Защо няма "диктатура на провинцията" в избирателната система?

Вярно ли е, че забавените данни от преброяването на НСИ "подменят" вота на изборите от 2 октомври, още преди те да са се състояли? Аргументът, че това е причината да се възпроизведе "изкривено" представителство в Народното събрание, беше лансиран в статията "Подменените избори: как преброяването отне над 10 мандата на София" в "Капитал".

Идеята зад това твърдение се базира на факта, че региони като Видин, Добрич или Монтана са изгубили голяма част от населението си в последните 10 години, но това не се отразява на броя на мандатите, които им се полагат при вторичното разпределение на гласовете. И обратното - София расте значително, не излъчва "заслужения" брой депутати. Изводът: партиите, силни в София като ДБ и ПП, са "ощетени" от забавянето на данните на НСИ.

В самата статия се признаваше, че както и да се раздели държавата по МИР-ове, това няма никакво значение за крайния резултат на партиите като брой депутатски места в Народното събрание. Този резултат - който в крайна сметка е от решаващо значение за бъдещото управление - се изчислява преди всичко друго, като сбор от подадените действителни гласове в България + чужбина. Изводът обаче беше, че "резултатът от гласуването ... е изкривен по условие - дори без традиционните изборни злоупотреби. Защото представителството в следващото Народно събрание няма да е адекватно на предпочитанията на гласувалите".

Тезата беше достатъчно провокативна, за да активира възмущение и дебати. Експертът по изборни системи Даниел Стефанов обаче оспорва твърденията, че обезлюдените райони са привилегировани спрямо София при изборите и това подменяло гласуването.

В последните няколко дни през социалните мрежи в конвенционалните медии влезе темата за изкривяване на представителността в изборите и както я нарекоха някои анализатори - “диктатура на провинцията”.

Според този разказ, избирателната ни система дава свръхпредставителство на партиите, които са по-силни в провинцията и ощетява тези в София и големите градове.

Избирателните системи са сложни неща. Когато през 1949 г. за първи път приложили сложната немска избирателна система, един от депутатите казал, че тя е толкова сложна, че ще трябват поне 40 г., за да могат хората да я разберат. Общо взето 30 г. вече никой не иска да разбере и българската, която се оказва удивително стабилна и добре измислена, за да понесе и ограничи абсолютните недоразумения в българския политически живот.

Защо преброяването не означава грешка в представителността?

Една от най-оспорваните теми през последните години е разликата между данните от преброяването на НСИ и избирателния списък, подготвен от служба ГРАО.

От много години разликата между двете цифри е стотици хиляди. Това е достатъчно за много активисти да обявят броя на “мъртвите души” в избирателните списъци и изборите за провалени. Всъщност двете изследвания мерят съвсем различни неща.

НСИ, чрез преброяване или статистическа оценка, дава броя на хората, които в момента са на територията на страната. Избирателният списък от друга страна, дава хората с право на глас – общо взето всички с български документи за гражданство, над 18 г., които не са поставени под запрещение, без значение дали живеят в Павликени или Париж.

Фактът, че някой живее в София, съвсем не означава, че той трябва да гласува там.

Аз, например, все още имам регистрация в родния ми град и на всички избори решавам къде да гласувам - по настоящ или по постоянен адрес. Увеличението на жителите на София в голяма степен е резултат от вътрешната миграция в страната, но това не означава, че всеки трябва да гласува там.

Живеещи в София не означава автоматично гласуващи в София.

Тежка спекулация е, че мандатите се разпределят на базата на данни от НСИ от 2004. Без да навлизаме в технически подробности, достатъчно е да се види, че от 2009 г. насам София е получила 6 мандата за сметка на градове като Враца, Кюстендил и Русе. Това означава най-просто, че НСИ осъвременява данните за населението.

Има ли “диктатура на провинцията” и тежи ли един глас повече във Видин от София?

Това всъщност е най-голямото обвинение – че столичани избират депутат с повече гласове отколкото във Видин или някой от по-слабо населените райони.

Никъде по света няма абсолютно равенство в тежестта на мандатите – не може да има, защото активността в различните райони е различна. Във Видин гласуват по-малко защото са вероятно обезверени от икономическата си ситуация, докато в София редовно има протести, които активират електората.

Малко вероятно е активистите, повдигнали тази тема, да се притесняват от факта, че гласоподавателят във Видин има с около 25% повече тежест на своя глас, отколкото заслужава.

Важно е обаче да се отбележи, че заради специфичния начин на определяне на резултатите в българската избирателна система, различният брой гласове, който стои зад един мандат в различните райони, може да доведе най-много до положението, в което някой да гласува за Корнелия Нинова в София, а да получи Явор Божанков от Търново.

Пречи ли сегашното разпределение на мандатите на “прогресивните” партии?

Да си дойдем на думата. Много хора виждат в това сериозен политически проблем – селяните от провинцията винаги гласуват за лоши партии, а прогресивните хора, които живеят в София и знаят кое е добре за държавата, всъщност имат по-малко право на глас.

Тотално невярно.

Избирателната система в България е пропорционална. Практически всеки един от нас гласува първо за партия и това е основният му глас. За да се получи разпределението на местата в парламента, което е най-важното според процедурата в Изборния кодекс, се събират гласовете на партиите от всички избирателни райони. По формулата Хеър-Ниймаер става ясно коя партия колко мандата получава в парламента. Сборът на бюлетините за партия Х се дели на 240, цялото число от резултата показва базовия брой депутатски места, а най-големите остатъци определят коя парламентарна група би могла да получи още един от висящите мандати.

Така става ясно дали ПП и ДБ ще имат 121 или 82, или дали Стефан Янев минава 4% и т.н. Тук нашите гласове, независимо дали сме гласували в София, Париж, Банкя или Кърджали, имат съвършено еднаква тежест.

Едва на следващо ниво става ясно как мандатите, които партиите вече са получили, се разпределят по листите на избирателните райони.

Дори и да вземем всички мандати от Видин и Кърджали и да ги сложим в двата централни софийски избирателни райони, сметките в парламента няма да се променят.

Селяните от провинцията ще имат своето представителство през партиите, за които са гласували, както и софийското жълтопаветие. Най-много в страницата на някой депутат да пише “избран от София”, вместо “избран от Видин”.

Въпросът обаче остава и той е: как да направим честни избори, когато те толкова лесно се обявяват за “предварително откраднати”? И кога ще научим урока, че проблемите на демокрацията се лекуват само с повече демокрация, а не с опити за джеримандеринг?