България е в постоянен демографски спад през последните 30 години, а населението ѝ е намаляло с над 2 млн. души - страната е на първо място по отрицателен прираст и в ЕС, и в целия свят.
Част от причините са общи за цяла Европа, но четири проблема са специфични за България и именно те трябва да бъдат променени.
Тези причини не са в непрекъснато повтаряните клишета за "ниската раждаемост" и "застаряването на населението", а са следните проблеми:
- високата смъртност,
- острият дефицит на младо население,
- диспропорционалното разпределение на хората по региони и
- високият процент на неграмотно население.
Заради тях цели региони в България, която е сред държавите в света с най-добри климатични и географски условия на живот, може да се превърнат в "демографски пустини" - и това е недопустимо, предупреждава доц. Георги Бърдаров.
Но решения има - и е абсурдно да се твърди, че България е в демографска катастрофа или колапс, докато има всички възможности да обърне тази тенденция.
Тези решения са в 7 области, които Бърдаров представи в своя лекция в Софийския университет "Св. Климент Охридски" на 18 януари - от здравето и образованието на нацията, до създаването на условия за връщането на младите и активни българи от чужбина.
"През 21 век голямата битка ще бъде не за територия, не и за ресурси в традиционния смисъл на думата, а за човешки капитал - активно, образовано население с добро обществено здраве", казва той в своята лекция.
Тя е организирана от "ПанЕвропа България", основана от Гергана Паси.
Представяме ви я тук, с незначителни съкращения:
България е единствената държава в света, която от 30 г. неизменно е в тройката на държавите с най-висок отрицателен естествен прираст.
Унгария, Украйна, Латвия, Литва, Естония влизат и излизат от тази група, но България е там неизменно.
През половината от този период ние сме на печалното първо място. Това е факт и в момента. Имаме -9,6 промила отрицателен естествен прираст.
Населението на България е намаляло с над 2 млн. души. България е водеща не в Европа, не в ЕС, а в целия свят по смъртност на населението.
Това е скандално срамно.
България има и най-ниската средна продължителност на живота в ЕС, но и най-застаряло население - просто липсват младите, активни хора.
Най-хубавото на демографията е, че каквато и теза да имате, колкото и да е крайна, колкото и да е скандална и неприемлива за хората, подкрепиш ли я с факти, никой не може да ги оспори.
И ето един факт: коефициентът на демографско заместване. Той показва на 100 излизащи в пенсионна възраст в последната година, колко влизат в активна възраст от населението. Колко от пенсионерите са заменени с работещи хора.
Когато започнах да се занимавам с демография през 2001, този коефициент беше 100 на 124 - т.е. позитивен.
През 2022 г. той беше 100 на 62. Тоест - редуцирал се е двойно. Има области, в които клони към 100 на 40. В последната година обаче е 100 на 66. Има леко нарастване - малко е, но все пак е позитивно.
Какви са причините и заблудите за тази ситуация?
Има 6 процеса, които определят демографската криза в България.
Два от тях са общоевропейски и световни - те са естествени процеси в развития свят, и върху тях не можем да повлияем особено.
Но има 4 специфично български процеса. Именно върху тях трябва да работим - и можем да обърнем негативния демографски тренд.
- Устойчиво ниски репродуктивни нагласи на населението
- Ускорено застаряване на обществото
Това е картина, характерна за целия развит свят. ООН определя пика на населението към 2060-та година, след което ще започне да стагнира и да намалява по естествени причини. Това не трябва да предизвиква паника.
Онзи ден Илон Мъск казал, че най-големият проблем на човечеството е глобалното намаляване на раждаемостта. Но това е естествен процес. Преди 1000 години сме били 300 млн. души и Земята пак е функционирала.
Кое е неестественото в България?
- Свръхвисока смъртност
- Остър дефицит на младо активно население
- Драстични териториални демографски дисбаланси
- Високият процент на необразовано население
Нашата територия не е нито малка, нито голяма. Но не може да има такива драстични разминавания между регионите.
Не може да има и толкова срамно висок процент на необразовано население. Ние имаме около 800 000 души ромско население в България.
Над 85% от тях са с под средно образование. В една нова дигитална икономика, човек без средно образование моментално става "маргинал". Той ще бъде тежест за държавата.
Наша отговорност е да го превърнем в ресурс.
