Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Култът към знаменитостите, отричането на интелектуалците и в известен смисъл на самия интелект; лекотата, с която научаваме неща и след това ги разпространяваме; псевдоавторитетите; упадъкът на хуманитарните науки, който започна преди години, и още много фактори, създават културата на посредствеността. Дори елитът вече не иска да се рови в дебрите на традициите на мисълта.
Никога досега не сме имали достъп до толкова много гледни точки, идеи и информация - голяма част от тях звучащи може би интересно, но крайно несъществени. Нека не бъркаме теорията с опита. Или опита - с мъдрост, пише културният критик Томас Чатъртън Уилямс* за The Atlantic.
Какво стои зад нашата толкова повърхностна култура?
През 2009 г. рапърът Кание Уест обяви, че не е фен на книгите, като го направи на премиерата на собствената си книга "Thank You, You're Welcome". Тогава Кание беше още на върха на славата си, тъкмо беше спечелил поредната награда "Грами".
,,Горд нечетящ съм", продължи той.
Въпросната книга е точно 52 страници - някои празни, други - само с няколко думи. Съдържанието е оптимистичната философия за живота на Йе (както се нарича Кание Уест). В един раздел от две страници пише: „Животът е 5% какво ти се случва и 95% как реагираш!“. Друга страница гласи: "Мразя думата омраза!"
Оттогава минаха години. Наскоро заради антисемитски коментари Кание Уест беше дълбоко критикуван и презиран, но неговата "антикнижна" позиция още тогава показа, че причина за безпокойство има. Тя издаде нещо не само за характера на Йе, но и за разпространяващата се култура на солипсизъм, според която "единствено аз съществувам".
„Много съм скептичен към книгите“, твърди и смятаният за техно вундеркинд, а днес заподозрян измамник Сам Банкман-Фрийд - основателят на фалиралата борса за криптовалути FTX.
„Не искам да казвам, че никоя книга не си заслужава да бъде прочетена, но съм близо до това. Мисля, че ако си написал книга, си се прецакал, защото вместо това е можело да е публикация от шест абзаца в блог."
Тук невежеството и арогантността на Сам Банкман-Фрийд надминават тези на Кание Уест - рапърът поне има албум с името "The College Dropout" и в действителност е прекъснал образованието си през 1997 г. Банкман-Фрийд не е артист, той се предполага да е сериозен млад предприемач.
Списъкът с популярни скептици по отношение на четенето продължава, а в журналистиката има неписано правило, че когато примерите са поне 3, можем да говорим за тенденция.
,,Книгите са глупави - те ви казват само това, което хората (авторите им) искат да знаете", казва 30-годишният политически активист и основател на американската компания за социологически проучвания и политическо застъпничество Data for Progress Шон Макелуи.
През 2020 г. Макелуи става доверен съветник на Сам Банкман-Фрийд. Ролята му е да казва на крипто предприемача ,,как най-добре да насочва паричните си потоци".
Изключително зле информирани, злонамерено некомпетентни и морално банкрутирали, така Томас Чатъртън Уилямс нарича тези иначе (само)уверени мъже.
Репутацията на Макелуи след последните междинни избори в САЩ е съсипана - основно заради предоставяне на грешни данни от социологически проучвания. Към това добавяме и предполагаем натиск върху поне един служител да наруши закона за финансиране на политически кампании. Става въпрос за схема, при която човек използва парите на друго лице, за да направи политически дарение от свое име (федерално престъпление, в което Банкман-Фрийд също е обвинен). Всичко това се случва точно когато и FTX се срина и завлече хора с десетки милиарди долари.
Едно е да не четете книги или да не го правите толкова, колкото бихте искали, съвсем друго е да презирате четенето по принцип. Да се представяте като човек, който категорично отхвърля книгите, предполага голям личностен дефицит.
„Цитатите, които ползвам са от филми, защото не чета. Или от реалния свят. Живейте истинския живот! Говорете с реални хора; искайте информация; задавайте въпроси на другите! Или умираш като супергерой, или живееш, за да станеш злодей.“, споделя Кание Уест по време на свое изпълнение на живо.
Да получаваш цялата си информация от някого като Сам Банкман-Фрийд, от публикации с шест абзаца в блогове, от филми или случайни разговори, които Йе предпочита, е също толкова "умно", колкото да ядеш единствено "джънк фууд".
В действителност много книги изобщо не е трябвало да бъдат публикувани. Тук от висотата на българския книжен пазар няма как да не се съгласим.
Писането на книга е мъчителен процес, пълен с провали. Но когато една книга пожъне успех, дори и частично, зад този успех стои несравнимо усилие - концентрация, овладяване на темата и стила, търпение.
Написването на книга е непропорционално усилие: това, което може да бъде консумирано за часове, отнема години, за да се осъществи. Това е и магията на книгите. Другата им сила е търпението, което всяка книга изисква от читателя. Онези приятни бавни часове на дълбоко съсредоточаване – това е дар за онези, които могат да го постигнат.
В романа "Ана Каренина" на Лев Толстой има пасаж, посветен на новите "свободомислещи", (книгата излиза през 1878 г. - б.р.) Героят Голенишчев, приятел на един от главните персонажи в романа - любовника на Каренина Вронски, описва художник, когото предстои да посетят: "
... Но той е чудак и без всякакво образование. Знаете ли, един от ония диви нови хора, които често се срещат сега; един от ония свободомислещи, които са възпитани в представите за безверие, отрицание и материализъм (...) По-рано свободомислещ беше оня човек, който се възпитаваше в представите за религията, закона и нравствеността и сам с борба и труд стигаше до свободомислието; но сега се явява нов тип самородни свободомислещи, които израстват, без да са чували дори, че е имало нравствени, религиозни закони и авторитети, а просто израстват с представите за отричане на всичко, сиреч — като диви (...)" Разказът продължава как този тип хора вместо към науката, се обръщат за познание към списанията, а ако преди е имало опит за спор с авторитетите от миналото, сега има директни твърдения: не съществува нищо, еволюция, подбор, борба за съществуване и нищо повече.
Паралелът с позициите на Кание Уест, Сам Банкман-Фрийд и Шон Макелуи не е случаен. И въпреки че, за разлика от времето на Толстой, тези тримата спокойно могат ви кажат, че сте се „прецакали“, ако сте си направили труда да четете дори и списания, то общото с предишните "свободомислещи" е гордият отказ да се приеме, че миналото има какво да предложи.
"Въпреки че тримата загубили славата си мъже са крайности, не мисля, че преувеличавам, когато казвам, че сме се отчуждили до голяма степен от истинската мъдрост или от смирението, с което ерудицията неутрализира измислените пориви за непобедимост", пише авторът.
Една мисъл с неизвестен автор гласи „Можеш да напишеш книга от всичко, което знам, но с всичко, което не знам, можеш да напълниш библиотека". Тези думи са полезна визуализация, защото са може би най-основната и прагматична защита за задълбоченото четене.
И въпреки че корелацията не е причинно-следствена, бихме си спестили огромно количество неприятности в бъдеще, ако се съгласим тук и сега да не уважаваме онези предприемачи, а защо не и политици, който гордо заявяват, че мразят да четат.
* Томас Чатъртън Уилямс е американски културен критик, автор на книгата „Self-portrait in black and white“ (2019 г.). и сътрудник в The Atlantic. Той е и гост-професор по хуманитарни науки в Bard College.
