Един от начините да отклониш вниманието на съперника си е да му подхвърлиш абсурдно и нелепо обвинение и да го оставиш да се "бори с плашилото".
Точно това се случва в момента в отношенията между НАТО и Русия, казва британският министър на отбраната Бен Уолъс в своя статия, посветена на кризата в Украйна.
Москва обвинява съюза в това, че "подготвя провокации в Източна Украйна", с което обосновава мащабната мобилизация на военни сили по западната граница.
"Очевидно е, че желанието на Кремъл е да се занимаваме с това фалшиво твърдение, вместо да се заемем с реалните планове на президента на Руската федерация. Ако разгледаме фактите, бързо ще осъзнаем колко несъстоятелни са обвиненията срещу НАТО", посочва Уолъс.
Той посочва, че НАТО е създаден като отбранителен алианс, в основата на който стои взаимната защита при агресия.
Бившите съветски републики, които членуват в него, не са "асимилирани", а са се присъединили по свое желание.
"Кремъл опитва да представи НАТО като заговор на Запада, който иска да посегне към руската територия, но всъщност увеличаването на членовете на алианса е естествена реакция на държавите спрямо злоумишлените дейности и заплахи на Русия", казва той.
Уолъс напомня още, че само пет държави членки на НАТО са съседи с Русия, а тя представлява едва 1/16 от дължината на границата на държавата.
Бен Уолъс обръща внимание на истинската причина за мобилизирането на Кремъл спрямо Украйна - и тя се съдържа в статията, написана от самия Владимир Путин през 2021 г. със заглавието "За историческото единство на руснаците и украинците".
В нея не става дума за наратива, който се прокарва в момента. В нея липсва "плашилото", че Русия била обградена от НАТО.
"Тази статия разгръща изкривена и избирателна обосновка, която трябва да оправдае най-малко подчинението на Украйна, а в най-лошия случай - насилственото съединение със суверенната държава. Статията на президента Путин напълно игнорира желанията на гражданите на Украйна, докато възражда онзи тип етнонационализъм, който се проявяваше из Европа в продължение на векове и все още има потенциала да събуди същите разрушителни сили на враждата от миналото. Читателите не само ще се шокират от тона на статията, но и ще бъдат изненадани колко рядко се споменава НАТО в нея. Все пак нали уж "експанзионистичната политика" на НАТО беше изворът на всички тревоги на Кремъл? Всъщност, Путин е посветил само един параграф на НАТО", казва Уолъс.
В статията си Путин разгръща три тези - че Западът опитва да използва разделението, за да "владее" Русия; че има само една нация на Велика Русия, Малорусия и Белорусия с общ народ, език и църква - и всичко останало е изкуствен конструкт; и че всеки, който се противопоставя на това твърдение, го прави от омраза или фобия спрямо Русия.
"Никой не иска да владее Русия. Очевидно е, че нейните граждани са тези, които трябва да определят бъдещето си, както във всяка друга държава. Собствените уроци на Русия от конфликти като войната в Чечня би трябвало да показват, че етническите и религиозните сблъсъци костват хиляди невинни човешки животи, докато противниците се блокират взаимно в десетилетно съперничество", казва британският министър на отбраната.
Той напомня на Москва, че самото руско правителство е признало суверенитета на Украйна и е гарантирало териториалната й цялост с меморандума от Будапеща от 1994 г. и с Договора за приятелство с Украйна от 1997 г.
"Само че не Западът, а Кремъл подклажда нарастващото разделение в тази държава, както и в няколко други страни в Европа. Добре документирани са множеството усилия на ГРУ и други руски агенции да се намесват в демократичните избори и вътрешните спорове. Умението да разделя и да владее се ползва най-добре от Москва, а не от НАТО", казва той.
Уолъс отхвърля и твърдението на Путин, че "Украйна е Русия и Русия е Украйна", като посочва, че в по-голямата част от историята си двете държави са били разделени една от друга, а не съединени.
Тезата, че всички народи от Беларус, Украйна и Русия са наследници на "Древна Рус" и затова всички те са руснаци, също не стъпва на здрава основа.
"Ако познанията ви за руската история започват от 1645 и завършват в 1917 г., може да изфабрикувате аргументи в полза на по-експанзивна Русия - може би в стила на титула на руския цар преди Руската империя "самодържец на цяла Велика, Мала и Бяла Русия" - съответно на Русия, Украйна и Беларус. Най-вече трябва да забравите какво се е случвало преди и след този период в историята", пише Уолъс.
"Трябва да пренебрегнете съществуването на Съветския съюз, нарушаването на Руско-украинския договор за приятелство и окупацията на Крим. А вероятно ще се съгласите, че това не са събития, които може да се определят като бележки под линия в историята", казва още той
Уолъс цитира собствените думи на Владимир Путин от статията му от 2021 г.: "Всичко се променя. В това число - страните, обществата. И разбира се, част от един народ в хода на своето развитие - по силата на ред причини и исторически обстоятелства - може в определен момент да се почувства, да се осъзнае като отделна нация. Как да се отнасяме към това? Отговорът може да е само един: с уважение!".
По ирония - руският президент използва есето си, за да отрече част от историческите обстоятелства, довели до самоопределението на Украйна.
Британският министър на отбраната отхвърля и последната теза на Кремъл - че позицията на западните държави срещу експанзионистичната му политика е провокирана от страх и омраза.
"Оставяйки настрана факта, че офицери на ГРУ използваха нервно бойно вещество насред улиците на Великобритания или че руската държава се занимава с кибер атаки и умишлени покушения, нищо не може да бъде по-далеч от истината.
Русия и Великобритания споделят дълга и често взаимоизгодна история. Сътрудничеството помежду ни помага за окончателната победа над Наполеон и Хитлер. Извън конфликтите, в продължение на векове сме споделяли технологии, медицински открития и култура.
По време на 18 век Русия и Великобритания са тясно свързани. Между 1704 и 1854 г., от епохата на Петър Велики до Екатерина Велика, както и през 19 век, британски граждани са адмирали, генерали, лекари и архитекти на най-високо ниво в руския царски двор. Бащата на руския флот Самюел Грейг е роден в Инверкитинг, в шотландската област Файф", разказва Уолъс.
Той посочва, че британците и руснаците продължават да споделят взаимно уважение и до днес.
"Британското правителство няма спор с Русия и с руския народ - напротив - но не може да се примири със зловредните дейности на Кремъл", казва той.
"Ако в някоя студена януарска или февруарска нощ руските въоръжени сили отново прекрачат границата на суверенна Украйна, не обръщайте внимание на опитите да отклоняват вниманието ви с "плашила" и фалшиви твърдения за агресията на НАТО, а си спомнете думите на президента на Русия в есето от миналото лято. Спомнете си ги и се запитайте какво означават - не само за Украйна, но и за всички нас в Европа", завършва Уолъс.
"Не бива да се залъгваме. Путин не блъфира, това е заплаха срещу международния ред"
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
