Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Берлинският стартъп Tomorrow Biostasis предлага нещо, което спокойно би могло да бъде сюжет от Black Mirror – шанс да бъдеш замразен след смъртта и „събуден“, когато науката най-сетне намери начин да надхитри биологията. Офисът му се намира в един вътрешен двор в центъра на Берлин, зад бяла фасада и матирани врати.
В репортаж Der Spiegel разказва как на входа стои синя табела с изгряващо слънце и надпис Tomorrow – обещание, че утрешният ден ще дойде, когато очите на мъртвите отново се отворят.
Tomorrow Biostasis GmbH е основана през януари 2020 г. от д-р Емил Кендзиора – 39-годишен лекар и бивш изследовател в областта на раковите заболявания.
Идеята, казва той, се ражда от усещането за безсилие пред смъртта и неизлечимите болести. „Хората, които се обръщат към нас, залагат на медицинския напредък“, обяснява Кендзиора.
Компанията предлага криоконсервация – съхранение на човешкото тяло при изключително ниски температури с надеждата то да бъде „събудено“, когато науката напредне достатъчно. В света действат едва шест подобни компании – две в САЩ и по една в Китай, Австралия, Русия и Германия – а над 600 тела вече чакат своето възкресение.
Когато клиент на Tomorrow Biostasis почине, се задейства екип, който прилича повече на спасители от научнофантастичен филм, отколкото на лекари. Специализиран автомобил – нещо между линейка и подвижен фризер – потегля веднага, защото в този бизнес всяка минута е от значение.
След като смъртта бъде официално потвърдена, тялото се потапя в контейнер с ледена вода, за да се забави разпадането. Кръвта се източва и заменя с химични разтвори и „антифриз“, които трябва да спрат образуването на ледени кристали – най-големия враг на клетките в това пътуване към вечността.
Следва курс към швейцарската община Рафц, където се намира лабораторията на компанията. Там тялото бавно се охлажда до –196 градуса – процес, известен като витрификация. При тази температура тъканите се превръщат в стъклоподобна субстанция, която, поне според оптимистите, един ден може отново да се „събуди“.
Накрая всеки „пациент на бъдещето“ е поставен в двустенен съд от неръждаема стомана, висок над три метра и пълен с течен азот – нещо като гигантски термос, в който времето е поставено на пауза.
Да надхитриш смъртта струва около 200 000 евро. Осемдесет хиляди покриват самото замразяване и транспорта, а останалите 120 000 се превеждат на фондацията European Biostasis Foundation – нещо като спестовна каса за отвъдното, която един ден трябва да финансира „събуждането“.
За да се заобиколи германското задължение за погребение, клиентите формално „даряват“ телата си на фондацията за научни цели. Средствата междувременно се инвестират „относително безопасно“ в глобални борсови фондове, уточнява Кендзиора – защото дори вечността има нужда от добър финансов мениджмънт.
Повечето клиенти на Tomorrow Biostasis са мъже на около 37 години. Сред записалите се има и учителка, адвокат, оперен певец. Около 800 души вече чакат реда си, а петима са „замразени в реално време“. За по-скептичните компанията предлага и бюджетен вариант – само мозъкът може да бъде съхранен за 75–115 хиляди евро. А за онези, които не искат да поемат към бъдещето сами, Tomorrow Biostasis предлага и програма за домашни любимци. Десет животни – котки, кучета и други спътници – вече се съхраняват в криогенни камери редом до своите стопани, в очакване на деня, в който науката може би ще ги върне обратно към живот.
Идеята, че студът може да победи смъртта, не е нова. Още през 1962 г. американският физик Робърт Етингер публикува книгата „Перспективата за безсмъртие“, в която пише, че „каквото и да ни убива днес – възраст, болест или време – утрешната наука един ден ще може да ни върне и излекува“.
Пет години по-късно професорът по психология Джеймс Бедфорд става първият човек в историята, замразен след смъртта си – тялото му и днес се съхранява в лаборатория в Калифорния.
Оттогава насам криониката се движи по границата между наука и митология – от научната фантастика до реални съдебни битки, като тази на 14-годишно момиче от Англия, което през 2014 г. получава разрешение да бъде замразено след смъртта си.
Сред съвременните поддръжници на идеята е и френският предприемач Антъни Бурбон, появявал се на корицата на Forbes, който не само се е записал в Tomorrow Biostasis, но и е инвестирал пет милиона евро в компанията.
Историята познава и реални случаи на "възкръсване". През 1999 г. шведската лекарка Анна Богенхолм пада в леден поток и остава под водата 80 минути, докато телесната ѝ температура спада до 13,7 градуса. Когато е извадена, тя е клинично мъртва – без пулс и дишане.
Десет дни по-късно обаче се събужда от комата – напълно възстановена и без трайни увреждания. Кендзиора често се позовава на този случай като доказателство, че границата между живот и смърт е по-размита, отколкото сме склонни да вярваме.
Студеният скептицизъм на науката
Учените обаче са по-резервирани към идеята. Специалистът по биология на стареенето Кристоф Енглерт от Института „Лайбниц“ в Йена я определя като „научна фантазия с бизнес план“, а професорът по репродуктивна медицина Щефан Шлат от Университета в Мюнстер поставя под съмнение самия принцип. „Сложните тъкани не могат да преживеят подобен процес – освен ако не сте амеба“, казва той.
Въпреки това някои експерименти подхранват надеждата, че студът може един ден да се превърне в инструмент за връщане към живот, а не само за съхранение. Учени от Университета на Минесота успяват да трансплантират бъбреци на плъхове, които са били замразени в продължение на сто дни – месец след операцията органите функционират напълно нормално. А през 2023 г. международен екип биолози, ръководен от Анастасия Шатилович и Теймурас Курзхалия, съобщава, че е открил микроскопични червеи, запазени в сибирски лед повече от 40 000 години, които „оживяват“ след размразяване.
Проф. Екхард Нагел от Университета в Байройт определя криоконсервацията като „индустрия на страха от смъртта“ – симптом на общество, което отказва да приеме, че смъртта е есетественият завършек на живота. „Тази практика отхвърля хуманизма и просвещението, обезсмисля понятието за човешко достойнство“, казва той.
Кендзиора обаче не се трогва от скептицизма. „Имаме право да опитаме“, отвръща спокойно и припомня, че някога и трансплантациите са звучали като богохулство. „Ако умра утре, предпочитам да ме замразят, отколкото да ме изгорят. В най-лошия случай пак съм мъртъв.“
Tomorrow Biostasis вече гледа напред – три специализирани автомобила са в движение, а още три чакат реда си.
Кендзиора говори за проекта си спокойно, почти хладнокръвно:„Това е moonshot – визия за бъдещето. Ако един ден успеем да върнем човек към живот, на следващия ден ще сме най-ценната компания на света.“
Дотогава обаче, както напомня професор Щефан Шлат от Университета в Мюнстер, „еволюцията разчита на смъртта, за да има място за следващото поколение“.
