Председателката на Синдиката на българските учители Янка Такева провокира политически скандал, който беше взет на "въоръжение" от Корнелия Нинова, и се наложи МОН да я опровергава публично.
В интервю за БНР-Варна, Такева твърди, че в министерството се въвеждала тенденция "нашият език да се изучава като чужд език от децата, за които българският не е майчин" и тя се прокарвала от "съветниците, които работят в МОН".
Такева заявява, че само тя и Деян Колев от ромската фондация "Амалипе" са против това, защото "ще се появи още по-голяма сегрегация".
"Ние смятаме, че децата, които са мигранти и идват в България и са с траен статут, както и децата от ромския етнос, трябва да получават езикова подкрепа - допълнителни часове в училище за българския език, да, но в никакъв случай българският не може да се изучава като чужд език. Нашите ромски деца живеят в българска езикова среда и не могат да изучават български като чужд език", казва Янка Такева.
В репортажа не са представени никакви други позиции - нито от МОН, нито от специалисти по обучение на български език. Вместо това журналистката от БНР заявява личното си мнение, че "това предложение е изключително вредно" и "не може да намери одобрение от Народното събрание".
Такева обаче репликира, че "това е записано в в програмата на правителството в частта за средното образование".
Оказва се, че нищо подобно не е одобрявано от МОН, нито някой смята да ограничава часовете с обучение на български език, защото бил "чужд", нито Янка Такева е упълномощавана да говори от името на работните групи в министерството.
Новината от БНР обаче бързо доведе до свръхреакция от страна на Корнелия Нинова, която обяви, че "сглобката ни обезбългарява брутално", и че българският език не можело да е "чужд" за някого в България, щом по конституция той е официален.
В програмата на кабинета "Денков" присъства предложение за "Възлагане на разработване на стандарти и учебници, учебни помагала и дигитални ресурси за преподаване, учене и оценяване на български език като втори/чужд за деца и младежи – 2024/2025 учебна година". То обаче се намира в групата с ангажименти във Външната политика - т.е. свързано е с българските общности в чужбина.
От Министерството на образованието и науката опровергаха твърденията на Янка Такева, като заявиха, че действащият стандарт за българския книжовен език ще продължава да се спазва стриктно и последователно.
Те обясняват, че са създали пет работни групи с "максимално широко представителство", които да обмислят как да се подобри българското образование.
Целта им е да дискутират по възможни идеи за решения, още преди те да се поставят на обществено обсъждане - нещо, което Янка Такева е решила да изпревари на своя глава.
"Едната от групите, в която участват 40 експерти, има за задача да предложи мерки за по-добра езикова интеграция, подкрепа на обучението и проверка на нивото на подготовка на учениците по български език. Единствената цел на тази работна група е да се набележат мерки за подобряване на езиковата подкрепа - чрез повече часове, чрез допълнителна квалификация на учителите, чрез по-иновативни методи на преподаване и др.", казват от МОН в отговор на Янка Такева .
- Основната причина да се търсят начини за подобряване на обучението са проблемите с образованието на ромските деца, които спират да ходят на училище или отпадат заради недоброто познаване на българския език.
- Родители и образователни експерти обаче говорят и за проблемите с липсата на учебни материали за езиковото обучение на децата на българи в чужбина, които посещават български училища. Изучаването на български език като "чужд" се налага и за децата на чужденци, които се преселват в България и за тях той не е "майчин".
"Под никаква форма и никъде в поставените задачи не се предвижда промяна на разбирането за българския език или преподаването на българския книжовен език като чужд език в учебния план", казват още от Министерството на образованието.
От МОН подчертават, че нито едно предложение няма да бъде придвижено напред, ако не събере консенсус от всички участници в работните групи. А конкретната група, към която принадлежи и Янка Такева, още не е направила каквито и да е официални предложения.
Участник в групата твърди, че експертите в нея са се съгласили, че има нужда от езикова подкрепа под различни форми - но не с отделяне в други класове, а като допълнително и интегрирано обучение. При това, то ще обхваща нуждаещите се деца още в детските градини, за да може да са усвоили българския език преди училище.
Пред "Сега" Деян Колев от "Амалипе" потвърждава, че в работната група е имало дискусия с цел по-добрата езикова интеграция на децата, при които българският не е майчин.
Един от лансираните варианти е бил този, за който Янка Такева алармира - но според Колев "повечето участници, а не само той и Такева, са го отхвърлили".
"По думите му ако децата с майчин език, различен от българския език, учат по друга програма българския език - като втори или чужд, то те пак ще бъдат отделени от останалите и това ще задълбочи още повече сегрегацията в образованието. На това мнение според него са били и повечето директори и участници в работната група, затова и позицията на "Амалипе" е да се въведе допълнителна езикова подкрепа по български, т.е. допълнителни часове и занимания, които обаче да са интерактивни (театър, представяне на обичаи и т.н.) и с интеркултурен елемент", цитира го в. "Сега".
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
