Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Gen Z дневниците тази седмица са на олимпийска вълна, но това не бива да ви подвежда - ще говорим за най-голямото спортно събитие в света, но не и за спорт. Подобен парадокс не бива да ви изненадва, защото Gen Z винаги ще намери свой собствен и много различен ъгъл, от който да гледа на нещата.
Олимпийски клюки и звезден блясък
Може би ще си кажете какво толкова “Gen Z” има в това да гледате Олимпийски игри – всички поколения го правят. И може би ще ви подразни, че това е поредното нещо, което представителите на това младо поколение “си присвояват”. Или както коментира наш ентусиазиран читател на тази рубрика - “ама аре спрете с тва Gen Z вече, бе!”.
Но поколението Z не иска да си присвоява нищо. Още по-малко Олимпийските игри, но е факт, че гледа на тях по различен начин.
Повечето зрители стискат палци предимно на спортисти от своите държави, броят точки и медали, и чакат да чуят националния химн или да пуснат пост във Facebook за това колко са “горди” от нечий медал или n-то място в класирането. Gen Z не обръща внимание единствено на това кой печели. Понякога дори това остава на втори план. По-интересно е странното, личното, емоционалното, готиният “вайб” на спортиста или в някои случаи - неговата много шантава история.
Фигурното пързаляне се оказа един от спортовете в центъра на този фокус. Французинът Кевин Аймоз излезе на олимпийския лед с хореография, която преминава от пианото на „Le Lac“ към поп парчето „Judas“ на Лейди Гага.
Това веднага направи впечатление и бързо се превърна във вайръл момент. Аймоз завърши 7-и в квалификациите за финала, но някои се пошегуваха, че трябва да получи златен медал само заради добрия вкус към музика.
@ladygaga_fnas Kevin Aymoz used Lady Gaga's Judas at this Winter Olympics!!!✨ #Ladygaga #ladygagafans #olympics #judas #gaga @ladygaga ♬ 原聲 - LadySasa
Единственият мъж в надпреварата, който кара кънки на Лейди Гага, предизвика и още забавни реакции, включително от млади зрители, които за първи път гледат негово представяне.
“Коя е тази малка дива?”, пише потребител. В случая думата дива е част от Gen Z сленга и се ползва, за да опише колко уверен и харизматичен изглежда Аймоз.
Мнозина похвалиха Аймоз за този “попкултурен момент”, но и за програмата му, която се чете като лична история – за израстване, за идентичност. Те е доказателство, че поп културата може да бъде напълно легитимен език на спортната сцена. Също така той е сред малкото фигуристи, които сами са създали хореографията на програмата си.
В същото състезание испанецът Томас-Льоренс Гуарино Сабате също привлече погледите онлайн. Той излезе облечен като миньон – жълтото анимационно човече от “Аз, проклетникът” и “Миньоните”, а изборът му на музика беше саундтракът от филмите, изпълнен от гласовете на миньоните.
Сабате изпълни програмата и допусна грешки, което го класира на 25-о място. Той не стигна до финала, но това не беше от особено значение, защото Gen Z му присъди свой собствен медал - за “принос към общността на Миньоните”.
@rederonaldo Minions nas Olimpíadas? É isso mesmo! Espanhol patina ao som da animação 🤩⛸️ #RedeRonaldo #JogosOlimpicosdeInverno O patinador artístico espanhol Tomàs-Llorenç Guarino Sabaté conseguiu autorização para competir nos Jogos Olímpicos de Inverno de Milão-Cortina com uma rotina ao som das músicas da franquia Minions, após um impasse de direitos autorais às vésperas da estreia. A escolha inusitada chamou atenção do público na apresentação desta terça (10) e virou um dos assuntos mais comentados da patinação artística masculina 👏😅 💬 Você curtiu a escolha ousada ou prefere apresentações mais clássicas? Deixe sua nota nos comentários! 👇 #Minions #Patinação #FY ♬ original sound - Rede Ronaldo
Пред журналисти фигуристът сподели, че хореографията на Миньоните е начин да изрази себе си, въпреки че в реалния живот е “малко срамежлив“.
И докато фигурното пързаляне създаваше важни моменти за Gen Z поп културата, един биатлонист превърна Олимпиадата в издание на “Искрено и лично”.
