Снимка: © Getty Images
  • Военният конфликт в Либия, в който са замесени ключови геополитически сили, се превръща във все по-голяма заплаха за Европа; 
  • Най-богатата на петролни залежи страна в Африка е в състояние на политически хаос и териториално разделение в последните 6 години;
  • Двете основни враждуващи групи разчитат на солидна чуждестранна помощ, а конфликтът противопоставя САЩ и Русия, Франция и Италия, Египет и Турция, Обединените арабски емирства и Катар; 
  • Намесата на турския президент Реджеп Тайип Ердоган и обещанието от страна на Триполи към Анкара за ексклузивни права за добив в участък от Средиземно море провокира остра реакция от страна на Гърция; 
  • Примирието в региона, за чиято цел се планираше среща в Берлин през януари 2020 г., остава непостижима цел в краткосрочен план; 
  • Хаосът в Либия допринася за превръщането на страната в основен канал за приток на незаконни имигранти от Африка и Близкия Изток към Европа; 

Почти 9 години след свалянето на Муамар Кадафи от власт, Либия се намира в състояние на политически хаос, провокиран от териториална нестабилност, слаба институционална власт, непрекъснати въоръжени сблъсъци между враждуващи групировки, мигрантската криза и влиянието на стратегическите външни интереси, привлечени от икономическите ресурси на страната. 

Най-богатата на петролни залежи държава в Африка се е превърнала в арена на необявена война между множество сили - включително САЩ и Русия, Франция и Италия, Египет и Турция, Обединените арабски емирства и Катар. 

Последната фаза на конфликта, който ескалира през април 2019 г., доведе до пряката намеса на турския президент Реджеп Тайип Ердоган с ангажимент за изпращане на военна помощ в замяна на достъп до петролните и газови залежи на Либия в Средиземно море. 

Надеждите за постигане на политическо решение на планираната среща в Берлин през януари 2020 г. стават все по-слаби. А бъдещето на Либия става поредната неизвестна стойност, която усложнява геополитическата ситуация в региона и поставят директен риск пред сигурността на Европа. 

Заплахата за пълномащабна война в Либия съществува още от 2014 г., когато управлението на страната се разцепи на две след оспорвани национални избори. Оптимистичните прогнози за демокрация в северноафриканската държава се провалиха напълно, след като политическата ситуация се влоши още повече след падането на Кадафи.

Западната част на Либия в момента се намира под ръководството на Правителството на националното съгласие (ПНС) на премиера Файез ал Сараж в Триполи. Макар че то е единствената власт, призната от ООН, администрацията не успява да наложи реален контрол върху територията си, а тя е обект на спор между враждуващи паравоенни групировки. Източната част на Либия се управлява от силите на ген. Халифа Хафтар, който в последните години успя да приобщи множество от по-малки групи на своя страна. 

Кой е ген. Халифа Хафтар?

Хафтар е бивш близък сътрудник на Муамар Кадафи, но от 80-те години изпада в немилост след неуспешна военна операция в Чад. По-късно напуска Либия и се преселва в щата Вирджиния, където прекарва близо 20 години от живота си в изгнание. Връща се в родината си в разгара на преврата срещу Кадафи през 2010-2011 г., за да помогне за свалянето му от власт. 

С остатъчни части от либийската армия той създава бойна сила, известна като Либийската национална армия (ЛНА), която се разраства постоянно като численост и въоръжение през последните години. Част от бойните способности на Хафтар се дължат на помощ от страна на чуждестранни сили, които възнамеряват да преобърнат военния си ресурс в политическо влияние след края на размириците.

Хафтар получи известна международна легитимност благодарение на борбата си с местната организация на "Ислямска държава" през 2017 г., за която получаваше помощ и от страна на Франция. След като той обяви победа срещу ИДИЛ в Либия, международната общност започна да обмисля план за политическо разрешаване на гражданската война, като приемаше, че Хафтар ще бъде централен фактор в бъдещето на страната. 

На снимката: Еманюел Макрон с либийския премиер Файез ал Сараж (отляво) и ген. Халифа Хафтар 

Този сценарий беше анулиран през април 2019 г., малко преди планираната мирна среща на ООН между враждуващите страни - на 4 април ген. Хафтар организира въоръжена атака срещу Триполи, с което конфликтът влезе в нова тежка фаза. 

Първоначалният план на генерала за бързо превземане на столицата се провали. Без да прекратява блокадата, Хафтар изгуби няколко важни обекти, включително международното летище на Триполи. 

Огънят беше прекратен временно през лятото на 2019 г. по време на Курбан байрам, но през ноември ген. Хафтар отново започна активни бойни действия срещу силите на Правителството на националното съгласие. 

Според данни на ООН - най-малко 284 цивилни жители на Триполи (включително деца) са убити по време на военните действия от април до края на годината. Ранените са над 360 души. Над 75 000 души са принудени да напуснат домовете си заради войната. 

Кой, с кого, срещу кого?

Правителството, което още държи Триполи, разчита на формалната подкрепа на ООН, а в последните месеци получава помощ от страна на Турция и Катар. 

Армията на ген. Халифа Хафтар се ползва с подкрепа на Египет, Обединените арабски емирства и руски наемници от групировката "Вагнер". 

