Казваме си: „Ще си дам 5 минутки почивка“. Протягаме се, взимаме телефона… и 25 минути по-късно знаем какви са отношенията между две инфлуенсърки в Букурещ, какво е казала Мадона през 1986-а и че сме станали хиперактивни според един self-proclaimed wellness гуру с филтър на кученце.
Но нали щяхме да си почиваме?
„Каква е разликата?“, ще попитате. Ето каква.
Спортистът, когато почива между натоварванията в тренировката, се разтяга, разпуска мускулатурата, пие вода, попива потта си… Не отива на лежанката да помпа бедра.
А ние? Нашият „почивен“ режим от работата често е още една обиколка – превъртаме съдържание, скролваме, кликваме, пак скролваме. Мозъкът ни от работен режим преминава директно към „турбо“, само че „турбо хаос“. Той не различава работата от doomscrolling - онзи автоматичен, неспирен пробег през потоци от новини онлайн. Мислим си, че ни разтоварва, но изследванията показват, че този тип поведение не носи успокоение, а напротив – повишава нивата на стрес и тревожност, задържа мозъка в състояние на свръхбдителност и го лишава от възстановяване.
Това не е отпускане, а своеобразен маратон. Всеки пост, заглавие или видео задействат микровзрив от невроактивност – внимание, преценка, сравнение, емоция. Енергията, която си мислим, че спестяваме, всъщност изгаря на пълни обороти.
Някога, през 50-те години на миналия век, в ритъма на бавното общуване се ражда емблематичният слоган: „Дай си почивка, вземи KITKAT“. Тогава почивката сякаш има точно определено място: кухнята, кафе-машината, пейката в двора или парка... Тя е отделена от работата във времето, в пространството и в усещането - стимулира различни сетива.
Днес почивката често се случва там, където работим, чрез същите устройства, онлайн.
А това е доста изтощително.
По данни от Pew Research Center над 67% от хората признават, че се чувстват по-уморени след време, прекарано в скролване, отколкото след дълга работна концентрация. Причината? Мозъкът не прави разлика между дигитална тревожност и реална заплаха – хормоните на стреса се активират и в двата случая.
Проблемът с онлайн “почивката” съществува и при работа тип „homeoffice“. У дома няма ясно разграничение между работна и лична среда, а doomscrolling-ът се превръща в доминираща форма на “разтоварване”. Проверяваме какво се случва в света между два имейла, превъртаме социалните мрежи след видео среща, но реално продължаваме да храним мозъка си със стимули, които го държат активен. Тоест не си почива, а обратното - претоварва се.
Според изследвания на University of California Irvine всеки път, когато превключим вниманието си (дори за кратък скрол), мозъкът ни се нуждае от 20–30 минути, за да възстанови фокуса. На този фон безцелното скролване може и да изглежда като безобидна пауза, но всъщност след като си “починем” с превъртане на новини, тревожни заглавия, коментари, които може да ни ядосат дори, се налага да вземем решение, да отговорим на клиент или шеф. Дали сме наистина “на фокус”?
А защо посягаме към телефона? Има си обяснение. Дори когато просто „си седим“, мозъкът не спира. Според невролози дори в покой той работи с около 95% от капацитета си, докато обмисля, обработва информация, предвижда. Затова, когато го оставим на автопилот, той не се самоизключва, а търси стимули - ръката посяга вече някак автоматично към устройството, а вниманието се плъзга по екрана.
В сферата на услугите doomscrolling-ът често се случва в микропаузите между клиентите. Работещите бързо поглеждат телефона си - не защото скучаят, а защото търсят бягство от емоционално натоварване. Това обаче също не е почивка, а форма на компенсация. И тя рядко действа.
Изследвания върху емоционалния труд показват, че почивката трябва да е неутрална или позитивна, за да рестартира психиката. Шляенето онлайн има точно обратния ефект.
Така погледнато не е странно защо все повече хора изпитват хронична умора, „мозъчна мъгла“, липса на концентрация. Не защото не спират. А защото не знаят как да спрат.
Излишно е да споменаваме, че подрастващите са друго ниво. Ще ни трябва доста солиден набор от аргументи, за да ги убедим да изключат устройствата си и просто да поемат глътка „чист въздух“.
Ако представителите на по-„ретро“ поколенията все още пазим носталгичен спомен от времето без телефонна обсесия, то новият слоган на кампанията на KITKAT „Break Better“ сякаш е обърнат точно към тези млади и надъхани хора, които все още с лекота компенсират вредните ефекти от постоянното взиране в екраните и безумното, често безцелно, скролване.
Те може и да се противопоставят и да спорят, за да запазят тази своя онлайн територия неприкосновена, но физиологията и биохимията са безкомпромисни и не допускат изключения. От хиперактивност до латентна депресия, от социална апатия до силно изразен егоцентризъм, подхранван от брой лайкове и споделяния – това са най-честите нозологични характеристики на неефективно почиващите. И няма как да е иначе, ако самооценката, интегритета и социалната валидация зависят от времето, прекарано онлайн.
Но отвъд психо-емоционалните ефекти на несъстоялите се почивки, има и чиста физиология. Когато си дадем пълноценна кратка почивка, или както призовава кампанията на KITKAT „Break Better“, но не с безкрайно скролване, а с малка разходка, няколко глътки кафе или чай, с музика, приятен разговор, гледка, вкус, мозъкът не просто отпочива. Той започва да произвежда серотонин, допамин, ендорфини – малки химически сигнали, които казват: „Добре си. Можеш да продължиш.“
Обратното - ако и в “почивката” изстискаме мозъка, който така и така изразходва 20% от енергията на тялото, макар да е едва 2% от неговото тегло, ако натоварим и очите с още и още взиране - не е чудно, че сме все по-уморени. А умората убива и доброто настроение. Физиология, както казахме.
Почивката също е „правене“.
Тя не е ленност, а тиха пауза, в която да освободим мозъка от мисли и стрес, да му дадем шанс да произведе допамин и серотонин, вместо адреналин например, и да съхраним енергията му, която ще ни потрябва само след малко.
Почивката е нужда и навик. Култура. Малки лични ритуали. Като отделянето на кратко време за хрупкава наслада с KITKAT например.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
