За хиалурона като фередже

Всеки ден, всеки час, навсякъде виждам жени с огромни устни.

Отивам до кварталната баничарница и жена с огромни устни ми продава кренвиршка за 2.50 лв. Отивам да раждам в елитна частна болница и жена с огромни устни ме посреща на регистратура. Качвам се в държавната железница и жена с огромни устни ми дупчи билета. Минавам покрай детската градина под нас и жена с огромни устни прибира детето си с колата.

Ставам сутрин в 6 часа, в 8:30 съм навън, за да срещна съседката с огромни устни, която разхожда кучето си. Виждам обява за работа в LinkedIn и забелязвам, че човекът, който прави подбора, е жена с огромни устни. Майки с колички с огромни устни, фитнес машини с огромни устни, ватманки също с огромни устни, в мола и в парка – с огромни устни.

Сядам на дивана в хола, пускам си порно и там най-сетне виждам жени с нормален размер устни. Отдъхвам си.

Подобна проста констатация на очевидното – че навсякъде има жени с огромни устни – в днешния ден може да се окаже причина да те обвинят, че „шеймиш“ хората и в частност жените, вместо да ги оставиш на мира, така че да бъдат себе си в свободния свят, в който живеем.

Младите леви от поколението Z и градските жени инфлуенсъри, които подкрепят други жени по интернет, защото феминизмът, подобно София от мечтите на Ваня Григорова, най-сетне е за всички, ще кажат, че си тесногръд и вероятно гласуваш за "Възраждане", щом така очевидно просташки коментираш външния вид на този и на онзи независим гражданин.

Аз обаче ще ви кажа, че първо от електората на "Възраждане" също са с огромни устни над носиите, даже май най-вече те са така, и второ – не е изключено да бъдеш себе си, ако си като всички останали, но по-скоро, ако си като всички останали, си положил специално усилие за това. „Коригирал“ си себе си, така да се каже. За да бъдеш някой друг. Не че има нещо лошо в това, просто е различно.

И трето – живеем в свободен свят само донякъде и по-важното – само до време.

Аз подкрепям естетичната дерматология. Може би трябваше с това да започна. Ходила съм на протест срещу Гешев с огромни буци по лицето след току-що направена мезотерапия по време на чудовищно тегаво ПМС.

Трудно ми е да се съглася обаче, че това да обезобразиш гротескно лицето си целенасочено, за да наподобява то това на бездушна надуваема кукла с дупка на главата, е избор, който човек прави автентично, спонтанно, свободно и независимо. Ей така – просто защото сме в демокрацията, а не на село. Ако беше така, София щеше да е пълна с хора с обеци и татуси по лицето, а не да има един такъв гражданин на Графа и всички да сме го виждали.

Ако масовата култура ни формира по някакъв начин, то маята за този процес е именно в консумеристкото подхлъзване, че сам си господар на изборите си, докато всъщност действаш автоматично и абсолютно предсказуемо за редица индустрии, които имат интерес от това в контекста на голямата картина, където всички сме статистика. По-неграмотните изпомежу ни – по-голяма.

У нас масова е културата жената да е чисто визуално опредметена вследствие на собствения ѝ стремеж или по-скоро на съгласието ѝ да поражда при първа среща с непознат директни асоциации за букаке с вида си. Все едно тя друга работа няма. Тя е за това тая жена и затова е жена.

И това е така от зората на прехода с тази разлика, че ако си пуснете някой ретро чалга клип, ще видите наистина хубави момичета там. И тук не казвам, че драг кралиците не са хубави момичета, не ме разбирайте погрешно, напротив. Защото сега виждаме драг кралици навсякъде. Навсякъде в патриархалната ни родина. Човек няма нужда да ходи до Берлин, не му трябва Тайланд. Иди до кварталната баничарница и ето. Извинете.

Има фина и строга логика в привидния парадокс жената на традиционния и консервативен български мъж да прилича на участник в маскарадно шоу или поне в шоуто на Рачков.

Гледаш обикновен нисък народен герой с коремче, до него гледаш жена, която изглежда сякаш е на авангарден бал с маски, на карнавал някакъв, докато най-небрежно си боде шопската в битова кръчма. В един момент осъзнаваш, че това не е маска, а е лицето ѝ, направено да изглежда като маска.

Тази жена се крие. Тя е скрита зад не знам си колко кубика или атмосфери материал. Тя може да е всичко, но не и да е себе си. Тя е трябвало да се „коригира“, да се поправи, да бъде друга. Хем различна, хем еднаква. И го е направила. Тя живее зад огромни устни като зад фередже. Не може да има просто някакви си тънки устни там или пък голям нос, не може да има и средно плътни устни и средно оразмерен нос.

Жената на човека с тумбака трябва да изглежда като хората. Извинете – като жените на хората. Като нечовек, като предмет, като пластмаса, като тунингована кола, като някаква силиконова отливка, като някакво желе, излято в калъп. Абе, поддържана жена. И това е личен избор, колкото личен избор е да те бие мъжа ти. Хем е, хем не е.

Има някои нюанси, що се касае до психичната реалност на хората с усти-фереджета и техните близки, които ни дават поводи да се замислим върху това доколко наистина жените искат да изглеждат така. Искат ли честно? Техен ли е НАИСТИНА този избор?

Защо ако жена си татуира, като изява на личен избор, пенис на челото или хайде, да не изпростяваме, роза, ще я разпнете, а когато си направи реплика на възбуден женски полов орган на лицето, ще я аплодирате за адекватния личен избор и за добрата „поддръжка“? Защо е по-скандално да се обръснеш нула номер пред това да си направиш цялото лице на уста?

Да помислим върху това. И „шеймене“ ли е, простете заемката, това да говорим за тези неща открито, или шейменето всъщност е в културната норма, където е заложено от съвременната млада жена да се очаква да покрие критериите за гореописания външен вид, за да е „вървежна“ и харесвана? Кое е по-обидно за жената? Да помислим и върху това.

Крайно време да признаем, че живата женственост няма нищо общо с визията на надуваема секс кукла. Истинската женственост носи спокойствие и свобода, тя има недостатъци, тя има стойност без нужда от поправки, отиващи отвъд ръба на гротеската. Тя касае личността, не фасадата. Тя има човешко лице.

В културите, които манифестират женствеността, а не я приемат за дефект, жените не се „коригират“ до придобиване на фабричен вид. Понякога те са този с коремчето в двойката, не мъжът. И изглеждат, както си искат, защото имат самочувствието, което е необходимо за целта. А то не се придобива с една процедура и няколко палави селфита.

Изобщо, новината, изглежда, е лоша: Да си поддържана жена е нещо коренно различно от общоприетото. Съжалявам. Объркали сте се.