“Много приличаш на майка си”, казвам на Алена Вергова при една от първите ни срещи. 

“Почакай да ме видиш до баща ми”, отговаря ми тя. 

Чакането трае две години. Когато идва поканата от страна на Esthederm да изберем двойка, която отговаря на описанието “Специална връзка”, може би първите имена, които ми идват наум, са Алена Вергова и Юлиан Вергов.

Идеята зад проекта е да покажем, че силните връзки са тези, които успешено се справят с несъвършенствата, а повод за този разговор са двата нови продукта на френската селективна козметика - маска и крем за лице с прополис, с които накрая намазваме и един от гостите си.   

Един поглед към Алена и баща ѝ, докато вървят по улицата, стига, за да усетите, че тези двамата имат много общо помежду си. 

Алена е на 18 години. За нея 2020 е доста важна: става на 18, снима се във филм, взима книжка, кара няколко пъти кола до морето, а баща ѝ подарява 300 кубикова Веспа.

Юлиан е фен на Мадс Микелсен и Ник Кирьос - първият е злодеят от “Казино Роял”, а вторият хулиганът от ATP; леко или по-силно ироничен е според ситуацията; не обича ремонтите, цени свободата и може би затова харесва живота под открито небе лятото на караваната на плажа.  

Започваме разговора с въпроса на какво Алена е научила Юлиан. 

“То е живот на разменни начала!”, казва той. После се сеща:  “Ето например, на тенис. Ходим заедно на корта, тя ме учи как да стоя, как да държа ракетата. Също ми отваря очите за техния начин на живот. Научих какво е “cringe”, “тагове”. 

А дразни ли се Юлиан, когато Алена каже, че нещо е “модерно”? 

“Аз виждам какво е модерно - тя като се направи на нещо, виждам, че е модерно” и дава пример с една широкопола черна шапка, която Алена е носела преди време в продължение на два месеца. 

“О, тя е долу в гаража”, отговаря Алена. 

“Знам, че е в гаража, но беше модерна, нали!”

Ако не харесват нещо, и двамата си го казват в прав текст. Нещо от типа “Това е гадно” или “Това е много гадно”. Като например розовият калъф за телефон, който Алена си е сложила и Юлиан вижда за първи път. Понякога и за хора. Може би не точно със същите думи, но достатъчно откровено и в прав текст.  

"Винаги съм се отнасял с нея като с възрастен човек, още от малка" - казва Юлиан - "а сега тя е доказателство, че съм мислил правилно. Разбира се, понякога се лигавим, но то е друго.” Философията на Юлиан Вергов е, че с децата трябва да се държим като с равностойни хора, без да им казваме “Чакай, аз сега ще ти обясня нещата”. 

Ако докато са деца, станете приятели с тях, след това нещата през годините си продължават, казва той. “Имам един приятел, който винаги започва разговора с “Навремето ….” - нали се сещате, че като започнеш така, нещата са за “Чао”.

Когато тя беше по-малка и излизахме с приятели, на въпроса “А децата има ли какво да правят”, аз отговарях “Моето има, за вашите не знам”.  

Освен начин на общуване, ние имаме и непрекъснато общуване, казва Юлиан. 

Сериозните разговори между двамата са просто разговори, ежедневие, без етикет “важно!” или “сериозно". Ако с един човек трябва да седнеш на масата и да си направите среща, за да си говорите, значи нещо не е наред във взаимоотношенията ви, смята Вергов. 

Една от темите, по които си говорят, са паданията. Може би не е първото нещо, което ви идва наум като разговор с дъщеря, но Алена си “пада” леко екстремен тип, а Юлиан много е падал: 

“Целият съм изпотрошен и затова ѝ казвам да внимава. Имам травми от хокей, от ски, от фехтовка, дори и от бране на череши.”  

Освен мотор и кола, Алена кара и скейтборд. Преди няколко дни е била на републиканско състезание. От две години тренира и тенис. 

Натъквам се на известен спор дали майка ѝ или баща ѝ я водят за първи път да кара скейт, но така или иначе той вече трайно е част от ежедневието и лайфстайла ѝ. 

“Смея да твърдя, че аз съм един от първите скейтбордисти в България изобщо”, казва Юлиан. 78-ма е годината на първия му скейт от Германия. Кара на стадион “Васил Левски”.  “Аз я качих на скейтборд. Майка ѝ, разбира се, нямаше нищо против”, добавя той. 

“Тя като го прочете това….”, включва се Алена. 

“Добре, да намерим консенсуса в това, че аз съм един от първите скейтбордисти в България, но майка ти те е качила на скейта”, казва Юлиан с ирония и така затваряме тази тема. 

Да научи Алена да кара кола и мотор, според баща ѝ, е част от подготовката за живота, защото това са задължителни умения в него и е по-добре той да го направи, отколко някой друг. Така е по-спокоен, знаейки границите на нейните възможности. 

Част от бащинските му задължения е да я възпита да не се впуска прекалено емоционално и през глава във всяко ново приятелство, защото взаимоотношенията между хората често са източник на разочарования. 

Тъй като темата на разговора ни е и за несъвършенствата - все пак сме в интелектуален експеримент на Esthederm, а марката показва своята сила именно в борбата с тях, стигаме и до въпроса на какво се дразнят Алена и Юлиан в тяхната “специална връзка”. 

