Софийската галерия „Синтезис" представя изложбата „Заедно за кратко“ на младия документален фотограф Денислав Стойчев. Той е носител наградата за най-добър млад фотожурналист на БГ Прес Фото през 2011 и 2013 г. Фотографиите и текстовете на Стойчев са публикувани в десетки български и международни медии, сред които The Guardian, Al Jazeera, Wall Street Journal, списанията National Geographic и Fisheye.
Кадрите от предстоящата изложба са заснети в периода между 2010 и 2016 г. - последните години на Стойчев в гимназията в Ямбол и началото на следването му в София. Фотографът снима близкото си обкръжение „от приятели и техни приятели“, като създава своеобразен портрет на своето поколение.
Милениълите или поколение Y са хората родени между средата на 80-те и края на 90-те години на 20 век.
„Не сме преживели комунизма и може би затова не сме такива бунтари като израсналите преди нас. Ние сме по-малко интровертни и обсебени от социалните мрежи от поколението след нас, но все пак отстояваме собствените си зони на комфорт. Това е нашият преход от детството към зрелостта, който съвпадна и с несигурния край на българския преход“, споделя авторът.
Изложбата на Стойчев ще бъде открита на 1-ви февурари от 18:30 ч. и ще остане част от експозицията на галерия „Синтезис" до 2-ри април.
На 20 февруари от 18:00 ч. ще се проведе среща-разговор с автора за неговите фотографски проекти и лични истории. На 21 февруари в същия час следва представяне на фотокнигата „Заедно за кратко“ в галерия „НБУ в Центъра“.
„Заедно за кратко“ не е нито етнографски проект за постсоциалистическия млад българин, нито антропологическо изследване на ритуалите на прехода от детството към света на възрастните. Това е документална фотография, запечатала състоянията на неосъзната свобода и тревога от участник, потопен изцяло вътре. Нещо като портретите, които затворник прави на другите в килията без да е ясно дали тези образи изобщо ще оцелеят", пише доц. Йордан Ефтимов към в текст за книгата „Заедно за кратко“.
„Светът на милениалите тук е представен като свят не на свръхиронични, а само на свръхчупливи същества. Проявите на нежност се редуват със самоубийствени пози. Кадрите почти винаги са правени в сумрак, но са изпълнени с ярки цветове.; Сцените са на самодейно театрално всекидневие. Защото партито и пътуването са всекидневието на човека в този преход. Но също деликатността на телата на спящите в края на партито и на все още неможещите да заспят – уморени, но и свръхнапрегнати.“, допълва Евтимов.
За Денислав, също както за повечето представители на поколението Y, съзряването е период на непрестанно търсене и пътуване между „тук“ и „там“ – между големия и малкия град, между България и чужбина, а фотографията се превръща в неговия „щит, пропуск и спасение“.
„Свистенето на месеците и годините стана оглушаващо. Срещите ни се разредиха и бяха все по за кратко. Пораснахме, раздалечихме се, професиите и новоизградените семейства обсебиха всекидневието. Носталгията може би не се роди постфактум, а присъстваше още тогава, във всеки изтичащ миг, когато натисках спусъка в страст да запазя частица от емоцията. А после, когато музиката затихна и компаниите се пръснаха, гонзо-фотографиите в архива ми узряха като самостоятелен проект“, пише Стойчев в предговора на книгата „Заедно за кратко“.
„Най-добрата реклама“ се заиграва с пропастта между поколенията (видео)
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук: