярка, която не осигурява прекъсването на достъпа до непълнолетни.“
Защото по-големият проблем остава незаконната онлайн търговия. Рекламата и продажбата на всички тютюневи и никотинови изделия онлайн са забранени, но най-вече електронни цигари и вейпове продължават да се предлагат от неизвестни търговци и от компании, които невинаги са изпълнили законовите изискванията за нотификация на изделията и вписването им в регистрите на Министерството на икономиката, инвестициите и индустрията.
Дигиталната проверка на възрастта е обещаващ инструмент при легалната търговия, но и той няма да реши незаконната търговия и няма да замени разговора между родителите, учителите и децата. Тя може да затвори една от най-видимите пролуки – възможността непълнолетен да купи забранен за него продукт от магазин, без никой да провери на колко години е.
Останалото изисква нещо, което е постоянен ангажимент на правоприлагащите и контролните органи и на цялото общество, и няма как да бъде инсталирано на телефон: възрастните да приемат, че всяко дете пред тях е и тяхна отговорност.
Материалът се публикува с подкрепата на Филип Морис България
