Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Всеки месец част от пенсионните осигуровки на работещите, родени след 1959 г., отиват в лична партида в частен пенсионен фонд. Там средствата се натрупват и инвестират, за да осигурят допълнителен доход след пенсиониране. Това е т.нар. втори пенсионен стълб.
Става въпрос за допълнителното задължително пенсионно осигуряване, където отиват 5% от осигурителния доход. Останалите 14,8%, които се удържат от заплатата, отиват в държавното обществено осигуряване (НОИ).
Какво всъщност притежава човек във втория пенсионен стълб? Може ли да изтегли парите си, наследяват ли се и какво губи или получава, ако реши да премести осигуряването си изцяло в държавната система?
Какво означават трите пенсионни стълба?
Пенсионната система в България включва три стълба с различен начин на финансиране.
Първият стълб е държавното обществено осигуряване, от което НОИ изплаща пенсиите. То работи на солидарен принцип: осигуровките на сегашните работещи, заедно със средства от държавния бюджет - тоест от събраното от данъци, покриват пенсиите на сегашните пенсионери.
В последните годините съотношението между осигурителни вноски и дотиране от бюджета се влошава заради застаряващото население - тоест броят на пенсионерите расте по-бързо от броя на работещите, които внасят пари в системата. Внесеното от отделния човек в НОИ му носи пенсионни права, но не се събира в негова лична спестовна сметка.
Размерът на тази "държавна пенсии" се определя по критерии, одобрени от държавата, според трудовия стаж и дохода, върху който се е осигурявал човек преди да се пенсионира.
Вторият стълб е допълнителното задължително пенсионно осигуряване.
За повечето работещи той означава участие в частен универсален пенсионен фонд. В него се осигуряват родените след 31 декември 1959 г., освен ако са избрали да преминат изцяло към държавната система. Средствата се отчитат по индивидуална партида - тоест натрупват се в лична сметка.
Третият стълб е доброволното пенсионно осигуряване. При него човек сам избира дали да спестява допълнително, като вноски може да прави и работодателят му.
Колко пари отиват за т.нар. втора пенсия?
В универсалния пенсионен фонд постъпват 5% от осигурителния доход. Това е доходът, върху който се дължат осигуровки, в рамките на законовите минимални и максимални прагове.
При осигурителен доход от 1500 евро на месец например месечната вноска за втора пенсия е 75 евро.
Какво става с парите в частния фонд?
Пенсионното дружество инвестира средствата в разрешени от закона активи, сред които облигации и акции. Целта е през годините към внесените осигуровки да се добави доход от инвестициите.
Размерът на натрупаното зависи от няколко неща: върху какъв доход човек се осигурява, колко години прави вноски, има ли прекъсвания, каква доходност постига фондът и какви такси удържа.
Гарантирани ли са внесените средства?
Законът задължава пенсионното дружество да гарантира брутния размер на постъпилите осигурителни вноски при определянето на пенсионното плащане, a за целта дружествата поддържат специални резерви.
Това значи, че парите, които човек е внесъл, не могат да бъдат загубени. Дори с фонда нещо да се случи, сумата е гарантирана и ще бъде изплатена.
Средствата по личната партида за втори стълб се унаследяват.
Може ли човек да прехвърли осигуряването си в НОИ?
Да. Законът позволява осигурените в универсален пенсионен фонд да изберат осигуряване изцяло в държавната система. Това право съществува и сега. За период от 4 години, след даването на това право, под 1% от хората са прехвърлили партидите си изцяло в НОИ.
Може ли парите да се изтеглят преди пенсия
Средствата в универсален пенсионен фонд са предназначени за пенсионно осигуряване и не могат свободно да се теглят като от банкова сметка.
Законът допуска изключения. При трайно намалена работоспособност над 89,99% например човек има право да получи еднократно или разсрочено до половината от средствата си.
При пенсиониране видът на плащането зависи от натрупаната сума. Възможни са пожизнена пенсия, разсрочено или еднократно изплащане според законовите условия.
Какво са мултифондовете?
От 1 януари 2027 г. се въвеждат т.нар. мултифондове. Вместо средствата на всички осигурени да се инвестират по един общ модел, ще има три подфонда с различен риск:
- Динамичен, с по-голямо участие на акции и по-големи възможности за доходност, но и за колебания;
- Балансиран, с по-умерен инвестиционен профил;
- Консервативен, насочен към ограничаване на риска близо до пенсионирането.
До 30 ноември 2026 г. осигурените могат да заявят избор пред своето пенсионно дружество. Без изрично заявление разпределението е според възрастта:
- под 50 години в динамичен подфонд, с по-висока доходност, но и риск
- от 50 години до три години преди пенсионната възраст в балансиран
- а през последните три години в консервативен. Участието в консервативния подфонд през този последен период е задължително.
Припомняме, че и при висок риск внесената сума в пенсионния фонд е гарантирана - тоест дори инвестицията на фонда да е неуспешна, човек ще получи парите, които е внесъл от осигуровки в пълен размер.
Как да проверим къде са парите ни?
В кой пенсионен фонд се осигурява човек може да се провери през електронната услуга на НАП „Проверка на пенсионен фонд“ с персонален идентификационен код.
След това от съответното пенсионно дружество може да се поиска извлечение за натрупаните средства, постъпилите вноски, удържаните такси и инвестиционния резултат.
Откъде ще дойдат 750 млн. евро в НОИ, щом властта отрича, че ще пипа личните пенсии?
.jpg)
