Днешната дата - 7 септември - е символна. На нея се е родил комунистическият диктатор Тодор Живков и като подарък за рождения му ден е извършено покушение срещу най-големия му критик по времето на комунизма - писателя Георги Марков.
Като в римейк на "Бай Ганю убива автора си", символът на ценностите, превзели България на 9.9.1944, убива техния разобличител.
Есенцията на културата, която пристигна с червената армия в България, е сакрално проста. Поради нарочно създадения дефицит на материални блага, тяхното придобиване вече не става чрез труд, знания и усилия, както преди, а чрез власт. Но членуването в единствената партия за целта изисква публичното възпроизвеждане на идеологичен канон, специфична фразеология и процедурни ритуали - чрез които Лъжата става начин за оцеляване. Тези, които се вричат в лоялност към нея, получават възможност за достъп до публични ресурси.
Тази култура се пресели в новите партийни субекти, които след първоначалното двупартийно противопоставяне при сглобяване на българската демокрация започнаха да се множат под формата на лидерски проекти.
И така стигнахме до днес, когато българският парламент вече е доминиран не от едно, а от няколко БКП-та: организации с тоталитарен характер, едноличен водач и подчинение на лидерската правда. На практика, в сегашния парламент те имат почти конституционно мнозинство, а техните лидери са били някак свързани с босовете на най-мощните престъпни групировки на Прехода. Като добавим към този партиен букет и Партията майка, която създаде тези групировки, си обясняваме лесно т.нар. хаос в българския парламент.
И няма как да е различно, когато Лъжата е форма на партийно съществуване. Една партия лъже, че ще гради, а остави България с най-малко, скъпи и разбити пътища в Европа. Друга - че ще реши проблема с бедността, а България е все така най-бедна в Европа. Трета - че ще реши проблема на едно малцинство, а то продължава да е с най-бедните и малообразовани граждани. Четвърта, че ще върне справедливостта на закона, а вече в два парламента не е дала нито знак в тази посока.
Общото между тях е, че нито един проблем на гражданите не е решен, но той продължава да е основание да се иска властта и с нея - достъп до Бюджета. А офертите на тези партии се "купуват" от около 2 милиона души. Които продължават да вярват, че някое малко БКП ще ползва бюджета да подобри живота им.
Впрочем и Георги Марков е "гласувал" за режима с филмите си преди емиграцията. Докато не се изправя срещу системата с цената на живота си.
Дали и гласуващите за своето БКП са готови да го пожертват?
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
