Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Ако преформулираме една от култовите реплики на прехода "За бога, братя, не купувайте", казана от премиера Димитър Попов във време на бурна инфлация, то към днешна дата тя би трябало да звучи така:
За бога, братя, работете, за да има пари за държавните служители.
В опит да запуши дупките в бюджета, правителството избра най-лесния инструмент – вдигане на осигуровките.
Не е точно „данък“, но се усеща като такъв.
От 1 януари 2026 г. пенсионната вноска ще се повиши с 10% – от 19.8% на 21.8% (или от 14.8% на 16.8% за родените след 1959 г.).
Зад това увеличение стои проста аритметика: повече приходи в държавния бюджет, без да се режат разходи. Сметката, разбира се, отново ще се плаща от онези, които работят в реалната икономика на светло. А ползите ще оберат държавните служители, както и тези в секторите отбрана и сигурност, които не плащат осигуровки, но е много вероятно да получат по-големи заплати през следващата година.
Колко повече ще платят работещите и работодателите?
Повишение с 2 пункта звучи невинно, но всъщност означава около 10% по-голяма пенсионноосигурителна тежест върху труда.
При брутна заплата от 2000 лв. работещите в частния сектор ще трябва да платят още около 17 лв. за пенсионни осигуровки на месец, а работодателите - 23 лв. Или на годишната база на човек с подобна заплата държавата ще получи почти 500 лв. повече.
В бюджета е заложено и ново повишаване на максималният осигурителен доход, който през април тази година вече скочи от 3 750 лв. на 4 130 лв. От 1 януари 2026 г. ще стане 4607 лв. Какво означава това в числа?
- Сега работодател и служител общо плащат осигурителни вноски в размер на 1350 лв.
- С по-високия максимален осигурителен доход и с увеличението на пенсионната вноска сумата за осигуровки ще нарастне до 1598 лв. месечно.
Това са 3000 лв на годишна база, които в повечето случаи ще бъдат платени изцяло от работодателите, защото обичайно хората договарят своето нетно, т.нар. чисто възнаграждение и ще настояват да получат именно него.
Сега умножете този разход по 10, по 100 или по 1000 служители. За да покрият разликата, работодателите ще трябва или да намалят печалбата си, или да вдигнат цените, или да съкратят служители.
На този фон по-високите пенсионни вноски няма да доведат до по-големи пенсии, но ще осигурят обещаните от политиците по-високи заплати към определени сектори в бюджетната сфера.
С други думи – държавата се „спасява“ за сметка на работещите, без да реформира себе си. Ще вземе ресурс от реалната икономика, за да го даде на държавните чиновници, чиито средни заплати вече са по-високи от тези в частния сектор.
Колко струват чиновниците на бюджета?
Служителите в държавната администрация и сега струват много на държавата. И също така сами по себе си са прекално много. За тази година разходите за заплати и осигуровки стигнаха 10% от БВП или 22,8 млрд. лева. Това е със 17% повече спрямо 2024 г.
26 на сто от всички държавни разходи са именно за заплати, а сумата ще продължи да расте и през следващата година. Както и осигуровките.
През тази година централната власт и общините ще платят над 4,3 млрд. лв. за осигуровки. В това число влиза и делът на около 100 хил. души, които не плащат лични вноски. Сред тях са депутати, министри, държавни служители, полицаи, военни, съдии, прокурори, служители на ДАНС и НСО – техният дял се поема от държавата, тоест от останалите данъкоплатци.
Тази привилегия е остатък от времето, когато държавните заплати бяха много по-ниски. Днес обаче средната заплата в администрацията надвишава тази в частния сектор - 2700 срещу 2500 лв. Тук въобще не броим другите привилегии, които държавната работа би могла да носи.
Раздутият щат и „бонусите“ от незаетите места
В администрацията работят почти 99 000 души. В това число обаче не влизат служителите на МВР и Министерството на отбраната.
В МВР работят почти 49 000 души, а освен назначените има и 5700 незаети щатни бройки.
Тези „празни места“ обаче не са само цифра в таблица – за тях се залагат пари в бюджета, които после често се разпределят като бонуси или „икономии от фонд работна заплата“.
В съдебната власт има 715 незаети места, за които се залагат и отделят средства за заплата, а се иска разкриване на още 152 щатни бройки.
Висшият съдебен съвет (ВСС) е поискал бюджет от 1 млрд. евро за 2026 г., като 88% от тези пари са предвидени за заплати и бонуси. Иска и увеличение от 18% на възнагражденията на магистратите, като така заплатите на някои съдии може да достигнат близо 24 000 лв. месечно.
При тези финансови показатели не е изненада, че България е на първо място в Европа по брой прокурори, съдии и съдебна администрация на 100 000 души.
Каква е целта и какво може да се направи
Ако държавата иска да стабилиза бюджета, но да не повлияе негативно на бизнеса и икономиката, има няколко решения:
- Да харчи по-малко.
- Да закрие незаетите щатни бройки и да спре да разпределя тези средства като бонуси, като така спести 200 млн. лв.
- Всички държавни служители, включително тези в силовите ведомства, да започнат да плащат личните си осигуровки.
- Възнагражденията в публичния сектор да се обвържат с резултати, а не с автоматична индексация по средната заплата.
- Администрацията да се оптимизира.
Въпросът обаче е дали политиците искат подобно нещо, защото е далеч по-удобно да плащат високи заплати и да получават лоялност, а сметката за това да продължава да се плаща от бизнеса и служителите. Без значение каква е цената.
