На 50-годишна възраст е починал поетът, университетски преподавател и публицист Марин Бодаков. Новината беше съобщена от БНР. 

Бодаков беше дългогодишен автор на в. "Култура", автор на няколко книги с поезия, проза и изследвания върху литературата и литературната критика в България.

Той беше преподавател във Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Марин Бодаков и съпругата му Зорница Христова бяха съоснователи на издателство "Точица". 

Носител е на националната награда за поезия "Иван Николов" от 2011 г. Стихотворенията му са превеждани на няколко езика. 

Поклон пред паметта му. 


Стихове на Марин Бодаков от сборника "Наивно изкуство" (2011)

Разпервам рани - и политам
през планини, мостове и тунели, и облаци,
през жмичка между черкви
към плащаницата
от пръст и нищо

***

Овощната градина привечер

Тогава мисля за ръцете, докато мият мръсни съдове.
Движения - внимателни, но бързи.
Подпухнали възглавници на пръстите.
Отпуснати без работа, заемат очертанието на бузка.
Ръцете на баща.

***

Вече не съжалявам
за ненаписаните стихотворения
заради писането за другите.
Две-три точно неказани думи се целуват на кожата, скрита
под къдриците ти.

***

Половин смърт

Есента идва
със скоростта, с която потъмнява
едва обеленият патладжан,
идва в червения лук на окото.
Есента идва с репликата на стар приятел:
Поне да се бяхме сбили
вместо да падаш сам.

От "Обявяване на провала" (2002)

Да губя двойки, тройки;
партньорът ми да ги печели
с каре аса.

И други фини спортове
харесвам. И други енергични спортове,
удобни за раздяла и предателство.

Всички мои поезии -
чернова на оставка от поезията.

***

От тебе искам прошка,
скъпо тяло.

Прораства тишината
по обаятелните ти места
зарежда те със срамежливост
смъртта.

Да се помирим, още тук.

***

Галерията на сърцето

Двама другари
пренасяме скулптури в дъжда,
признаците на провала са все по-отчетливи,
призванията на възрастта смущават,
случайността натежава до пръсване.
Но красотата се разраства всеки ден,
сантиметър-два прониква подкожно горският лед,
само собственото си подхлъзване дочувам,
но красотата се разраства.

От "Битката за теб" (2016)

Има сбогувания
като петно на покривката.
Придърпваш чинията върху него,
докато другият не е забелязал.
Мислиш единствено за това.
  
Нищо не донесе зрелостта  –
само нападали столове, неогладено пране.
И на финала, за да поправи впечатлението,
по-малко тайни срещи,
повече тайни раздели.


Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:

всичко от деня

Локдаун, но само за неваксинираните: Стратегията на Австрия за Covid-19

Колкото повече се увеличава броят на пациентите в интензивни отделения, толкова повече растат ограниченията срещу неваксинираните

Главната медсестра на "Софиямед" е жената, ваксинирала Борисов, Пеевски и Карадайъ

Магдалена Серафимова е поставила дозите им срещу Covid-19

Метли на рояци и бели престилки: Бисерите от предизборните дебати

Референдум за пандемията, български паспорт за всеки македонец и как да яхнеш метлата 3 пъти за един час в ефира на БНТ

Феноменът "Голямата оставка" в Америка

10,4 милиона предложения за работа. И никой не проявява интерес към тях. 

Прокуратурата разследва лекар по съмнения за фалшиви имунизации

Нарушението в Мадан е открито, когато един от пациентите е поискал да получи истинска ваксина