Запрянов твърди, че Иран е стрелял по Турция (обновена)

Атанас Запрянов свиква спешен съвет в Министерството на отбраната за анализ на променената среда за сигурност и възможните рискове за България.

Повод за извънредното заседание е изстрелването на балистични ракети към Турция и провокативни действия срещу Кипър.

„Изстреляните балистични ракети към Турция, която е държава член на НАТО, както и провокациите към Кипър, променят коренно оценките, при които ние заявихме, че няма пряка заплаха за територията на страната“, посочи Запрянов.

Към момента на изказването на военния ни министър нямаше публично достъпна информация, че Турция е била нападната от Иран. Около 1 час по-късно обаче турските медии потвърдиха новината, че Иран е изстрелял балистични ракети срещу турска територия.

На брифинга си Атанас Запрянов подчерта, че конфликтът излиза извън рамките на противопоставяне между три държави и започва да обхваща по-широк регион, като засяга арабски страни и включва провокативни действия срещу европейска и натовска държава.

На заседанието в Министерството на отбраната ще бъде направен анализ на променените условия, рисковете и заплахите, произтичащи от развитието на конфликта. На базата на тази оценка ще бъде предефиниран спектърът от заплахи и ще бъдат набелязани конкретни мерки.

Министърът на отбраната е предложил и спешно да бъде свикан Съвет по сигурността към Министерския съвет, на който да се обсъдят резултатите от анализа и да се вземат решения по предложените мерки. При необходимост ще бъдат сезирани съответните държавни институции, включително и Народно събрание.

Какво означава за НАТО евентуално нападение срещу Турция?

Към момента няма никакво потвърждение за предполагаема атака срещу турска територия.

Кипър беше нападнат с ирански дронове заради намиращата се там британска военна авиобаза, но формално островът не е член на НАТО (заради неразрешения териториален спор между Гърция и Турция).

Ако държава-член на НАТО все пак бъде нападната, тя има право да поиска задействане на колективната отбрана на съюза по известния Член 5 от Североатлантическия договор.

Това обаче не става автоматично.

Първата стъпка е описана в Член 4:

"Страните по Договора ще се консултират съвместно всеки път, когато по мнение на някоя от тях е възникнала заплаха за териториалната цялост, политическата независимост или сигурността на която и да е от тях".

В миналото Турция е задействала Член 4 няколко пъти, включително през 2015 г. при неуспешния опит за военен преврат срещу Реджеп Тайип Ердоган.

Член 5 от договора за НАТО е втората опция, която гарантира, че нито една държава-член няма да бъде оставена да се отбранява сама в случай на нападение:

Страните по Договора се договарят, че въоръжено нападение, предприето срещу една или повече от тях, в Европа или в Северна Америка, ще се разглежда като нападение срещу всички тях, вследствие на което те се договарят, че в случай на такова въоръжено нападение всяка от тях, упражнявайки правото си на индивидуална или колективна самоотбрана, признато в член 51 от Устава на Организацията на обединените нации, ще окаже помощ на нападнатата страна или страни по Договора, като незабавно предприеме, индивидуално и съгласувано с останалите страни по Договора, такива действия, каквито смята за необходими, включително употребата на въоръжена сила, за възстановяване и поддържане на сигурността в Северноатлантическата зона.
Всяко такова въоръжено нападение и предприетите като следствие от него мерки ще бъдат незабавно доведени до знанието на Съвета за сигурност. Осъществяването на такива мерки ще бъде прекратено, след като Съветът за сигурност предприеме необходимите стъпки за възстановяване и поддържане на международния мир и сигурност.

Иран удари най-голямата американска военна база в Близкия изток