Норвежецът Стурла Холм Легрейд спечели бронз, но вместо да коментира победата си на пресконференция след състезанието, той реши да направи публична изповед и реши да разкаже на света как е изневерил на приятелката си.
„Казах ѝ преди седмица. И това беше най-лошата седмица в живота ми“, каза Лейгрейд пред норвежката телевизия NRK.
В рамките на часове клипът и историята за раздялата обиколиха интернет и предизвика коментари, включително в Gen Z средите. За едни това беше пример за поемане на отговорност, за други – ненужно споделяне на неща от личния живот или т.нар. oversharing - импулс, който е особено типичен за представителите на поколението Z.
@thetelegraph Ex-girlfriend of cheating Olympian: I am struggling to forgive him Sturla Holm Lægreid, who won bronze in Tuesday’s 20km individual race, revealed during a tearful post-race interview that he had been unfaithful to his girlfriend but that she was still the love of his life Click the link to find out about his ex-girlfriends reaction #WinterOlympics #milanocortina2026 ♬ original sound - The Telegraph
По-късно Лейгрейд се извини на вече бившата си приятелка, като заяви, че дълбоко съжалява, че е споделил толкова лична информация. А извинението му дойде в прессъобщение от норвежкия олимпийски отбор.
Но точно на такива моменти от Олимпиадата обръща внимание Gen Z. Не кой е бил с 0.12 по-бърз или с по-чисто приземяване, а кой е излязъл на леда под съпровода на Лейди Гага, кой е бил забавен и автентичен със спектакъла си за “Миньоните” и кой е решил да бъде откровен и да превърне интервюто след бронзов медал в терапевтична сесия пред милиони зрители.
За много млади зрители Олимпиадата не е просто спорт или класиране. Онова, което прави впечатление, е когато някой покаже характер – чрез музиката си, чрез хореографията си или дори чрез това да сподели нещо, колкото и неловко да е то.
От Пуерто Рико до Балканите (и отвъд)
Bad Bunny се появява за трета поредна седмица в Gen Z дневниците, но най-слушаният изпълнител в Spotify за 2025 г. в момента е в разгара си.
В последните дни всички говорят за музикалното му шоу в полувремето на Super Bowl, което бързо се превърна в едно от най-обсъжданите поп културни събития на седмицата. Моите лични профили в социалните мрежи бяха залети със споделени постове от шоуто, особено от Gen Z аудиторията.
13-минутното шоу на полувремето на Super Bowl беше изградено като сцена от ежедневието в Пуерто Рико – със захарна тръстика, квартални бръснарници, колички за лед, пластмасови столове, шумна латино музика и дори истинска сватба, сключена на живо по време на изпълнението. На пръв поглед това бяха съвсем конкретни препратки към латино културата и испаноговорящата диаспора, но хора отвъд тази група успяха да се припознаят в някои части.
Въпреки че много от препратките бяха свързани директно с Пуерто Рико, Северна и Южна Америка и латино културата - някои видяха общи черти с Балканите.
Един конкретен момент например - дете, заспало на няколко стола по време на сватбената сцена - беше припознат от източноевропейски потребители като преживяване, което е добре познато както на латино общността, така и на децата, израснали на Балканите.
Докато в САЩ изпълнението на Bad Bunny провокира политически реакции и се превърна в цял обществен дебат за имиграцията и мястото на Пуерто Рико в американската идентичност, в Европа то беше възприето основно като културно събитие с познати детайли. Един и същи сет, но съвсем различно четене.
Може би точно това направи изпълнението толкова вайръл. Това шоу беше страхотно, защото показа частите, които са белязали живота на латиноамериканците, но в тях се припознаха и много хора от други култури и географски райони.
Струва си да приемем приликите и да разберем, че макар да живеем в различни държави и дори континенти, ни обединяват някои обичаи, детайли, спомени и прилики. А едно от посланията в изпълнението на Bad Bunny беше да се отпразнуват именно приликите, нещата, в които можем да се припознаем и около които да се обединим, а не разликите
Разбира се, отвъд символиката и посланията, шоуто вдъхнови редица мемета в социалните мрежи. Най-популярното безсъмнено е заснет в точния момент кадър на това как Bad Bunny полита назад, за да бъде понесен от ръцете на публиката.
