Власт на ротация: Силите, слабостите, възможностите, заплахите

133 народни представители с мнозинство в подкрепа на ЕС и НАТО и почти всеобщо съгласие за спешна конституционна реформа.

Иван Гешев - на "пързалката" на историята като първия главен прокурор, уволнен поради непригодност.

Край на първобитната агресия и дивашката компроматна война между двете най-големи политически сили.

Тази оферта, която ГЕРБ и ПП-ДБ предлагат под етикета "Ротационно управление", изглежда прекалено хубава на фона на преживяното в последните 2 години - и съответно повдига някои въпроси.

Мисълта, че в политиката е възможна игра с двама победители, досега винаги била твърде далечна за българската реалност, да не кажем, че изглежда в известен смисъл наивна. Очевидно е, че и в този случай единият ще вземе повече отговорности, докато осигурява на другия легитимността, произтичаща от властта.

За части от електората и на двете партии, които имат болезнен опит с главните "герои" в този формат, примирието с противника е тежка травма. Избирателите на ГЕРБ могат да преглътнат ДПС, обединени и разединени патриоти, както и други екзотични партньори, но харвардските дипломи са повод за подигравки и шеги.

И в другия лагер политическото разочарование минава през хумор. "Първо подкрепяхме Радев, за да не управлява Бойко. Сега подкрепяме Бойко, за да не управлява Радев", гласи един от коментарите след новината на 22 май. На пръв поглед и ако махнем детайлите, всичко звучи вярно. В политиката обаче дяволът винаги е в тях.

Неизвестните около "властта на ротация" все още са твърде много: не се знае как ще изглежда формалното споразумение между ГЕРБ и ПП-ДБ и ще издържи ли изобщо една ротация?

Експеримент като този ще може да се оценява само със задна дата, защото не прилича на нищо, което сме виждали досега.

За всеки, включително и за участниците е ясно, че съюз между полярно отблъскващи се сили не е устойчиво властово решение, а по-скоро мост, който трябва мине над вече станалите прекалено дълбоки води на президентската власт. Рискът България да остане в сивото поле на нестабилността след 9, или след 18 месеца е нещо, което и двете групи би трябвало да имат предвид.

И все пак: какви са силните и слабите страни на евентуалния кабинет "Денков-Габриел"? Какви са възможностите и заплахите пред него?

Силите

• След цяла година на безвремие и безвластие Народното събрание най-после ще може да заработи по същество с достатъчно ясна програма за управление. Държавната администрация ще трябва да излезе от мимикрията.
• Ще се сложи край на срамния за властта 6-месечен период без редовен бюджет.
• Ще могат да се запълнят поне част квотите в неефективно работещите държавни регулатори заради изтекли мандати - НОИ, БНБ, КЕВР, КПКОНПИ и др.
• Край на служебното управление на Румен Радев, завоите към Москва и неприкритите опити да се бламират легитимни решения на парламента.
• България най-после ще формулира разбираема, предсказуема и надеждна външна политика в условията на война в Европа.
• Държавата си спестява (или поне отложи) поредния популистки експеримент с надуване на балона на "Възраждане" - или още една предизборна кампания с доминация на кремълски опорни точки в националните медии.
• За първи път ГЕРБ и ПП-ДБ показват по-различна политическа култура след периода на самозаблуда, че могат да доведат съперника си до пълна капитулация. Сега е ред да убедят избирателите си защо това е така.
• Двете групи са в класическата игра на "дилемата на затворника" - ситуация, в която взаимното предателство в преследване на личния интерес не произвежда оптимален резултат.
• Несъвършеното решение е по-добро от неспособността да формулираш каквото и да е решение - особено когато си политически лидер. В противен случай, оставяш инициативата на фактори, върху които нямаш контрол. 9-те месеца на властово завъртане са по-добре от първоначалния вариант за 6 и повече от целия предишен мандат на "Продължаваме промяната".

Слабостите

• ГЕРБ, ПП и ДБ рискуват да станат опозиция на собствените си избиратели - "ротационният" формат е непопулярен и отчасти неразбираем. Общо управление може да се справи успешно само с убеждаването и със съгласието на избирателите - в противен случай се превръща в заговор на елита.
• Краткият хоризонт, който си поставят, може да изправи България пред нова криза само след година и половина.
• Липса на пълна подкрепа от страна на ДБ и на експертни имена в проектокабинета като Божидар Божанов или Александър Симидчиев поставя в ПП в по-слаба позиция спрямо ГЕРБ, където дисциплината е от първостепенно значение. Както казваше навремето Красимир Велчев - грам лоялност тежки колкото килограм мозък в ГЕРБ.
• Фактът, че "Промяната" е тази, която все още се структурира като партиен апарат, крие риска за неочаквани удари от страна на свои. Това вече се случи с Иван Христанов и Александър Дунчев преди последните избори.
• Катарзисът, през който ГЕРБ никога няма да мине доброволно и без колапс, е оттеглянето на Бойко Борисов от политиката. Докато това не се случи, никой не може да приеме насериозно 180-градусовия завой към съдебната реформа от страна на партията.
• Все още не е ясна каква би била цената за по-високата заявка на Христо Иванов за конституционна промяна, за която ще са нужни и всички гласове на ДПС.
• Нежеланието да се формализира ротационното управление през вид коалиционен документ в комбинация с променливите политически позиции на Бойко Борисов и партията му, може да се окаже подводен камък пред единството на мнозинството в парламента.
• ПП-ДБ губят възможността да водят силна кампания на местните избори срещу действащите кметове на ГЕРБ, докато са в колаборация с Борисов на централно ниво. Това дава коз на останалите партии по места - особено на "Възраждане" и кандидатите с гръб от президентството.

