Българският актьор Юлиан Вергов получи отличие за главна мъжка роля във филма "Уроци по немски" от Международния филмов фестивал в Кайро.
Филмът на режисьора Павел Веснаков е създаден като проект на Sofia Meetings и беше включен в конкурсната програма на 42-то издание на престижния фестивал в Египет. Очаква се да дебютира пред българска публика през 2021 г. като част от 25-тия София Филм Фест.
Юлиан Вергов си партнира с Васил Банов, Елена Телбис, Стефка Янорова, Меглена Караламбова, Герасим Георгиев-Геро и др.
Един от най-успешните български актьори от киното, театъра и телевизията, Вергов е завършил актьорско майсторство в Театралния колеж "Любен Гройс" в класа на проф. Цветана Манева. Филмографията му включва заглавия като "Възвишение", "Мисия Лондон", "Докато Ая спеше", "Маймуна" и др. Сред големите му роли в театъра са участията в "Ромео и Жулиета", "Побъркани от любов", "С любовта шега не бива", "Крадецът на праскови", "Nеодачници“, "Бащата" и много други. Той е лице на популярни сериали като "Откраднат живот", "Стъклен дом", "Революция Z", "Тя и той".
Алена Вергова и Юлиан Вергов: При тях тайни няма
Наградата на Юлиан Вергов е ново отличие за българското кино от Кайро след приза за най-добър филм от селекцията на критиците за „Ага“ на Милко Лазаров през 2018 г.
Режисьорът на "Уроци по немски" Павел Веснаков е носител на наградата "Джеймисън" на София филм фест за първия си филм "Влакове". Печелил е награди от Сараево и Балчик за "Парафиненият принц", "Златна роза" от 2012 г. за късометражен филм и голямата награда в Клермон-Феран за "Чест".
"Уроци по немски", създаден в копродукция с Германия, представя главния герой на Вергов като мъж на средна възраст, изгубил смисъла и търсещ бъдещето си в евентуалната емиграция. Никола се опитва отчаяно да възстанови отношенията си с всички свои любими хора само ден преди да отпътува.
"Моята метафора за Германия е смисълът, който липсва на все повече хора у нас. Вманиачеността от заминаването му помага да осъзнае и види нещата, които има тук и сега, нещата, на които не е обръщал внимание. Така че накрая на филма, когато започва да губи всичко и раздялата с познатото става все по-близка, исках да изглежда, че няма значение дали наистина е решил да замине, или не. А и какво значение има къде отиваме, ако никъде не се чувстваме у дома? Това търсене на усещането, да се чувстваш у дома е в основата на пътя, по който този герой се опитва да тръгне", казва Павел Веснаков в интервю за Film Society, посветено на филма му.