Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Подозренията, че Владимир Путин провежда чистка в службите и администрацията в Кремъл заради провалите в Украйна, се засилиха след новината за предполагаемия арест на Владимир Сурков.
Сурков е един от най-важните бивши съветници на Путин, който проправя пътя му към президентската власт в последните години от управлението на Борис Елцин.
В продължение на години Сурков отговаря за украинското направление на руската политика, като се смята, че е изградил мрежа от проруски играчи в Украйна и е контролирал финансовите потоци от Москва към Донбас.
Бившият руски депутат Иля Пономарьов твърди, че Сурков в момента се намира под домашен арест заради разследване във връзка с присвояване на бюджетни средства от 2014 г. насам.
Пономарьов уточнява, че информацията му идва от неофициален източник в руското Министерство на отбраната, които "никога не са харесвали Сурков и е възможно да представят мечтите си за реалност".
Новината за ареста до момента не е потвърдена, но и не е отречена от Кремъл. Тя идва на фона на неофициалните данни за това, че в първите дни на войната в Украйна Путин е наредил ареста на ръководителя на 5-та служба към ФСБ ген.-полк. Сергей Беседа заради подвеждащата разузнавателна информация.
Наказателно преследване срещу Владислав Сурков обаче би било истински обрат на върха на пирамидата от "идеолози" на войната.
57-годишният Сурков е първи зам.-ръководител на президентската администрация от 1999 до 2011 г. Той е служил и като вицепремиер на Русия до 2013 г., след което става личен съветник на Владимир Путин до 2020 г.
Той е определян като човекът, който е създал идеята за т.нар. "руска пролет" - организираната вълна от проруски сепаратистки движения в Източна Украйна, които доведоха до окупацията на Донецк и Луганск.
Сурков е роден с името Асламбек Дудаев в семейството на етнически чеченци. Родителите му се разделят, когато той е малко дете. Остава с майка си, която се мести в Липецк и го покръства, като сменя името му на Владислав.
Бъдещият съветник на Путин е служил във военното разузнаване по време на престоя си в казармата. Руският изследовател Камил Галеев разказва как Сурков първоначално е имал близки връзки с Михаил Ходорковски още в края на 80-те години. По-късно Ходорковски стана най-богатият човек в Русия след приватизацията, но изпадна в немилост при Путин и беше вкаран в затвора за 10 години.
Определят Сурков като "бащата на руския PR", когато поема контрола на връзките с обществеността на Ходорковски. Паралелно с това Сурков съветва и правителството - за кратко става директор по публичните комуникации на държавния ТВ канал ОРТ, а след това влиза в управлението на президентската администрация в Кремъл в края на 90-те.
Галеев посочва, че най-важната му роля е била да прочисти пътя на Владимир Путин към властта и да го наложи като безспорен "наследник" на Борис Елцин въпреки силното влияние на съперника му - бившия премиер и екс-директор на Службата за военно разузнаване Евгений Примаков.
След като мисията е изпълнена, Сурков остава в Кремъл като съветник на Путин. През 2006 г. той развива идеята за "суверенната демокрация", т.е. за държавното устройство в Русия като алтернатива на западния тип плуралистични демокрации - модел, който доведе до капсулиране на системата, концентриране на абсолютна власт в една партия и нейния лидер, и заглушаване на опозиционните гласове.
От 2013 г. нататък Сурков съветва Владимир Путин по въпросите на Абхазия, Южна Осетия и Украйна - зони, които Русия дестабилизира чрез подкрепа на местни сепаратисти. Владислав Сурков е санкциониран от ЕС още от 2014 г. През януари 2020 г. Сурков е уволнен от държавна служба заради "промяна на Кремъл в подхода спрямо Украйна", но продължава да декларира, че остава "путинист по политически предпочитания".
Според украински медии, Сурков е попаднал под прицела на Путин още в началото на март заедно с Беседа и още няколко държавни служители, за които има подозрения, че са изхарчили 5 млрд. долара по линия на проруските разработки в Украйна, но без успех.
