Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Разказът "Задача No.18" от Христо Раянов е произведението, върху което седмокласниците са писали в последната част от изпита по български език и литература.
Учениците са направили преразказ върху непознат текст от името на герой.
Христо Раянов е автор на сборника с разкази "Трудният начин" (спечелил националната награда "Южна пролет" 2014), и на книгата със сатирични есета "Ами ако? България на три морета".
Той е завършил журналистика и творческо писане в Софийския университет, известен е и като сценарист на "Столичани в повече", "Откраднат живот", "Румбата, аз и Роналдо", бил е и редактор и сценарист в предавания като "Сървайвър", "Нека говорят" и др.
"Преди малко разбрах, че мой разказ се е паднал на НВО за 7 клас. Има нещо много парадоксално в това "да се паднеш". Хем си развълнуван, че написаното от теб ще провокира мисленето на седмокласниците, хем си притеснен да не си ги затруднил прекалено много. И в двата случая - стискам палци и желая успех", написа той във Facebook профила си.
"Площад Славейков" публикува текста на "Задача No.18", който представяме и тук:
Асен нетърпеливо пое листа от квестора. Най-сетне! Двадесет и пет въпроса за Римската империя, за които той се беше готвил цяло лято. В горния десен ъгъл на листа стоеше надпис „Империята“.
Голямото междуучилищно състезание „Империята“ беше най-престижното в целия град. Беше ужасяващо трудно. Въпросите бяха създадени от група професори по история и никой седмокласник не можеше да участва просто така.
Наградата обаче наистина си заслужаваше. Победителят получаваше позлатен лавров венец и два билета за екскурзия в Рим.
Още от началото на шести клас Асен мечтаеше за победата. През деня стоеше срещу огледалото и се опитваше да си представи как ще седи венецът на главата му. Вечер, преди да заспи, затваряше очите си и пред него изникваше величественият Колизеум.
За разлика от повечето си съученици, Асен не само мечтаеше, а и се готвеше. През учебната година си направи списък с книги. Когато дойде лятото, той – вместо да се радва на ваканцията – започна да учи. По цял ден стоеше в стаята си и четеше.
Излизаше само до библиотеката. Запомняше години, императори, сенатори, битки, градове, реки, местности. Когато започна седми клас, Асен не мислеше за нищо друго, освен за втори октомври. Денят на „Империята“! На първи октомври вечерта Асен се опита да заспи.
Вълнението му обаче беше толкова голямо, че очите му отказваха да се затворят.
Сега най-сетне листът беше в ръцете му. Погледът му обиколи въпросите. Радостни тръпки преминаха през цялото му тяло.
Той знаеше отговора на всеки един въпрос! Започна трескаво да отбелязва отговорите си, докато накрая вдигна глава към големия часовник на стената. Бяха минали само някакви си двадесет минути, а до края на състезанието оставаше повече от час. Асен тъкмо се накани да става, когато чу глас:
– Извинете, може ли да попитам нещо?
Асен се обърна. Видя как високото чернокосо момиче до него стана. Заради рязкото ú изправяне листът с отговорите ú изхвърча и се приземи до обувката му. Асен се наведе да го вдигне и видя отговорите ú.
Веднага му направи впечатление, че на въпрос №18 тя беше отбелязала отговор, различен от неговия. Усмихна се. Очевидно това момиче нямаше да му бъде конкуренция. Върна листа и несъзнателно потърси въпроса в своя. Беше отбелязал правилния отговор.
Или пък не?
Съмнение се зароди в ума му. Забравил, че беше готов да предаде листа си, Асен се съсредоточи над въпроса. Възможно ли бе да е сбъркал? Не, няма как. Та той прекара цяло лято в подготовка! Защо изобщо бе погледнал в листа на чернокосото момиче? Времето течеше.
Съмнението в него ставаше все по-голямо. Сякаш нещо беше оковало краката му в тежки вериги и не му даваше да се изправи. А може би… Може би пък наистина беше сбъркал и беше извадил късмет, че е видял отговора на момичето.
Когато оставаха само петнадесет минути до края на състезанието, Асен стана и предаде листа си.
Отговорът на въпрос №18 беше задраскан и на негово място беше отбелязан друг.
Седмица по-късно резултатите бяха официално оповестени. За победител в „Империята“ – най-престижното състезание в града – беше определен… Асен!
Той не можеше да си намери място от радост. Беше се готвил толкова дълго и толкова усърдно и ето, че бе успял. Почти усещаше допира на венеца върху главата си. Колизеумът го чакаше. Император Асен! Звучеше чудесно.
В деня на награждаването всички участници се събраха, за да видят резултатите си. Асен разбра, че е спечелил само с половин точка.
На второ място беше едно високо момиче с черна коса. Слънчевото настроение на Асен изведнъж се помрачи. Значи той беше победител, но с чужд отговор.
– Какво като е чужд отговор? – се обади едно дяволче в него.
– Това не е ли преписване? – попита Асен.
– Не си виновен, че листът падна.
– Би трябвало да съм втори.
– Ти беше най-подготвен. – каза дяволчето. – Цяло лято учи. Не е ли честно ти да спечелиш?
– Аз спечелих ли честно? – попита Асен.
– И нечестно да е, какво ти пука? Нали ще сложиш венеца? Нали ще отидеш до Рим? – извика дяволчето.
В този момент Асен видя последния въпрос. Беше свързан с цитат от император Марк Аврелий: „Ако не е правилно – не го прави. Ако не е вярно – не го казвай.“ Асен се замисли. Искаше да чуе как дяволчето ще реагира на този цитат, но то сякаш бе останало без глас.
Малко преди награждаването Асен влезе в стаята на организаторите. Видя билетите за Рим. Погали венеца. И си пое дълбоко въздух.
Едно високо чернокосо момиче посети Рим тази година. Първият подарък, който купи, беше лавров венец. За Асен.
Цитат от "Косачи" от Елин Пелин се падна на изпита по български език и литература след 7 клас