Спрете с грозните AI карикатури
Ако сте отваряли Instagram, TikTok или LinkedIn през последните дни, може да сте попаднали поне няколко от онези странни, леко пластмасови, свръхкошмарни карикатури на хора, генерирани с изкуствен интелект.
Хората дават на ChatGPT лична снимка, пишат нещо от рода на „направи ми карикатура на база всичко, което знаеш за мен“, и получават изображение, което те по някаква причина са решили и да споделят.
Идеята е проста: AI използва снимката ви плюс информация от предишни разговори – работа, хобита, интереси – за да ви превърне в анимационен персонаж. Затова често ще видите себе си като журналист с лаптоп, маркетинг специалист с кафе или „креативен директор“, който по необяснима причина държи камера, скици и микрофон едновременно. Получава се нещо между Funko Pop фигурка и анимационен герой от някоя мобилна игра
Технически погледнато, няма нищо особено впечатляващо. Както отбелязват експерти, системата просто прави догадки на база модели и шаблони, което обяснява защо често резултатът донякъде прилича на вас, но не съвсем. Понякога дори изобщо не прилича.
Of course I had to try the caricature trend. I think my favorite part is that AI knows my affinity for the Oxford comma 😂😂 pic.twitter.com/iEZTWGlHW1
— Jen Marson (@jennmarson) February 5, 2026
За да генерирате подобна карикатура, трябва да дадете на AI близък кадър на лицето си плюс контекст за живота си. Това на практика означава да качите лични данни на сървъри на компания, която може да ги съхранява с месеци или години – и, в безплатните версии, да ги използва за обучение на бъдещи модели. С други думи, получавате безплатна дигитална рисунка на себе си в замяна на това да помогнете на AI да ви опознае още по-добре.
Трендът с тези карикатури продължава да набира сила, въпреки че аз лично ги намирам за особено неестетични, още по-малко оригинални. Знаем, че вероятно никой извън близките ви приятели не се интересува как бихте изглеждали като анимационен UX дизайнер с маратонки и matcha latte.
Но все пак го споделяме. Може би защото е бързо. Може би защото е ново. Или може би защото, както често се случва онлайн, е по-лесно да участваме в нещо леко абсурдно, отколкото да пропуснем поредния тренд.
"Брулени хълмове" за Gen Z
Точно навреме за Св. Валентин този уикенд по кината излиза новата адаптация на „Брулени хълмове“ – и първите реакции от зрители и критици подсказват, че това няма да е любовен филм, който да гледате с розово вино и шоколадови бонбони. Според някои това дори не е “Брулени хълмове” по романа на Емили Бронте, а е само частично вдъхновение от него.
Режисираният от Емералд Фенел (Saltburn) филм с Марго Роби и Джейкъб Елорди като Катрин и Хийтклиф предизвиква силни емоции още в първите дни след премиерата. Филмът е описан като „най-разгонената литературна адаптация досега“ от критиците на сп. Rolling Stone, а други ревюта стигат до там да го нарекат “softcore порно” или “секси фенфикшън”. В тази версия на класиката на Емили Бронте сексуалното напрежение не е подтекст – а се оказва същината на филма.
Изглежда създателите на филма са решили да си спестят социалните теми, които класическият роман разглежда, като класово разделение и бедност. Те остават на заден план за сметка на сцени с повече целувки в дъжда и секс.
Историята за обсебващата връзка между Катрин и Хийтклиф стои в центъра, но акцентът е изместен от социалните и класови конфликти към тяхната физическа и емоционална зависимост един от друг. Именно това разделя зрителите.
Някои критикуват филма, че се фокусира твърде много върху любовното и най-вече сексуалното и е твърде далеч от оригинала, докато други посочват, че подобни адаптации отразяват по-широкото неразбиране за това как теми като секса и интимността са все още табу дори и в поп културата.
Според някои специалисти, цитирани от американското издание USA Today, именно Gen Z е една от аудиториите, към които подобно съдържание е насочено – поколение, което има по-малко сексуални контакти от предишното, но консумира значително повече романтично и еротично съдържание онлайн.
И все пак ако си падате по експерименти с класическа литература - “Брулени хълмове” определено прави стъпка в тази посока.