Възможностите

• България има шанс да стане част от Шенген, да въведе еврото, да възстанови ерозиращата обществена подкрепа за членството в ЕС и НАТО и да обуздае проруските подводни течения.
• Излизането от цикъла с непрекъснати предсрочни избори дава възможност за връщане към политиката на дългосрочна финансова стабилност - избягване на риск от свръхдефицит, стабилизиране на приходите, а при програма "максимум", позитивна промяна на цялата бизнес среда в България.
• Това е първото редовно правителство от 2009 г. насам, в което няма коалиционни партньори с неприкрити антизападни позиции - такива бяха БСП през 2021 и 2013, "Патриотите" през 2017, АБВ на Първанов през 2014.
• Ако кабинетът "Денков / Габриел" не се превърне в кошмарно повторение на всички по-ранни опити за фасадно "експертно" правителство - парламентаризмът най-после ще даде сигнал към обществото, че е единственият приемлив, плуралистичен и демократичен начин за управление в българските условия.
• Ревизията на Изборния кодекс, за която ГЕРБ засега дават съгласие, отваря възможност за поправяне на поне част от безумията на последния парламент.
• 133 гласа на ГЕРБ и ПП-ДБ дават възможност за попълване на десетки ключови позиции в регулаторите и институциите с парламентарни квоти дори без "пазарене" с ДПС.
• Това парламентарно мнозинство ще трябва да избере и новите членове на Висшия съдебен съвет и инспектората, а чрез тях - и нов главен прокурор, и нов председател на ВАС през 2024. Шанс за качествена промяна на тотално компрометираната съдебна власт, който се появява веднъж на десетилетие.
• Смяната на тона в комуникацията между двете най-големи сили ще е първата стъпка към връщане на поне малка част от авторитета на професионалната политика.
• ПП-ДБ и ГЕРБ имат шанс да сложат ограничения на едноличната президентска власт през евентуалните промени в конституцията.
• Никой няма особено високи очаквания към това управление - ако партиите се ориентират към резултатност и покажат силно лидерство по важните теми, могат да излязат без тежки щети.

Заплахите

• Войната в Украйна и глобалната нестабилност са първият риск пред всяко управление в Европа - особено за държава с превзети институции като България.
• Това управление ще е заобиколено от силни неприятели от всички страни - от Румен Радев, който контролира службите за сигурност, през Иван Гешев, който още си чака "достойния езкит", до руската пета колона или фрустрирания издател на ПИК.
• Отношението към референдума срещу еврото на "Възраждане" ще е тестът за политическата състоятелност на ГЕРБ и ПП-ДБ - дотук липсва каквато и да е кампания за засилване на европейската интеграция на България, а вандалските акции срещу представителството на ЕП и ЕК твърде дълго останаха без партийна реакция.
• Поведението на ДПС е един от най-големите рискове - партията отдавна си постави за цел да управлява и няма да допусне да изгуби неформалния си контрол върху съдебната власт. А това подрива основата на всякакви разговори за конституционни промени.
• Местните избори през октомври/ноември ще са първият вот на доверие за управлението, когато ще се прояви и недоволството на избирателите на ПП и ДБ. Двата процеса рискуват да се саботират взаимно - прекаленият фокус върху кметските избори може да провали централното управление, а напрежението на централно ниво да демотивира структурите по места (там, където изобщо ги има).
• Румен Радев вече се готви да стане още един силен фактор на местните избори - всякакви скандали между ГЕРБ и ПП-ДБ ще играят в негова полза.
• Няма никакви гаранции, че кабинетът ще оцелее до първа ротация. Кой ще носи отговорност за евентуален провал и преждевременни избори? Мандатът е на ПП-ДБ.
• ГЕРБ продължава да има удобен резервен вариант за заобикаляне на официалния си партньор във властта. Не е ясно как ПП-ДБ биха могли да ги спрат от тактически коалиции с ДПС и "Има такъв народ" по ключови гласувания или кадрови назначения.
• ГЕРБ се доближава опасно близо до Румен Радев по всичко, свързано с енергетиката. Жестът с издигането на бившия шеф на "Булгаргаз" Николай Павлов за министър в кабинета "Габровски" беше показателен за реалната ориентация на Борисов по този казус. В ДАНС (контролирана от Радев) и в прокуратурата "висят" и неясни разследвания срещу министрите от бившия кабинет на Кирил Петков, които всеки момент може да бъдат употребени по предназначение.
• С три отделни центъра за вземане на решения в ПП-ДБ, без да броим по-известните самостоятелни "единици" като Настимир Ананиев, Радостин Василев, Бойко Рашков, и др., рискът от разединение в групата е реален.
• Докато “реформаторите” се занимават с конституционните промени, рискуват да изгубят поглед върху оперативното управление - където ГЕРБ имат и опит, и отявлен интерес. Опасността е от повторение на 1990-1991 г., когато приемането на конституцията се използваше като параван за запазването на лостовете на ДС и комунистите за влияние в икономиката.
• ГЕРБ са показали, че нямат скрупули да бламират в Народното събрание чуждите министри, дори когато са в добри коалиционни отношения с тях - пр. несъстоялата се здравна реформа на Петър Москов. Последния път, когато Христо Иванов беше оставен да прави конституционни промени, Борисов предпочете игрището на "Бистришките тигри" пред Народното събрание.