Разследване показва връзката на ГРУ с взривове на военни складове в България

През ноември 2011 г. поделение 29155 на руското разузнаване (ГРУ) взривява склад за боеприпаси в Ловнидол, България, в който се съхраняват артилерийски снаряди, предназначена за Грузия.

Това е била първата известна терористична атака, извършена от екип убийци и саботьори, които по-късно ще опитат да отровят Сергей и Юлия Скрипал в Англия, българския търговец на оръжие Емилиян Гебрев и ще взривят много други военни складове и сгради на териториите на НАТО.

Тези операции убиха или раниха десетки цивилни и доведоха до експулсирането на руски дипломати. Това пише в публикация на руския разследващ сайт "The Insider". Разследващият журналист Христо Грозев от проекта Bellingcat е един от авторите ѝ, а в нея са описани конкретни доказателства и имена на замесени във взривовете на боеприпаси в България.

"The Insider" се е сдобил със записи от пътувания и изтекла кореспонденция от членове на поделение 29155, които доказват тяхното участие във взрива в България и разкриват защо толкова много от оперативните служители, участвали в тази и други акции заемат високи политически позиции в Русия на Владимир Путин, пишат авторите.

Според разследващите журналисти операциите на ГРУ са били ръководени от 56-годишния ген. Андрей Аверянов, командир на поделението 29155.

Те отбелязват, че Аврянов се ползва с личното доверие и покровителство на руския президент Владимир Путин. Според "Insider" той е наследил значителна част от империята, която доскоро принадлежеше на Евгений Пригожин. Бившият командир на наемниците от групировката "Вагнер" бе обявен за загинал, след като частният му самолет се взриви над Русия два месеца след неуспешния му опит за метеж срещу руския президент.

През 2008 година Аврянов е вербуван и да стане командир на възстановеното поделение 29155, където ръководи екип от предимно млади оперативни работници, около 60 души от ГРУ и руския Спецназ, за настъпателни диверсионни операции в чужбина.

Имейли от хакната пощенска кутия на помощник на Аверянов показват, че през 2011 година той лети с четирима негови подчинени до Краснодар.

Оттам тръгват и плановете взривяването на боеприпасите в Ловнидол.

Командирът възлага на трима от своите хора приятелско състезание - да измислят взривните устройства, необходими за целта.

Това са майор Владимир Моисеев, капитан Алексей Макеев и полковник Виктор Малцев, като последните двама съчетават работата си в поделение 29155 с преподавателска дейност във Военно-дипломатическата академия на ГРУ в Москва, отбелязва изданието.

Тримата разработват свои версии на дистанционен детонатор, в комплект с пълни технически характеристики за прототипите: електроника тип "Направи си сам", платка от модифицирана аларма за кола. И трите изглеждат на снимките като набързо сглобени, със стърчащи в разни посоки жици и обилно използване на тиксо, пише изданието.

Техническите параметри в документацията описват устройство с тегло 3 кг, размери 40/11/7.5 см и захранване с батерии от 1.5, 9 и 12 волта. Обхватът на детонатора е от 300 до 700 метра и дава време за детонация след задействането му между 5 и 55 минути.

Половин година по-късно, през октомври 2011, хиляди артилерийски снаряди от времената на Съветския съюз са подготвяни за изпращане в България от чешки склад за боеприпаси до малкото селце Врбетице в Чехия.

Съоръжението е собственост на дъщерно дружество на чешкото министерство на отбраната, но има договор за дългосрочно отдаване на чешката компания за търговия с оръжие IMEX. Сред нейните клиенти е българската EMКO на Емилиян Гебрев.

Разследването стига до доклад за доставка от EMКO, в който се описват боеприпасите, получени от IMEX. Според него за период от един месец - от 4 октомври до 4 ноември 2011 г. - повече от 6000 артилерийски снаряда, от които 3120 са 152-милиметров вариант, са били изпратени от Чехия до България.

Според българските прокурори, които разследват взивовете, боеприпасите са били предназначени за последващо прехвърляне в Грузия. (Емилиян Гебрев, собственик на EMКO, казва пред The ​​Insider , че не е ангажирал пратката специално за износ в Грузия, но признава, че ГРУ вероятно е подозирало, че снарядите ще попаднат там.)

На 12 ноември българското село Ловнидол, разположено недалеч от някогашната си столица Велико Търново, е разтърсено от мощен взрив.

Пламва складът за боеприпаси край селото, където EMКO съхранява 3120 бр. 152-милиметрови снаряда, получени наскоро от Чехия.

Вторичните експлозии продължават и пожарите горят дни след първоначалния взрив, което не позволява на спасителните екипи да стигнат до мястото в продължение на 10 дни, припомня изданието.

Пет месеца след инцидента българските следователи откриват неексплодирало самоделно избухващо устройство на около 200 метра от кота нула.

Извлеченото устройство е описано като „обект, наподобяващ пластичен експлозив, покрит с полиетиленова опаковка и с прикрепен алуминиев цилиндър с открити жици, стърчащи навън“.