Американското правителство първоначално поддържаше както правителството на Ал Сараж, така и планът на ООН за мир в региона. През април 2019 г. обаче Тръмп смени посоката на политиката си спрямо Либия, след като се срещна с египетския президент Абдел Фатах ал-Сиси (най-силния поддръжник на Хафтар). В разгара на военния конфликт Белият дом публикува информация, че Тръмп е разговарял с Хафтар и е отбелязал "значителната му роля в борбата с тероризма и охраната на либийските петролни залежи", като двамата са обсъждали "своята обща визия за прехода на Либия към стабилна и демократична политическа система". 

През есента на 2019 г. обаче тази позиция отново се промени, след като Държавният департамент уличи Русия в "експлоатация на конфликта за свои цели". Либийското правителство и американските власти обвиняват Москва в пряка намеса във войната чрез частния подизпълнител "Вагнер", който е изпратил свои бойци на помощ на Хафтар в ключови бойни райони на Либия през последните месеци. 

Правителството в Триполи твърди, че разполага с данни за 600-800 руски войници в Либия, като посочва, че е готово да представи списък с имената им на руското правителство. Наемни войници на "Вагнер" са засичани в множество конфликти по света - вкл. Сирия, Украйна и др. 

Намесата на Турция

Задълбочаването на конфликта създаде още една точка на напрежение в Европа - този път между Гърция и Турция. 

В края на ноември 2019 г. турският президент Реджеп Тайип Ердоган успя да постигне споразумение с премиера на Либия Файез ал Сараж за икономическо сътрудничество в замяна на военна помощ. Ключов елемент от договорката им е създаването на ексклузивна икономическа зона от южното средиземноморско крайбрежие на Турция до северните брегове на Либия. Коридорът на практика преминава през морски участък, към който Гърция също има претенции. 

Споразумението за ексклузивната икономическа зона предполага, че Турция и Либия ще имат изключителни права за експлоатация на всички ресурси - включително енергийни. Правителството в Анкара обяви, че е готово да изпрати кораби за търсене на залежи от нефт и газ, веднага щом споразумението бъде ратифицирано от двете страни. 

В ответна реакция Гърция отзова посланика на Либия в Атина и започна активна дипломатическа офанзива, благодарение на която успя да събере голяма международна коалиция в своя подкрепа - от ЕС и САЩ до Русия, Израел и Египет, които обявиха, че се противопоставят на турско-либийското споразумение. 

В последните дни на 2019 г. премиерът на Либия ал Сараж формално призова Турция за помощ в конфликта с ген. Хафтар, а Ердоган постави въпроса на гласуване в турския парламент. 

На 2 януари мнозинството в Анкара подкрепи предложението, което предвижда изпращането на части от турската армия в Триполи на помощ на Правителството на националното единство. Броят на войниците, обхватът и времетраенето на операцията ще се решават от президента Ердоган. Парламентарният мандат ще изтече в рамките на една година. 

Мотивът: "защитата на правата в Средиземноморието и националните интереси на Либия, недопускането на незаконна масова имиграция и на създаването на благоприятна среда за терористични групировки и въоръжени групи, както и предоставяне на хуманитарна помощ за народа на Либия". 

Опозиционните партии в Турция предупреждават, че либийската авантюра на Ердоган може да повтори последиците от войната в Сирия, а турските войници ще бъдат изпратени на мисия "да проливат мюсюлманска кръв". 

Защо Либия е толкова важна за всички

Либия има най-големите петролни залежи в Африка. Капацитетът за добив се изчислява на около 48 млрд. барела, което представлява почти 4% от световните нефтени залежи. 

Революцията в Либия през 2011 г., която доведе до отстраняването от власт и екзекуцията на Муамар Кадафи, причини значително временно забавяне на производството. Сблъсъците между силите на правителството доведоха до загуба на контрол върху няколко петролни полета, инсталации за обработка и пристанища. Всички големи петролни залежи, рафинерии и терминали за износ в източна и южна Либия се държат от силите, лоялни на генерал Халифа Хафтар. Обектите около Триполи и района на ал Зауия са под контрол на Правителството на националното съгласие на Файез ал Сараж. 

В последните 5 години Либия се превърна и в основен канал за трафик на мигранти от Африка, Сирия и Йемен към Европа. Според данни от началото на 2019 г. общо 641 000 имигранти от над 40 държави са се намирали на територията на Либия. Голяма част от тях правят опити да преминат морската граница с кораби, за да достигнат до бреговете на Италия. 

ЕС имаше споразумение с Кадафи от 2008 г. за финансова помощ в размер на 500 млн. долара срещу ограничаване на мигрантския поток. Още 5 млрд. долара бяха обещани на Кадафи под условие за по-стриктен граничен контрол. Договорките обаче бяха прекратени след падането на диктатора от власт, а бежанският натиск през последните години увеличи още повече проблемите с либийския трафик на хора. 

Според данни на Европейския център за външна политика от 2017 г., броят на мигрантите, достигащи Европа през Средиземно море, се равнява на 160 000 души на година. Над 100 000 от тях са преминали през Либия.  

Прочети