Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Нелепата история на френски съдия от Международния наказателен съд, който не успява да си плати билет за влак в Нидерландия след санкции, наложени му от САЩ заради заповедта на съда за арест на Бенямин Нетаняху, постави още веднъж въпроса за зависимостта на Европа от американските платежни системи. И за възможното решение - въвеждане на т.нар. дигитално евро.
Случката е от миналото лято и е разказана в репортаж на France 24. Никола Гийо от Международния наказателен съд е сред 11-те съдии и прокурори, които бяха санкционирани от САЩ след решението за арест на израелския премиер заради действия по време на войната в Газа.
Санкциите означават, че засегнатите не могат да се разплащат чрез американски системи като Visa и Mastercard. Те обаче са най-големите и разпространени в света. Зависима от тях е и Европа. В Нидермандия кеш почти не се използва. Съдията се озовава на жп гара, където пари в брой не се приемат. Така Гийо не може да плати с карта - защото е санкциониран от САЩ и съответно зависим от платежните системи.
Съдията използва случая като пример защо Европа трябва да върне контрола върху собствената си платежна инфраструктура. „Това е огромен проблем. Днес се случва на 11 съдии и прокурори от Международния наказателен съд, но може да се случи на много повече хора“, казва още Гийу.
Отговорът може да е дигиталното евро - проект, който стана мишена на дезинформация. Идеята е да се създаде платформа за електронни пари, които се издават от Европейската централна банка, но се разпространява чрез частната банкова система.
Според еврокомисаря по икономиката Валдис Домбровскис еврозоната все още няма собствена платежна инфраструктура, която да обхваща всички държави с евро. Дигиталното евро би могло да запълни тази празнина и да даде основа, върху която частните банки и платежни компании да развиват собствени услуги.
Проектът обаче среща съпротива. Банките се опасяват, че ако хората получат възможност да държат част от парите си в дигитално евро, те може да изтеглят средства от банковите си сметки и да ги прехвърлят към електронната обща валута на Европейската централна банка.
За да се ограничи този риск, проектът предвижда таван на сумата, която един човек може да държи в дигитално евро. Въпреки това икономистът Брюно Колман коментира пред France 24, че основният страх на банките остава свързан със загуба на ликвидност.
Според него рискът би бил особено видим при криза в банковия сектор, когато хората могат бързо да преместят спестяванията си от търговските банки към Европейската централна банка.
Бившият италиански премиер Енрико Лета обаче защитава проекта като част от по-големия въпрос за европейския суверенитет. Лета, който е автор на доклад за бъдещето на единния пазар на ЕС, казва пред France 24, че случаят със съдията показва колко зависима е Европа от външни платежни системи.
Според Лета Европа не може да постигне истински финансов суверенитет, ако всяка държава действа сама. „Суверенитетът за нас означава интеграция. Ако работим само на национално ниво, това означава да правим подаръци на САЩ и Китай“, казва той.
Бившият италиански премиер признава, че проектът ще изисква договорености с банките и останалите участници във финансовата система. Според него обаче компромис може да бъде намерен, защото Европа има нужда от собствена платежна инфраструктура.
Темата за дигиталното евро отваря и друг чувствителен въпрос: какво ще се случи с плащанията в брой. Европейската централна банка настоява, че кешът няма да бъде премахнат и хората ще могат да продължат да го използват. Лета обаче смята, че в дългосрочен план ролята му ще намалява все повече.
„Всички знаем, че след 10 години кешът вече няма да съществува или ще бъде напълно маргинален“, казва той.
