Подкастът “Зареди се с България” е специално издание на “Животът и други неща” и OMV. Първи гост в поредицата е актьорът и фотограф Владимир Карамазов.
Водещи: Асен Григоров и Сибина Григорова.
Сибина: Къде се зареждаш ти в България? В твоя Инстаграм има прекрасни снимки от Родопите. Открихме те, освен като актьор, и като фотограф?
Владимир Карамазов: Да, тази пандемия направи и хубави неща с нас, накара ни да останем в България. Аз много пътувах и почти винаги, когато имах свободно време, излизах извън България. Но сега си останах тук, а не мога без пътувания и започнах да откривам нашата страна. Едно от нещата, които правех много често, е да излизам и да търся интересни хора в селата и най-вече в Родопите. Обиколих Родопите надлъж и нашир.
Асен: Това пътуване нарочно ли го правиш или е свързано с някаква работа - например отиваш да играеш някъде и покрай това?
Владо: Не, не, една година аз бях абсолютно неработещ актьор и станах фотограф. Много ме интересуват човешките истории. И понеже в моята професия съм се занимавал 20 години с човешки истории и драматургия, и само търся очите на хората, а като видя в очите интересна история, полудявам и ставам някакъв отвратителен човек, който задължително иска да заснеме другия. Хората малко се стряскат, имам едно предимство - че ме познават. И така станах ловец на истории сред истинските хора.
Сибина: А как решаваш къде ще отидеш, къде ще ги намериш, ти не знаеш предварително къде ще срещнеш тези очи?
Владо: Не решавам. Просто хващам колата и накъдето ми видят очите. Имам някаква цел, например хотела. Качвам се на колата и започвам да пътувам по цял ден. Само така можеш да откриеш истински истории, защото установих, че когато някой ми разкаже нещо или ми каже “там, в това село, има много интересен човек” и аз винаги като го намеря този човек, за мен той не е интересен. Това за кого една история е интересна и за кого не, е много относително. Вече се доверявам единствено и само на моя нюх.
Асен: А и тръпката ти сам да си откриеш кое ти е интересно.
Владо: Да, това също, защото когато открия някой интересен човек и после пусна историята му, всички ме питат “ей, къде го откри” и аз наистина се чувствам като изследовател. Това много ми харесва. Защото се оказва, че 20 години в моята професия съм си живял в някакъв мой си балон с едни и същи хора и в едно и също пространство, което малко ми дотегна. И с тези пътувания откривам истинските хора, колкото и банално да звучи, защото, наистина, хората по селата са много различни от нас.
Асен: Кажи какво са “истински хора”, защото аз тук не мога да те разбера.
Владо: Най-малкото - аз, като отида там, сядам да ям на една маса и те започват да ми готвят все едно съм техен роднина. А те всъщност не ме познават. Ако съм жаден, изкарват се компоти… такова нещо тук в София не може да стане - ако мина сега по “Раковска”, никой няма да ми даде компоти…
Асен и Сибина: Не, нямаш шанс …
Владо: …или да ме покани на картофи и на някакво печено месо, или нещо от сорта. Няма как да се случи, а при тях това е нещо нормално. Те са много открити и много истински, те си казват какво мислят, без да се притесняват дали ще обидят някого, или не. Също така те ме предразполагат много бързо да започна да разказвам някакви доста лични неща.
Сибина: Ти споделяш ли също, или само ги слушаш.
Владо: Как не, споделям! Там слушат радио, гледат телевизия, чули за този скандал, за онзи, че съм се скарал с този, с оня и започват да ме разпитват. Аз отговарям, и то с жестоки детайли. И всъщност, ставам с тях приятел.
Имаше в едно село в Родпите един Салим. И той като ме видя и ми вика: “Хайде, бе, бъз ли те е от това куче да минеш, да ти се не знае?” Мен не ме страх, а гледах кучето, защото исках да го заснема, а този Салим започна да ми се подиграва, че аз от града се страхувам от едно вързано куче. И така станахме приятели, той ми разказа неговата история, на семейството, водеше ме там по разни места. И аз се качвам после в колата и не мога да повярвам какво ми се случва и защо.
Сибина: Връщаш ли се на някои места втори път, колко време прекарваш там?
Владо: Да, връщам се доста често. Бях снимал две деца в село Кръстава и с техните снимки участвах в много голям фотографски конкурс. На тези деца много исках да им дам снимките, извадих ги големи и отидох да им ги занеса. Винаги като направя нещо хубаво като кадър, след това задължително се връщам да го подаря на хората.
Асен: Добре, дай ни маршрути - къде ходиш, откъде минаваш?
Владо: (Смее се) Фотографите доста си пазят местата, но няма какво да крия. Задължително ходя на места, които не са известни. Примерно “Широка лъка” - подминавам и се качвам нагоре, там има едно село Стикъл, което е с чудни гледки. Там намерих бай Спас и жена му, които са изключителни хора. Бай Спас гледа 200 овце, а е, според мен, на 80 години.
Сега репетирах в Плевенския театър за първи път от 20 години, не бях излизал от София, беше ми много интересно и отидох в селата покрай Дунава. Там какви неща има!
Има едно село Сомовит. Аз казах, че ще си го крия това село, докато не го разцъкам изцяло фотографски, защото нямах много време, имах някакви 3-4 часа, но много хубави неща заснех. От това село се вижда Дунав, с всичките меандри. Страхотно място. И ето в Сомовит - тръгвам, виждам човек на улицата и си казвам: "Този май мога да го заснема". Подминавам го, връщам се с колата, виждам го пак, казвам си “може би не е толкова добре”, но започвам да си говоря с него. Той ми казва “отиди в това село”, аз си го записвам. После друг ми дава друго село и така стават нещата. От село на село си откривам някакви неща.
Асен: Видях една планинска снимка, Тетевен ли беше, все едно си снимал в Хималаите, уникален кадър.
Владо: Да, да, има едно такова нещо, че хората свикват с мястото, в което живеят, и не му обръщат кой знае колко внимание. Аз като отида в друга страна, всичко страшно ме впечатлява, а то всъщност е толкова обикновено. Ние в България имаме изключителни места за посещение и човек, ако е малко по-любопитен, може да открие и гледки, и хора, и села, да си изкара страхотен уикенд. Просто трябва да си по-любопитен. Фотографията е чудесно средство за откриване, но и не само. Някои правят кулинарен туризъм. В тези села има някои кръчмета, в които можеш да хапнеш страшни неща.
Сибина: А селската кръчма, която е един устойчив образ и в българската литература, и в живота, интересна ли ти е?
Владо: Много ми е интересна, като видя скупчина от хора, моментално влизам вътре. Хем е предимство, хем е недостатък, че хората ме познават, защото, ако не ме познаваха, по-лесно щях да се слея с тях и те нямаше да ми обърнат толкова внимание. Докато сега, като им кажа "дай да ви снимам", има елемент на леко позиране. Но видя ли кръчма, влизам на секундата, дори ако мога и нещо да ям, задължително.
Сибина: Записваме подкаста “Зареди се с България” в партньорство с OMV. Кампанията на веригата е за продукти с марката Discovery, които са свързани с outdoor активности, като част от тях са изработени от рециклирани пластмасови бутилки от океана. На теб, Владо, екологията тема ли ти е?
Цялото интервю можете да чуете в аудиофайла.
Ще разберете къде ще се снима следващият сезон на “Дяволкското гърло”.
Колко пътни инцидента е имал Владо Карамазов и коя е голямата му страст на пътя.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
