Словения отхвърли на референдум в неделя законa за асистираната евтаназия, който собственият ѝ парламент прие само четири месеца по-рано.
С 53,43% гласове „против" и избирателна активност от 40,2%, словенците сложиха край на опита на страната да стане шестата държава от ЕС, в която терминално болни хора имат право на евтаназия.
Резултатът е категоричен обрат в мнението на мнозинството словенци, които само година и половина по-рано взеха противоположното решение. През лятото на 2024 г., отново чрез референдум, 55% от избирателите отвориха пътя към легализация на прекратяването на живота при определени условия.
Окуражена от този резултат, управляващата коалиция на премиерa Роберт Голоб бързо изготви законопроект. През юли 2025 г. парламентът го прие с 50 гласа „за", 34 „против" и трима въздържали се.
Законът предвиждаше психически годни терминално болни пациенти, изправени пред непоносима болка и без шанс за възстановяване, да имат право сами да си прилагат смъртоносно лекарство след одобрение от двама лекари и период на консултация. Тези текстове не можеха да се прилагат при хора с психични заболявания.
Освен чисто моралният аспект на двата референдума и закона, стои големият въпрос как една нация стига от ясна подкрепа до категоричен отказ за толкова кратко време.
Католицизъм в действие и мобилизация на опозицията
Реакцията срещу закона беше бърза. В рамките на няколко седмици след неговото гласуване консервативни активисти, подкрепени от Католическата църква и водени от Алеш Примц, лидер на инициативата “Глас за децата и семейството”, събраха над 46 000 подписа, които са достатъчни, за да бъде предизвикан нов обвързващ референдум - тоест такъв, при който резултатът е задължителен за изпълнение от властите.
Католическата църква и сама има огромно влияние в страната. Между 71 и 74% от 1,6-милионното население са католици. Позицията на църквата не беше изненада - твърдо против правото на евтаназия, дори при терминално болни и изпитващи болка и страдание пациенти. Според нея асистираното умиране „противоречи на основите на Евангелието, естествения закон и човешкото достойнство".
Към гласа на вярата се присъедини и консервативната Словенска демократическа партия, според която законът „отваря вратата към култура на смъртта" и „обезценява ценността на живота, особено на най-уязвимите".
Католическата църква и консервативните групи проведоха интензивна и залагаща на емоцииите кампания. Управляващите я определиха като пълна с “лъжи, заблуди и интерпретации", но това не промени успеха ѝ, нито отпечатъка, който остави в словенското общество.
Противниците на евтаназията този път успяха умело да пренасочат дебата от въпроса за правата и индивидуалната свобода, към защитата на уязвимите. И това даде резултат.
Моралът срещу болката и страха
На 23 ноември избирателите отидоха до урните на новия референдум и резултатът беше категоричен. От 40,2% гласували 53,43% отхвърлиха закона за разрешаването на евтаназията. Противниците събраха необходимия кворум – поне 20% от всички имащи право на глас трябваше да гласуват „против". С над 361 000 гласа при 1,7 милиона избиратели този праг беше преминат.
В изборните секции разделението беше очевидно. 63-годишната Романа Хочевар, пациентка с четвърти стадий на рак, гласува „за" асистираното умиране:
„Не бих искала да страдам. Баща ми почина от рак, майка ми страдаше от деменция. Знам какво е това страдание", каза тя пред словенската медия Delo.
Според 24-годишния студент Вид Уршич хората трябва да имат право да вземат решения за собствения си живот.
Пенсионерката Мария Унук обаче гласува „против" закона, а пред France 24 повтори тезите на кампанията против евтаназията: „Подкрепям културата на живота, а не културата на смъртта."
Какво следва?
Премиерът Роберт Голоб призна поражението, но и каза, че битката не е приключила:
„Никой не трябва да бъде принуждаван към непоносими, продължителни страдания и никой не трябва да бъде принуждаван да прекрати живота си. Като свободно и състрадателно общество трябва да гарантираме и двете. Това е въпрос на достойнство, човешки права и индивидуален избор. Тази борба няма да спре”, каза той.
Андрей Плетерски от асоциацията „Сребърна нишка" заяви: „Този закон със сигурност ще бъде приет в тази страна един ден. Мога да потвърдя това като историк, който разбира историческите процеси."
За консервативните партии резултатът от референдума в неделя е победа. Не само “за живота”, както лидерите определят вота, но и за бъдещото разпределение на гласовете на следващите избори, които са само след няколко месеца.
След резултатите от референдума законът няма да влезе в сила, а парламентът не може да гласува отново по същия въпрос в следващите 12 месеца.
Дотогава, а и вероятно след това, терминално болни словенци, които искат да се подложат на евтаназия, ще продължават да пътуват до клиники в Швейцария, Белгия и Нидерландия.
Освен в тези три страни, евтаназията е разрешена в Люксембург, Испания и Португалия. В Австрия, Италия и Германия има различни форми на асистирано прекратяване на живота при строги условия. През май долната камара на френския парламент одобри на първо четене законопроект за правото на смърт, а британският парламент също обсъжда подобно законодателство.
Словения беше първата източноевропейска държава, която изобщо стигна до такъв дебат и до приемането на законодателни промени, макар и за кратко.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