Какви са заблудите за демографската криза?
В България има две клишета, които постоянно се повтарят в публичното пространство.
- ниска раждаемост
- намаляване на населението в абсолютен брой.
Първото не е вярно, а другото - не е проблем на България. Дали ще сме 9, 7, 5 или 3 милиона души, не е голям проблем.
Важно е какви са структурите на населението, а не толкова абсолютният му брой.
Със сходна на българската територия Ирландия има население от 4,8 млн. души и е водеща по всички демографски показатели в Европа.
Кое не е вярно? Че имаме ниска раждаемост. Нашата раждаемост е абсолютно нормална за държава, която се намира на този етап от своето развитие. Има теория за демографския преход с 4 фази, като последната е изравняване на стойностите на раждаемост, смъртност, нулев и отрицателен естествен прираст.
Целият развит свят се намира в тази фаза.
Коефициентът на детност показва средния брой деца, родени от една жена на фертилна възраст в една територия спрямо всички жени във фертилна възраст. Към 2021 г. България е с 1,6. Средното ниво за ЕС е 1,5. Ние сме в предната половина на класацията.
Унгария, която дава изключително много средства за стимулиране на раждаемостта, е след нас по този показател. Последните данни за 2022 г. обаче показват, че коефициентът в България е 1,78.
Това ни отрежда трето място в ЕС по раждаемост.
Колкото до ускореното застаряване на населението: ние не си даваме сметка, че живеем в драстично по-различен свят в 21 век. Той няма аналог в цялата предходна човешка история. В 199 800 от 200 000 години човешка история ние сме живели по идентичен начин, а в последните 200 години имаме драстична промяна.
Една от тях е застаряването на обществата.
В началото на 20 век средната продължителност на живота в света е около 32 години, в Европа - около 42 г. Сега е двойно по-висока.
В Испания, която днес е една от най-застаряващите нации, средната продължитеност на живота в началото на 20 век е била около 34,3 години.
Това означава, че в началото на 20 век един човек на 35-40 г. в Испания е бил старец с разбито здраве, който умира. В Испания, а не в Третия свят.
Прогнозите са, че скоро ще имаме средна продължителност на живота около 90 г. Това е естествен процес.
Един феномен ме удивлява: Ние искаме като индивиди да живеем все по-дълго, все по-здравословно, все по-активно, но да не застаряваме като общества. Но няма как.
Къде е проблемът на България?
В драстичния вертикален демографски дисбаланс. Ние имаме много малък контингент младо активно население.
Населението е акумулирано в горните възрастови групи. Този остър дефицит пречи на всяка сфера - от социалните сфери през нуждата от работна ръка, рестартирането на държавата.
Това е проблемът, по който трябва активно да работим.
Смъртността в България е скандално и срамно висока. България през 2021 г. беше на първо място по смъртност в ЕС. По данните на ООН от 2019 г. до момента България е на първо място по смъртност в целия свят. В целия свят. Не по детска, а по обща смъртност. Това вече е скандално срамно.
В Северозападна България смъртността надхвърля 20 промила. Няма административна единица в целия ЕС, която да доближава такива стойности на смъртност. В България има общини, където смъртността достига и надхвърля 40 промила. В Бойница тя е 50 промила.
Такава смъртност имат само региони в Африка с тежки пандемии или райони с военен конфликт. Мирен район не се доближава до такива стойности.
Проблемът е в драстичните териториални дисбаланси. Ние имаме акумулация на младо активно население по осите София - Бургас или София - Кулата. Има ареали на компактно ромско население и огромни обезлюдени територии в Централна Северна България, Североизточна България, Странджа, Стара планина, Краище.
През 2008 г. испанският демограф Пинила въвежда термина "демографска пустиня": това са територии в умерените ширини, които предлагат най-добри условия за живот и стопанска дейност, но гъстотата на населението е под фрапиращите 10 души/км. Тоест те не могат да се рестарират сами.
Ако тези тенденции се запазят до 2050 г., от тази свръхблагодатна територия на България 60% ще бъдат демографска пустиня.
Това не можем да го допуснем. Имаме области, в които населението на 65+ години прехвърля 30%. Коефициентът на възрастова зависимост показва отношението между независимата категория на населението (активното население от 15-65 г.) спрямо зависимите категории (от 0 до 15 г. или хората над 65 г.). В България той вече е 100 на 60 - има области, в които е 70% като Видин, Ловеч, Монтана.