“Много е разхвърляна”, отговоря на секундата Вергов, от което разбираме, че темата е гореща.  “Аз също разхвърлям, но разхвърляш и от време на време прибираш. Докато там - сочи към Алена, няма такова нещо. Каквото извади, то остава някъде.”

Алена не оспорва. По-изненадващо е, че не успява да се сети с какво баща ѝ я дразни. Няколко дни по-късно и с много усилие, най-после успяваме да стигнем до отговор, който звучи доста симпатично: 

"Не мога да кажа нещо сериозно, което ме дразни в татко. Е, може би само понякога, като си говорим и тръгва да казва нещо конкретно, после някак си се спира и се замисля. И известно време не казва нищо. Но и в това има чар."

Лятото Вергов прекарва много време на караваната на Арапя, където тя ходи с приятелите си. Алена води и гаджета, а Юлиан ги приема без предразсъдъци, очевидно обаче фамилията "Вергов" респектира до степен, че първият официално представен младеж си гълта дъвката. 

Тази година двамата участват заедно във филма за поетесата Петя Дубарова - “Петя на моята Петя”. Юлиан определя филма като много добър - напомня му за старото хубаво италианско кино, леко носталгичен. 

“Не си представяйте филм за Петя Дубарова, а за едно съвременно момиче, което учи в английската гимназия. Самата Петя се явява като фикция”, добавя Алена.

Юлиан се сеща как са го гледали на морето, на импровизиран екран с другите съседи по каравана. За негово учудване, дори децата, “които не слизат по никакъв повод от телефоните си”, са го изгледали с интерес.  “Това за мен беше лакмусът, че филмът е добър”, продължава той. 

И все пак какво е да играете в един филм? 

“На мен ми беше много симпатично, първо, че я взеха, защото имаше кастинг, на който Алена се яви”, разказва Юлиан.

“Първоначалната идея за ролята беше различна, момичето беше по-скоро тип малка кифла. Но след като отидох на кастинга със скейт и лилава коса, концепцията се смени”, казва Алена.  

Двамата нямат сцена заедно, освен общите. “Тя наистина се справя много добре, както би казал всеки родител”, шегува се Юлиан, след което добавя: “Но тя наистина се справя много добре”. 

Ще тръгне ли Алена по пътя на баща си?

Със сигурност актьорството я влече и би искала да го учи в чужбина, но пандемията обърква плановете ѝ - в момента не е ясно къде може да замине. 

“Ето, като си говорим за сериозни разговори и възпитание, ние и такъв разговор не сме водили. Другите родители знаят всичко - детето къде ще кандидатства, проверили са, насочили са го, всичко е под контрол. Децата не знаят, но родителите им знаят”- в своя характерен стил, който маркира цялото ни интервю, Юлиан заявява ясно мнението си, без да се налага да го изрича буквално. 

Стигаме до най-щекотливия въпрос в разговора - за суетата. 

Много сложен въпрос, казва Юлиан. На мен такава ми е професията, мисля, че и двамата сме достатъчно суетни. Алена не противоречи, дори обратно. Смята, че е във възраст, в която по дрехите и по външния вид посрещат, и по тях изпращат. 

Следва експериментът с маската: Алена грижливо я нанася на лицето на бащата си, повече като за роля на индиански вожд, отколкото като ритуал за красота. Той е търпелив за известно време, след което казва: "Хайде, Алена, дай по-бързо!". 

Ако се чудите на новата прическа на Юлиан  - полицейска е. Край на медицинската кариера, новата тв продукция, в която ще се снима актьорът, е полицейски сериал по истински случаи, разказани от бившия заместник-директор на Института по психология към МВР Росен Йорданов.

 

Фотограф: Мирослава Дерменджиева

ОЩЕ ПО ТЕМАТА: 

Специална връзка: Десислава и Емил Олованови - 3 деца, 3 кучета и 30 години заедно


Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:

всичко от деня

Панов и Касимова са "за" зеления сертификат, но "против" закъснялото му въвеждане

Кандидат-президентската двойка призова гражданите да се ваксинират

На 21 години е починал певецът Денис Теофиков

Той беше един от популярните попфолк изпълнители

От 25 октомври центърът за ваксинация в "Пирогов" ще работи до полунощ

За бързите антигенни тестове ще се плаща само такса 10 лв. за вземане на пробата

Наследникът на Хабсбургите, който иска да влезе в света на F1

24-годишният Фердинанд спечели "24-те часа на Льо Ман" и иска да пробие на най-високо ниво

Почина бившият генерален директор на БНТ Кирил Гоцев

Кирил Гоцев беше професионален фотограф и дълги години организираше фотопленери на морето, в които участваше със свои изложби

Ясен Григоров: Eдин млад фотограф се връща от Лондон, за да снима Северозапада

Проектът му "Образцов дом" е едно завръщане към детството, към корените на семейството му и към един от най-бедните региони в ЕС

Децата от 1.-4. клас могат да се върнат в училище до 7-10 дни, ще влизат с тестове тип близалки

МОН и МЗ предлагат мярката, Министерството на финансите ще отпусне средства

Корнелия Нинова смята да се ваксинира, когато ѝ "изтекат антителата"

Лидерът на БСП прекара коронавируса два пъти