• Критиките срещу системата за съдийски видеопреглед на мачове във Висшата лига се увеличиха след четири поредни срещи с отменени голове заради спорни засади; 
  • VAR беше въведен в английското първенство през 2018 г. след прилагането й в Германия, Италия и Австралия; 
  • Недоволството варира от недоверие в техническите възможности за 100% точна преценка, до призиви за промяна на футболния правилник с цел освобождаването от формални и несправедливи ограничения. 

"Красивата игра е мъртва", "Футболът повече не е същият", "Това е ВАРс". Такива са повечето коментари по адрес на системата за видеоасистенция на съдиите във Висшата лига на Англия след последния кръг за годината. Само за един уикенд отборите на Улвърхемптън, Кристал Палас, Норич, Брайтън и Шефилд се превърнаха в "жертви" на строгото прилагане на правилата, а дебатът "за или против" дигитализацията на терена достигна нови висоти. 

Основните критики срещу технологичния преглед на спорни ситуации досега бяха свързани със забавянето на мачовете и с неудобството за публиката на стадионите. Футболистите, щабовете и феновете, които гледат срещите на живо в Англия, се оказват в неизгодна позиция, защото не виждат детайлите от повторенията и научават за крайното решение по високоговорителите. 

Но дори при второто "четене" мнозина остават недоволни. Последните примери възпламениха нова критика срещу формализма: не е честно добри попадения да бъдат обявявани за невалидни само заради незначителни, понякога милиметрови разлики. Прекалено тясното прилагане на регулациите води до усещане за несправедливост, а това сякаш обезсмисля въвеждането на технологиите в спорта. 

За мнозина фенове удоволствието от играта се губи, тъй като вече никой не знае дали радостта от вкарания гол няма да се окаже напразна, когато VAR свърши работата си.  

Видеозасичането не е нова придобивка на Висшата лига. Преди да влезе в Англия, се ползваше в първенствата на Австралия, Италия и Германия, а през 2018 г. направи премиера и на Световното първенство в Русия. VAR разчита на дистанционен преглед на повторения от всички камери, които следят развитието на мача. Когато видеоасистентът анализира наличната информация, предава извода си на съдията, който преценява дали да промени дадено решение - например, да отмени току-що отбелязан гол заради "невидима" засада.  

Прилагането на VAR би трябвало да става при ясни и очевидни грешки или при сериозни пропуснати нарушения в четири случая: попадение във вратата, съмнения за дузпа, вдигане на директен червен картон или грешно идентифицирането на извършителя на нарушение, довело до картон. VAR може да отправи необвързваща препоръка за отмяна на отсъждането.

Отговорността за окончателното решение е на главния съдия. И това отново превръща играта във функция на субективна преценка.

Асистентите-видеорефери не се намират на терена на мача, а следят картината от централата си в Лондон. VAR не се прилага при по-дребни спорове, за да не накъсва излишно футболната среща. "Няма нужда да се бавим допълнително" е и аргументът срещу поставянето на монитори за главните рефери до игрището, каквито присъстваха по време на Световното от 2018 г. 

Международният борд на футболните асоциации защитава ползите от VAR, като посочва, че в един обичаен мач топката може да остане извън игра по средно 30 минути. В това число влизат смени на играчи, изпълнение на тъчове, корнери, свободни удари и др. Всяка от тези ситуации може да доведе до по-дълго прекъсване на играта в сравнение със средната продължителност на един преглед при VAR (около 60 сек) . 

VAR не отменя задължението на помощник-съдиите да сигнализират при видима засада, но вдигнатият им флаг не е окончателно основание за спиране на играта. Вместо това футболистите трябва да следят за звуков сигнал от главния рефер. Ако засадата не е очевидна и нападателят има непосредствен шанс за отбелязване на гол, съдията може да позволи разиграването да продължи до развръзка. Тогава VAR прави проверка на разположението на играчите във фазата на атаката и се преценява дали евентуалният гол може да се зачете или трябва да се отмени. 

В първия си сезон в Англия VAR правеше преценка на засадите с помощта на двуизмерни линии, които засичаха положението на нападателя и последния защитник. Вместо да реши всички спорни казуси това доведе до противоречия. През януари 2019 г. например щабът на Челси обжалва решение на VAR, което "не видя" засада на противниковия нападател Хари Кейн, въпреки че една от камерите на стадиона е показала как тялото му е наклонено по-напред от линията на защитата. 

Системата трябваше да бъде подобрена с въвеждането на триизмерна визуализация. 3D-линиите трябваше да дават по-точна оценка на засадите, като засичат позицията на раменете или коленете на играчите. Правилникът предполага, че играчът може да отбележи гол с всяка част на тялото си (освен с ръката, което би било нарушение).

И отново, надеждите за справедлива преценка се разбиха в реалността. Както коментира "Marca" - решенията за засадите вече не зависят от сантиметри или милиметри, а от пиксели. 

В рамките на два дни бяха отменени няколко гола заради отсъдена спорна засада, а това провокира недоволство от страна на клубовете и феновете. 

Мениджърът на Кристал Палас Рой Ходжсън сравни VAR с полицейските камери за контрол на превишената скорост, като коментира: "Футболната асоциация, медиите и феновете, които са засегнати от тези неща, твърдяха, че VAR ще направи играта по-добра. Тогава се съгласих, защото не е редно да се създават препятствия срещу течението в полза на технологиите. Големият проблем с технологиите обаче е като проблемът с камерите за превишена скорост. Ако те твърдят, че си вдигнал 51 km/h вместо 50, как може да си 100% сигурен, че това е истина? Стигнахме до ситуация, в която хората се обезверяват, тъй като виждат как добри попадения биват отменени заради много дребни разлики". 

Бившият футболист на Ливърпул Джейми Реднап посочва, че има доверие на VAR, но дава по-различно предложение - самите правила за засичане на засадите да се променят, така че да не ощетяват несправедливо играчите. 

"Правилото, че можеш да отбележиш с всяка част на тялото, е неразбираемо до голяма степен за много фенове. Аз също го намирам за разочароващо. Мисля, че може би през следващата година трябва да разгледаме идеята за засада само при крака. Когато човек тича, естествено се накланя напред - било то с главата или с рамото си. Просто не е справедливо и не е абсолютно точно", казва той. 

Дали проблемът е в технологията на VAR, която все още не е напълно съвършена, или в нуждата от реформа на правилата, засега остава отворен въпрос. Мнозина от футболните наблюдатели в Англия предупреждават, че играта не може да се променя в средата на сезона и че либерализирането трябва да се случи само след внимателно обсъждане.