Пълна изолация, извънредна подозрителност, корумпирани служби за сигурност и засилено желание за мъст - това са движещите сили зад решението на Владимир Путин да организира мащабната военна атака срещу Украйна.
Руският разследващ журналист Роман Анин публикува статия, базирана на негови разговори със служители от ФСБ, които описват поредица от системни грешки в руското държавно ръководство в навечерието на войната.
"Той беше сигурен в победата, защото през 2008 г. се справихме с Грузия за една седмица, анексирахме Крим през 2014 г. без един изстрел, относително лесно се справихме и в Сирия. А сега, през 2022 г. всички докладват, че в Украйна, едва ли не, ни чакат с цветя. И тръгнаха", казва един от източниците на Анин.
Изолацията на Путин по време на пандемията не се е променила съществено и след началото на войната - публичните му появи се броят на пръстите на едната ръка. Отказът му да допуска до себе си външни лица, комбиниран с отличителната му мнителност и подозрителност, водят до там, че става почти невъзможно да му се предостави алтернативна гледна точка. Или поне такава, която не съвпада с мнението на спецслужбите.
Източниците на журналиста посочват, че Путин се е доверявал основно на данните от бившите си колеги от разузнаването - по-специално на т.нар. Пета служба на ФСБ - преди да вземе решение за нападението над Украйна.
Пета служба е едно от най-затворените подразделения на Федералната служба за сигурност (основният наследник на КГБ). Най-важното ѝ звено е департаментът по оперативна информация, в която влиза и управлението, занимаващо се с въпросите на Украйна.
Ръководител на Пета служба е ген. Сергей Беседа, а заместниците му Георгий Гришаев и Дмитрий Милютин са хората, които носят пряка отговорност за информацията, докладвана на Кремъл за ситуацията в Украйна. Справките, според източника на Анин, се пишат от оперативните работници, но ръководството носи вина за това, че не е проверявало достоверността на информацията от тях.
В началото на войната руските медии твърдяха, че Беседа и колегите му са арестувани заради провала на плана за бърза окупация на Украйна. Журналистът обаче цитира четири свои източника, според които Беседа е "неприкосновен" и е толкова влиятелен в системата на ФСБ, че е от хората, "които не се арестуват".
Никой обаче не крие, че има огромни проблеми с данните на Пета служба.
"Тези хора са продавачи на въздух", казва бивш сътрудник на ФСБ. "Правят предположения, интерпретират данните неправилно, понякога дори си фантазират, а ръководството вярва на всичко с удоволствие".
Един от анализите им например съдържа информация, че регионите на Украйна живеят отделно от властта в Киев и че е достатъчно само да бъдат "побутнати", за да се присъединят на страната на Русия.
"Нивото на професионализъм при тях е нулево. Изпращаха там хората, които не умеят да вършат много работа. А и не всички оставаха, защото тази служба е блато. Сблъсквали сме се със случаи, в които предаваме информация за една от страните от ОНД, а профилните служители не можеха да разпознаят имената на основни политически лица от тази държава. Не разбираха кои са тези хора. Налагаше се да обясняваме", твърди анонимен служител на ФСБ.
Източниците на Роман Анин твърдят, че разузнаването по линия на Украйна е подценявано във ФСБ с години, докато Виктор Янукович не е изгонен с бунт през 2014.
На първо място - много от служителите на спецслужбите в Русия и Украйна се познават, на практика до скоро са били колеги. На второ място - властите в Русия винаги са гледали на Украйна като на "провинция", а във ФСБ никой не се старае да разбере какво всъщност се случва в съседната държава.
"Всички политически залози се правеха върху Янукович. Никой не обръщаше внимание, че към 2013 г. почти цяла Украйна го мразеше заради корупцията и глупостта му. Свалянето и бягството му се оказаха изненада за ръководството", твърди бивш служител на ФСБ.
Ситуацията не се подобрява особено след 2014 г.
Бързото анексиране на Крим и "относително лесните победи на руската армия в Донбас" създават впечатление, че всичко е под контрол.
Основните информатори на ФСБ от вътрешността на Украйна се оказват избягалите сътрудници, бивши разузнавачи и бизнесмени от екипа на Виктор Янукович.
Сред тях е и Владимир Сивкович - бивш сътрудник на военното разузнаване на КГБ, работил в Потсдам по време на Студената война. До 2014 г. той е зам.-секретар на Съвета за национална сигурност на Украйна и се смята за основен виновник за въоръжената реакция срещу протестите на Майдана в края на 2013.
"Трябва да разберете психологията на тези хора, които избягаха в Русия. Първо, те захранваха Беседа с измислиците си, за да оправдаят своето съществуване и да усвояват бюджетите, които уж трябваше да харчат за "агентура". Второ - главната им цел беше да се върнат обратно в Украйна. Вече си бяха разпределили и длъжности. Цялата информация се подчиняваше на тази цел. На трето място - тези хора живеят в реалностите от 2014 г. и не желаят да разберат, че в Украйна всичко се е променило за осем години. А Беседа пренасяше техните данни нагоре", казва бивш служител на ФСБ.
На теория Путин би трябвало да получава данни от различни източници в различни служби, но на практика реалността е различна. Разследващият журналист посочва, че когато протича противоречива информация по два отделни канала, началникът привиква отговорниците и ги принуждава да се "разберат" помежду си кое от двете взаимноизключващи се твърдения е вярно.
"Вярно" е това, което началникът мисли. Никой не настоява на алтернативната гледна точка, дори да знае, че е истина.
Последствието от тази практика е отрицателен подбор на кадрите в оперативните служби.
"Ръководителите на ФСБ, а и на цялата страна, предпочитат да работят с изпълнителни дебили. А изпълнителните дебили на свой ред привличат такива като себе си".
ФСБ разполага със свои "очи и уши" в цялата държавна структура - от полицията и съда до ръководството на държавните компании или ректорите на университетите. Това широко проникване не означава, че службите знаят всичко. Означава обаче, че в системата се формира общ манталитет - всички са длъжни да се съобразяват с мнението на хората от службите, а те - с мнението на шефовете си.
Т.нар. "Версайски синдром" на висшето ръководство на разузнаването и силовите структури е последният мотиватор за избухването на войната.
Анин посочва, че колкото и различни да са профилите на бившите агенти на КГБ от поколението на Путин, всички те са обединени от един "опасен недъг" - желанието за отмъщение заради разпада на СССР, който руският президент нарича "най-голямата геополитическа катастрофа на 20 век".
Журналистът разказва, че е разговарял с много представители на тази група, но почти не е попадал на "правоверни" комунисти сред тях.
"Повечето от тях, макар и не всички, приемаха с огромно удоволствие новите възможности на капитализма и се сдобиха с богатство в размер на милиарди. Скриха партийните билети, но запазиха бюстовете на Дзержински (създателят на болшевишката тайна полиция, която по-късно прераства в КГБ) в кабинетите си. И закачиха в ъгъла православни икони", пише Анин.
"Взеха от 21 век само онова, което им позволява да печелят или да произвеждат оръжие, но в ума си продължават да живеят в кабинетите от 70-те и 80-те години - с чая в подстаканник и с червените килими по коридорите - така гледат и на света. От едната страна сме ние, от другата страна са те, а по средата има буферни зони".
Този елит изчаква шанса си да "отмъсти" в продължение на 30 години. И реши, че с Украйна този момент е настъпил.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