Когато говорим за проблемите и причините, трябва да говорим много повече за решенията.
Решения има.
Те ще дадат резултат впоследствие, но трябва да се започне да се работи моментално.
Аз съм разработил 7-компонентна програма за демографски рестарт на България.
- образование
- реализация
- доходи
- инфраструктура
- сигурност и социална справедливост
- имиграционна политика
- здраве
Не че здравето е на последно място. Напротив, то е най-важно и ще акцентирам именно върху него.
Образование
Нашето образование като наследство от социализма беше много добро. И сега в образователната ни система работят изключително качествени специалисти.
Ние трябва да променим не просто учебните програми, а философията на образователната система. Това е първата стъпка и тя вече е направена от Ирландия през 70-те години .
Веднага след Втората световна война Ирландия изпада в демографски колапс, който няма аналог в цялата човешка история. Емигрират 80% от родените през 30-те години (т.е. младите хора).
В средата на 19 в. Ирландия е 8,2 млн. души. В средата на 20 в. е 2,5 милиона.
Това е демографски колапс.
В началото на 60-те години те започват своя демографски рестарт в много посоки, но първият стълб е радикална реформа в образованието.
В парламента в Дъблин политическите противници атакуват премиера с думите: "Не е ли безумно толкова бедна държава, която е на ръба на гладуването, да инвестира толкова много средства първо в образованието?".
Неговият отговор е: "Ако днес не инвестираме в образование, ще останем бедни и утре, и вдругиден".
30 г. по-късно Ирландия има най-добрата образователна система в Европа, 40 г. тя е определяна като европейски икономически тигър, 50 г. по-късно Ирландия има най-добрите демографски показатели.
Това е пътят.
Аз съм голям привърженик на финландския модел в средното училище. Благодарение на тази система, без да имат кой знае колко големи ресурси, за 100 години Финландия извървя пътя от най-бедната губерния на Русия до една от най-проспериращите държави в света.
Мотото на тяхната образователна система беше "Ние имаме два пътя - да подготвим децата за изпитите или да ги подготвим за живота".
Ясно си давам сметка, че образователната система е най-консервативната, в целия свят. Трябва да си дадем сметка, че в целия свят тя изостава от развитието на технологиите и AI. В целия свят тя вече не е интересна на децата. Утре ще им бъде ненужна, ако не сме направили тази радикална реформа.
И България може да изпревари тези процеси.
Канадската образователна система има друго мото: Във всяко дете живее гений, а нашата роля е да открием какво е гениалното.
През 2017 г. финландското правителство подари на своя народ най-модерната библиотека в света - Северната Александрийска библиотека - по случай 100-годишнината от тяхната независимост.
Тя има най-богатият книжен и електронен фонд, абсолютно безплатна за финландското население.
През 21 век голямата битка ще бъде за образования и квалифициран човешки капитал. Обществото, което го осъзнае, ще прогресира.
Общество, което е осъзнало, че най-важната инвестиция е в образование и култура, ще прогресира. И много се надявам, че и ние ще бъдем сред тях.
Община Бургас вече имплементира финландската образователна система в техния модел, не 1:1, разбира се. Те си направиха собствен модел и преди 2 години откриха нова иновативна библиотека без аналог на Балканския полуостров.
Реализация
Имаме тежък недъг, че хората учат едно нещо, а после работят съвсем друго в практиката. Това е загуба на време и средства.
Ясно осъзнавам, че преди 30 г. е можело да започнеш в една професионална сфера и да завършиш в нея. Сега на 4-5 г. хората сменят професионалната си сфера.
Но е загуба на време да учиш нещо, което няма да ти бъде полезно след това.
Доходи
Каквото и да си говорим - без ускорен ръст на доходите, е невъзможно да имаме увеличение на младото активно население и обръщане на демографския тренд.
Ние сме на последно място в класациите по доходи и заплащане в ЕС. Днес сме в конкуренция с ЕС, утре ще сме в конкуренция с целия свят. И ако не предложим условия за привличане на млади хора, те ще отидат там, където им ги предлагат.