Съдебномедицинският анализ, поръчан от полицията, заключава, че самоделното взривно устройство не е избухнало напълно поради повреда в задействащия механизъм „вероятно“ поради „недостатъчен електрически ток или неправилно свързване на капсулдетонатора“.

Експертите също така посочват неправилните кратери на мястото на експлозията като доказателство за частична детонация, добавяйки, че ако пълният заряд беше експлодирал, щеше да се образува един кратер с кръгла форма.

Въпреки това, три години след експлозиите, българската прокуратура прекратява разследването поради липса на доказателства за умишлени действия.

Авторите отбелязват, че България вероятно ще има интерес от гледна точка на националната сигурност да поднови този студен случай, въпреки че не трябва да е единствената страна, която го прави.

Диверсионната операция в Ловнидол през 2011 г. е първата по рода си в страна от НАТО и ЕС, която убедително може да се припише на поделение 29155, пише изданието и допълва, че едва ли е последната.

Същата група оперативни агенти ще бъде отговорна за унищожаването на други складове за оръжие и боеприпаси в България и Чехия през следващите четири години, като стига дотам, че да взриви самото складово съоръжение IMEX в Чехия през 2014 г., където оперативните служители на Аверянов са поставили своите дистанционно детонирани устройства три години по-рано. При някои от тези нападения загиват и са ранени български и чешки граждани.

Както София, така и Прага публично обвиниха поделение 29155 за много от тези атаки и изгониха руски дипломати като отговор, което доведе до експулсиране на български и чешки дипломати от Кремъл, отбелязва "The Insider".

През април 2021 г. тогавашният главен прокурор на България Иван Гешев дори намекна за вината на Русия за експлозията в Ловнидол, заявявайки: „Има достатъчно данни, за да се направи обосновано предположение за връзката между отравянето на Емилиян Гебрев, експлозиите в чешките складове за боеприпаси през 2014 г. и четири подобни инцидента във фабрики и депа в България между 2011 и 2020 г.“

Въпреки това, подозрителни инциденти, при които сгради мистериозно избухват в пламъци, остават официално неразкрити, макар да има все повече доказателства, че са замесени едни и същи извършители от ГРУ, посочва изданието.

Така например на 5 юни 2012 г. в складове в депо Стралжа-Мараш на главната пътна артерия към Черно море в България избухнаха поредица от експлозии, подобни на тези в Ловнидол.

Тези складове също съхраняваха боеприпаси, собственост на Sage Consultants, конкурент на EMКO, и предварително продадени и предназначени за Грузия .

Взривовете, които ги унищожиха, бяха толкова мощни, че българските сеизмични лаборатории регистрираха земетресение от 1,5 по Рихтер в околностите. Трима души, работещи в депото, са загиват , а други 18 са тежко ранени.

Освен това се наложи евакуация на още 150 души от съседните села поради разрастването на огъня и опасността от вторични експлозии от запалване на боеприпаси, припомня изданието.

Подобно на аферата Ловнидол, години следствена работа на българската прокуратура не открива доказателства за саботаж и вместо това повдига обвинения срещу трима служители на компанията, управляваща депата, за небрежност при съхранението на опасни материали. Предположението е, че става дума за промишлена авария.

И все пак косвените доказателства, получени от The Insider, предполагат, че подобно обяснение може да е неправилно и сочи участието на звено 29155 в още един акт на саботаж.

Владимир Моисеев, един от изобретателите на един от трите дистанционно управляеми детонатора, подарени на Аверянов през 2011 г., планира да бъде в България в деня на взрива на депото Стралжа-Мараш.

Моисеев прави планове за пътуване под прикритието на специалист по морско застраховане на име „Владимир Попов“, същото фалшиво име, което използва, за да организира неуспешния опит за преврат в Черна гора през 2015 г.

Записите, проучени от The Insider, показват, че Моисеев е планирал да шофира от украинския пристанищен град Одеса до Варна, след което да отлети до Москва от София на 6 юни, ден след експлозията.

По някаква причина плановете на Моисеев се променят. Само два часа след като депото в Стралжа-Мараш започна да работи, той купува в последния момент самолетен билет за полет от международното летище Одеса до летище Внуково в Москва.

Данните от пътуванията показват, че Моисеев наистина е пристигнал в Русия през нощта на 5 юни, заобикаляйки България.

Той се завръща в България в компанията на още трима оперативни работници от поделение 29155, този път през март 2015 г., броени дни преди да бъде унищожен поредният оръжеен склад. Пътува този път със самолет от Истанбул за Варна, отново като "Владимир Попов",

Моисеев пристига на 6 март и остава в страната пет дни.

На 21 март, десет дни след заминаването му, повече от 2000 ракети и противотанкови гранати, собственост на ЕМКО и готови за износ в Украйна, избухнаха в депото Иганово близо до Сопот, градът, където е базиран най-големият производител на оръжия в България.

Емил Кабаиванов, кмет на близкия град Карлово, описва, че е видял огнени стълбове, достигащи над 250 метра в небето.