Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Първо Германия, после - Франция: за една вечер двете най-големи икономики в ЕС обявиха повторно въвеждане на строгите мерки за овладяване на втората вълна на пандемията.
"Моля ви за много големо усилие, но нека удържим 15 дни. Ако след 15 дни можем да контролираме ситуацията по-добре, ще преоценим мерките. Да се надяваме, че ще можем да отворим някои магазини - особено в този важен период преди коледните празници", каза Еманюел Макрон в своята реч към нацията в сряда вечер.
Прогнозата за бъдещето на блокадата обаче не е толкова оптимистична, колкото може би се надяват властите в двете страни.
Агат Дьомаре - икономист и директор по глобалните прогнози в The Economist Intelligence Unit - прави реалистичен анализ на ефекта, който новите мерки във Франция и Германия ще нанесе върху световната икономика, финансовите пазари и геополитиката през 2020 и 2021 г.
Рискът от W-образна рецесия на световната икономика се увеличава, докато втората (може би по-голяма) вълна на коронавирусната пандемия обхваща Европа с непредсказуема скорост, коментира тя.
Тя изтъква думите на Макрон, че ще се търси правилният баланс между потискането на пандемията и опазването на френската икономика от изпадане в още по-сериозна рецесия. Президентът неслучайно посочва, че за да може здравната система да функционира добре, тя трябва да разчита на солидна икономика.
Макрон обяви повторна карантина: "Чака ни още по-смъртоносна вълна"
Опасенията за издръжливостта на бизнеса спрямо втора блкокада са и причината, поради която мерките от есента на 2020 г. са сравнително по-леки от тези през пролетта на годината.
Училищата остават отворени, хората могат да продължат да ходят на работните си места, ако нямат възможност да преминат в режим на home office.
"По-леките мерки обаче повишават риска от ситуация, в която новата блокада няма да бъде достатъчна, за да ограничи масовото разпространение на заразата. Умората от противоепидемичните мерки също се проявява, като влияе върху готовността на хората да ги спазват. В резултат на това има вероятност да се наложи мерките да бъдат затегнати, а не разхлабени в следващите седмици", пише Агат Дьомаре.
Нестабилността и предчувствието за навлизане в икономическа депресия се подсилва от негативната реакция на финансовите пазари след новините от Германия и Франция. Борсите в САЩ също са напрегнати в очакване на резултата от президентските избори и високата вероятност от продължителна неяснота за изхода от битката Тръмп-Байдън.
Германия връща строгите мерки срещу Covid-19
"Поглеждайки напред, перспективите пред световната икономика се смрачават в остатъка от годината. Много от големите икономики ще свият своя БВП през последното тримесечие. Това означава, че очакваното възстановяване през 2021 г. може и да не се материализира или ще бъде разочароващо - особено ако втората вълна на национални блокади се окаже само началото на непрекъснат цикъл от налагане и вдигане на мерки до появата на ваксина (към края на 2021)", казва тя.
Ако пандемията продължи да се разпространява със сегашната скорост, разделението между държавите, които се справят със заразата (в Азия), и всички останали (САЩ и Европа) ще се разшири още повече, предупреждава икономистката.
"Това ще ускори преместването на властовата тежест от Запада към Азия - особено към Китай - на което вече ставаме свидетели", казва още Агат Дьомаре.