Инфраструктура
Абсурдно е да имаме региони като Северозападна България с благоприятни климатични условия и да се превръщат в демографска пустиня.
България е сред 10-те процента държави с най-благоприятни условия в целия свят. Но за да има интерес към тях, да се връщат младите и да има инвестиции, трябва да има инфраструктура.
Нямам предвид само пътищата, а и здравни заведения, училища, детски градини.
Преди години бях във Видинска област - оказа се, че само 2 болници работят там, и болницата в Белоградчик беше пред закриване.
Село на 60 км. от Видин има връзка с града през път, който е опасен и през деня, а какво остава за нощта.
Ако малко дете вдигне висока температура и трябва да го закараш до Видин по този път, какво ще се случи?
Социална сигурност и справедливост
Този проблем е изключително важен. В България имаме тотално недоверие в институциите. Една демокрация функционира чрез своите институции - а ако хората не вярват в нито една от тях, това е симптом за болна демокрация.
Болното общество рефлектира в крайна агресия по улиците и в училищата.
Мит е, че младите хора се интересуват само от финансовите условия, когато избират къде да живеят и да създават семейства.
Интересуват се каква е средата. Ако започнем да обръщаме средата, демографията ще започне да се оправя по естествен път.
И още нещо: загубеното чувство за общност.
Толкова разединени българите не съм ги виждал в целия си 50-годишен живот. До такава степен сме разделени, че не можем да се зарадваме на успехите на Георги Господинов, Нургюл Салимова. И там се делим. А това е световен успех за България.
Аз съм космополит, мечтаех за свят без граници от дете. Видях го и съм щастлив. Но в света без граници - корените на хората ще станат още по-важно нещо. Те дават устоите.
Още по-важен ще бъде и заветът на хан Кубрат със снопа. Това не е остаряло, а още по-важно и днес.
Имиграционна политика
Тя трябва да бъде насочена в една посока - да се обърне демографията с образовано, младо, квалифицирано население.
Първата стъпка е младите хора да имат желанието да останат да живеят, да работят и да създават семейство в България.
Преди години говорихме да ги "задържим". Но те ми казаха - дайте условия и ние ще останем.
На второ място е българската емигрантска общност в Европа - мит е, че тези хора са скъсали връзката си с България. Мит е, че нямат никакво желание да се върнат. Напротив.
Навсякъде виждам искрата и връзката с България, тя е много емоционална.
На трето място е традиционната българска диаспора в Украйна и Молдова. Те също имат връзка с България през матерния си език, през европейския път на България и през проблемите в постсъветското пространство.
Ние не сме направили достатъчно да привлечем тези хора на българския пазар на труда.
На четвърто място: образовани квалифицирани хора от други страни и континенти. Било "антибългарско", "антихристиянско", "антиевропейско"... Не казвам, че се радвам на ситуацията, в която се намираме. В света, в който живеем, ние ще се бием за човешки ресурс. И ако можем да си осигурим образовани квалифицирани хора - независимо откъде идват - това е само в бонус за българската икономика и общество.
Вече виждаме в различни места на България лекари от арабския свят, които са добре приети и харесвани от хората. Който допринася за това общество, трябва да бъде добре приет.
Здравето
Оставих го на последно място, защото е свръхважно.
Заради най-високата смъртност ние имаме една обърната пирамида на здравната система - първо лечение, после превенция.
А трябва да започнем с превенция.
Обидно е, че в България умират изключително много хора на 40-50-60 г., особено мъже. Умират от заболявания, които са лечими, ако се хванат рано или предварително се вземат мерки, за да не се стига до крайни случаи.
Държавата трябва да стимулира работодатели, които осигуряват профилактика на своите служители. Това е полезно за работодателите, още по-полезно за обществото, и най-полезно за хората.
Здравната култура на населението в България, за съжаление, е ниска. Дори сред образовани и млади хора. Повишаването ѝ трябва да доведе до редуциране на вредните навици и последствията от тях.
Само една здрава ментално и физически здрава нация може да има позитивна демография.
Аз съм убеден, че България има бъдеще, докато имаме млади хора. Нашата огромна отговорност е тези хора да могат да живеят, да работят и да създават семейства в България - независимо дали са в София, Бургас, Каспичан, Малко Търново, Мюнхен или Брюксел.
Навсякъде където тупти българско сърце, там е България.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
