Жоро Костов е един от хората зад мястото, което, точно месец преди срещата ми с него, подминахме небрежно с приятели, след което направихме няколко крачки назад, и влязохме с въпроса: “Трябва ли да имам мустак, за да изпия едно при вас?”.

Prison Bound в София е локация, която няма как да остави човек безразличен.

Тя събира на едно място бръснарница, студио за татуировки и бар. Създавана е с ясна концепция, вкус и интересни препратки в интериора.

Жоро прилича на мястото и мястото прилича на него.

Също така изглежда и като човек, който има смелост да мине през обръч от огън, въпреки че не го е правил (май).

Срещаме се, за да си говорим за големите предизвикателства на малкия бизнес; за това да правиш нещата, които наистина обичаш и да не се огъваш пред трудностите; за важността да изминеш целия път - от нулата до върха, от първото до последното стъпало - а понякога и по няколко пъти. Партньор в проекта са ни Vivacom.

Жоро е лаконичен и това му отива. Не хаби думи и време. Заради разговора ни и за да разбера по-добре духа на онова, с което се занимава, слушах песента Prison Bound, на която е кръстено и мястото.

По стените в бара има снимки на известни личности, които са били в затвора, но светът им е простил. Една от тях се откроява особено - истинските братя в историята на сериала Peaky Blinders - пак заради Жоро започнах да го гледам (Да, чака сега!).

Поводът за срещата ни е участието на Жоро в кампанията Vivacom Бизнес великани.

Как стигна до идеята за бръснарница, студио за татуировки и бар на едно място?

Дълго време съм бил барман - първо в О!Шипка - сцена за авторска музика, и след това в Клуб Алкохол, което си остава най-важното място за мен. Брада нося откакто се помня, а отскоро се занимавам професионално с бръснарство. Следва да навляза в занаята на татуирането. И трите неща са ми страст. Иначе по професия съм фотограф.

Идеята за Prison Bound е на седем години, но отворихме преди две. Оказа се, че концепцията за бръснарница, студио за татуси и бар се е въртяла не само в моята, а и в главите на няколко приятели. За пореден път се убедих, че животът праща възможности, които трябва да грабнеш, особено когато любимите ти неща са налице.

И така, събрахме се и направихме бизнеса, с чието менажиране се занимавам аз.

Разкажи ни за предизвикателствата на бизнеса, който съчетава 3 на пръв поглед различни неща.

В началото беше трудно, защото отворихме заедо с Covid-19. Оттогава нищо не е същото - хората и правилата са много променени.

В момента предизвикателствата са свързани с променящия се бизнес и с условията на държавата - трябва да се адаптираме постоянно. Истинската трудност обаче е постоянството - и отвътре, и отвън. Отвън, защото заради пандемията отваряхме и затваряхме постоянно, а отвътре - защото екипът трябва да си създаде ритъм и това отнема време.

Какви хора идват при вас?

Смея да твърдя, че около Prison Bound се образува мини общност, която се припознава в мястото. В никакъв случай не става въпрос за хора, които приличат на нас - много са шарени. Брадите и татусите са на мода и то за най-различни типажи.

Някои ползват само едната услуга, но има и такива, които идват за трите в един ден. Аз съм първият, който го направи. Преди да отворим, имах дълга коса и брада. В деня на отварянето Тошко, когото познавам откакто беше на четири години, ме обръсна, после ми направиха татуировка, и накрая седнах в бара и изпих едно уиски.

Имаме идея да направим “стена на славата” със снимки “преди” и “след” за тези, които ползват трите услуги в един ден - като важни хора за нас.

Какво те мотивира да продължиш в този бизнес в тези сложни времена?

Мотивацията съм си аз самият - хвана ли нещо, не пускам. Не виждам смисъл да се занимавам с друго, защото тук намирам всичко, което ми е любимо.

Сега се уча да съм бръснар, ще изкарам и курс за татуси, а барманството ми е занаят от дълги години, още повече - първият ми бизнес беше бар във Варна.

Интериорът на Prison Bound е доста винтидж, като от друга епоха. Какво стои зад решенията в него?

Интериорът е ретро, но инструментите, бръснарските столове и всичко останало, са с доста сложна и модерна технология.

Иначе не сме ползвали интериорен дизайнер - всеки детайл тук е плод на нашето виждане за нещата. Сами ремонтирахме пода, заварихме решетките на бръснарницата, проектирахме бара.

Мястото е бивше заведение за бързо хранене и устройството му няма нищо общо с това, което виждате в момента. Хубавото на такива места е, че се надграждат. Например клиентите оставят книги в библиотеката. Снимките пък сме ги подбирали ние и зад 99% от тях има концепция. Музиката също е важна част от атмосферата и я подбираме.

Каква е ролята на технологиите в твоя бизнес?

Технологиите и възможностите на интернет улесняват бизнеса ни и клиентите значително. Най-важното е, че имаме система за запазване на часове онлайн. Социалните мрежи пък ни дават възможност да оставаме свързани с общността ни.

Какви ценности изповядаш в бизнеса?

В една част от заведенията съм минавал през всички позиции. Минавал съм целия път и знам какво е от едната и от другата страна. Това според мен е важно за всеки управител - за да разбере нуждите зад всяка позиция. Гледам да се уча от всичко.

За работата ни като екип най-важно остава приятелството, защото от него тръгва бизнесът ни. Няма йерархия - като едно семейство сме. Помагаме си във всеки момент - и в личен, и в професионален план.

Искаме да подкрепяме по-нататък и хора в нужда. Имаме идея да помагаме на хора с малки финансови възможности да изглеждат добре за интервюто си за работа, защото знаем колко е важно първото впечатление.


Как услугите на Vivacom могат да са полезни за вашия бизнес, можете да проверите на сайта на компанията. Независимо дали сте малък или среден, за вас има комбинирано пакетно решене за Телевизия, Интернет и Телефония, така че да спестете до 30%. Можете да получите интернет за отдалечени места, да ползвате облачни услуги, да управлявате автопарка си или да защитите сигурността на данните си.


Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:

всичко от деня

Автобус с деца катастрофира на АМ "Тракия"

Децата са от Сърбия и са се връщали от море