Защо е толкова трудно да осъдиш полицай в САЩ

Докато целият свят наблюдава бунтовете в САЩ след поредното убийство на чернокож арестант, все повече хора се питат защо полицейското насилие в страната продължава да е нерешим проблем.

Кадрите от убийството на Джордж Флойд в Минеаполис показаха недвусмислено, че полицейският служител, който го затиска с коляно към земята в продължение на 8 минути, е превишил правомощията си спрямо човек, който не оказва съпротива при арест.

Едва пет дни след смъртта на Флойд прокуратурата в Минесота издаде заповед за ареста на полицая Дерек Шовин и му повдигна обвинение за причиняване на смърт. Възможон е срещу него да бъде заведено и дело за използване на извънредна и неоправдана сила при изпълнение на служебни задължения.

Разследването срещу Шовин обаче е изключение на фона на практиката спрямо други провинили се полицейски служители в Съединените щати.

Това е и причината за надигането на гневната вълна по улиците на страната. Често единственият вариант за търсене на справедливост при подобни инциденти е да се заведе частен иск срещу агресивния полицай на основание "нарушени граждански права". Наказателните дела са относително редки, тъй като прокурорите се въздържат от преследване на колегите, с които работят всеки ден на терен и в съдебните зали.

Гражданските дела обаче обикновено се провалят заради специалната правна защита, с която се ползва полицията - т.нар. "квалифициран имунитет".

Законодателството дава право на гражданите да предявят претенции срещу отделни служители или полицейски управления в случаите на прилагане на неоправдана сила. Но ако ищецът не успее да посочи прецедент (законов текст или присъда), който "ясно да установява", че въпросното деяние на полицая е противозаконно, то съдът ще освободи ответника от отговорност заради "квалифициран имунитет".

Доказването на незаконна употреба на сила трябва да се позовава на прецеденти с конкретни и съотносими обстоятелства. В противен случай съдът има право да отхвърли иска като несъстоятелен.

Тази формулировка идва от решение на Върховния съд на САЩ от 2015 г., според което държавните служители не могат да бъдат съдени за предприети действия по време на изпълнение на служебни задължения, "ако действията им не нарушават ясно установени законови или конституционни права, които всеки разумен човек би трябвало да познава".

Няколко месеца преди инцидента с Джордж Флойд, Апелативният съд в Луизиана се произнася в полза на квалифицирания имунитет на надзирател от Тексас, който пръска лютив спрей в очите на затворник без причина.

Съдът приема, че изнесените факти по иска са достатъчни, за да се приеме, че е налице неоправдана употреба на сила. Но въпреки това надзирателят е освободен от отговорност, защото правото да не бъдеш пръскан с химически агент в очите без причина не е "ясно установено" в съдебната практика. Съдът не е приел за релевантно позоваването на прецеденти от собствената си практика, с които вече е постановявал, че надзирателите нямат право да удрят затворници с юмрук без причина и че полицейските служители нямат право да употребяват електрошокови тейзъри при арест на нарушители на пътя, които не оказват съпротива.

"Признаваме, че непровокираната агресия нарушава конституцията на САЩ, но мнозинството в съдебния състав гласува в полза на имунитета на надзирателя, защото досега не сме разглеждали случай на нарушение на Осмата поправка, при който да е използван лютив спрей", казва един от съдиите по делото, който го подписва с особено мнение. Осмата поправка защитава гражданите на САЩ от "жестоки и необичайни наказания" от страна на властите.

Това не е единственият подобен правен абсурд. Списание "Икономист" дава три сходни примера. През 2013 г. полицаи от Фресно, Калифорния, обискират домовете и офисите на двама мъже, заподозрени в организиране на незаконни хазартни игри. Мъжете твърдят, че полицаите са конфискували над 276 000 долара от имотите им. В документите по разследването обаче са отчетени само 50 000 долара, а останалите пари са изчезнали. По случая е заведено дело за нарушение на права по Четвъртата поправка на конституцията (защита срещу неоснователно претърсване и изземване), което обаче е прекратено от Апелативния съд в Сан Франциско.

Аргументът на съда: "няма ясно установено законодателство, което да казва, че полицаите нарушават Четврътата или Четиринадесетата поправка, ако откраднат имущество, иззето по време на обиск, извършен на основание на съдебна заповед".

И още един стар казус: През 2004 г. бременната в 7-мия месец Малайка Брукс е извлечена от автомобила си от полицейски служители пред очите на 11-годишния си син и е ударена с електрошоков тейзър 3 пъти, защото е отказала да подпише акт за нарушение (превишаване на допустимата скорост с 19 км/ч).

Състав на федералния съд приема, че деянието на Брукс не представлява сериозно нарушение и самата тя не е създала "дори евентуална опасност" за живота или здравето на друг човек. Въпреки това постановлението освобождава полицаите от отговорност, защото "не нарушава ясно установеното право" към момента на инцидента.

През 2014 г. полицай в Ню Йорк е заснет да души до смърт чернокож мъж заради подозрение, че продава незаконни цигари. Служителят получава защита от местния полицейски синдикат, а отстраняването му от служба отнема 5 години.

В резултат на тази правна уловка много от хората, чиито граждански права са нарушени по време на сблъсък с полицията, дори не стигат до съдебен процес по същество. Това води до усещането за безнаказаност, срещу което протестират активистите. Това е и причината в полицията да продължават да работят офицери, които многократно са превишавали правомощията си по време на служба - както е в случая с Дерек Шовин.

Върховният съдия Соня Сотомайор посочва, че тълкуванието на квалифицирания имунитет създава "абсолютен щит на правоохранителните органи, като подрива възпиращия ефект на Четвъртата поправка".

"Квалифицираният имунитет се превръща в неволен стимул за полицейското насилие. Върховният съд защитава наличието на квалифициран имунитет на базата на аргумента, че той освобождава полицейските служители от прекомерно въздържане при изпълнение на полицейските задължения. Недостатъкът на този аргумент е, че квалифицираният имунитет води до необуздано агресивно поведение от страна на полицията", пише юристът Бен Спери в статия за The Hill.

Той призовава Върховния съд и Конгреса да признаят, че обществото не се облагодетелства от стимулирането на безразборната употреба на полицейска сила.

"Все повече хора от целия политически спектър оспорват квалифицирания имунитет, а съдът разглежда няколко дела, които може да доведат до преосмисляне на тази доктрина. Но няма защо Конгресът да чака - може да промени законодателството по всяко време, като постанови, че полицаи, прилагащи неоправдана сила, не се ползват с имунитет", пише той.