Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Затлъстяването не е ново заболяване. Диагнозата съществува от десетилетия, но дълго време е била подценявана, включително от самата медицинска система. Болестта започва да се възприема като сериозен обществен проблем едва с появата на ефективни медикаменти за лечение. Това не е парадокс, а закономерност: една болест става „видима“, когато има терапия за нея.
Думите са на доц. д-р Мария Николова, която е специалист по хранене и диететика и преподавател в катедра “Хигиена, Медицинска Екология и Хранене” към Медицински Университет, София.
Повод за срещата ни е обърната пирамида за здравословно хранене, която министъра на здравеопазването на САЩ Робърт Ф. Кенеди-младши обяви като част от инициативата „Make America Healthy Again“. Америка има проблем с теглото, но и България не е нация от атлети. Изображението на обърнатата хранителна пирамида бързо стана вайръл в социалните мрежи, новите насоки бяха възприети от потребителите почти като революция.
Не така смятат обаче специалисти с дългогодишна практика в областта на храненето и диететиката, като доц. д-р Мария Николова. Според нея препоръките не са нито нови, нито революционни, а представляват практика на модел на хранене с по-високо съдържание на протеин и мазнини и умерено намалено съдържание на въглехидрати, която отдавна се прилага под медицински контрол в диетотерапията при определени състояния, включително и в България.
За нея действията на американското министерство на здравеопазването е по-скоро закъсняло институционално признание за проблем, който отдавна е излязъл извън контрол. Тя отбелязва, че понастоящем тече сериозна полемика между медицинските специалисти в САЩ доколко са научно обосновани новите им насоки за хранене и дали да не се пренапишат дори.
Когато болестта става „видима“
Това са препоръки за хранене на популационно ниво, които неизбежно опростяват реалността и не могат да отчетат различията между възрастови групи, начин на живот, физиологични състояния и социални фактори, подчертава доц. Николова.
В България мащабите на затлъстяването не са сравними с тези в САЩ. По данни на Световната здравна организация (СЗО) през 2022 г. близо 22% от населението, или малко над 1,4 млн. души, са със затлъстяване. Проблемът съществува и дори се задълбочава, още повече че често не се прави ясно разграничение между свръхтегло и затлъстяване.
Според доц. Мария Николова много от насоките, които днес се рекламират като новост, отдавна съществуват в българската и балканската хранителна традиция – консумация на растителна храна в началото на храненето, умерен прием на месо, бобови култури, яйца, риба и млечни продукти. Да се предпочита “истинска”, прясно приготвена и минимално преработена, непакетирана храна. По думите ѝ най-важното е „моделът на хранене да не бъде на повече от 70 км от човека“, тоест да се консумират традиционни за региона продукти и ястия.
Проблемът, според нея, не е в липсата на знание как трябва да се храним, а в начина на живот, който постепенно измества тези модели.
Затлъстяването не е калории, а система
Затлъстяването не може да се обясни само с баланса между приети и изразходвани калории, казва доц. Николова. “Храненето винаги е било биологичен, социален и емоционален процес, свързан с психичното състояние, възпитанието, генетичната предразположеност, съня, стреса, обездвиженост и физическата активност”, казва тя.
В България проблемът със затлъстяването до голяма степен се дължи на липсата на ангажираност и постоянство в семействата по отношение на редовното готвене и физическата активност. Разколебана е и социалната страна на храненето - семействата рядко сядат да се хранят заедно, а когато го правят, често са пред телевизора или в телефоните си.
Всичко това влияе върху хранителното поведение и може да има по-голям ефект върху организма дори от генетичните фактори.
Друг ключов фактор е т.нар. хедонистичен глад - хранене не от физиологична нужда, а за удоволствие или емоционално облекчение. Контролът върху този модел изисква дългосрочна работа, често с включване на психотерапия, а не просто забрани и строги режими.
Инжекциите за отслабване: помощ, но не заместител
Новите медикаменти за контрол на апетита променят подхода към затлъстяването, но според доц. Николова, те трябва да се разглеждат като инструмент, а не като чудодейно решение. Подобно на лекарствата за хипертония или диабет, те контролират състоянието, но не го „излекуват“.
“Промяната в начина на живот, физическата активност и режима на хранене са основата. След това идват психотерапията, адекватната диетотерапия, медикаментозната терапия и при нужда, бариатричната хирургия. Това са основните елементи на комплексния подход към затлъстяването”, обяснява доц. Николова.
При веднъж отключено затлъстяване се активират гени и клетки, които дори след сваляне на килограми се стремят да възстановят предишното си състояние. Това налага доживотен контрол върху теглото и може да превърне медикаментите за отслабване в постоянна необходимост, посочва тя.
Добрите медицински практики налагат медикаментозното лечение да е съчетано с адекватна диетотерапия, проследяване на хранителния и витаминно-минералния статус, физическа активност и психологическа подкрепа, смята доц.Николова.
Опасните “преки пътища” към отслабването
Доц. Николова предупреждава и за друг тревожен феномен - масово хора прибягват до нерегулирани субстанции, купувани онлайн, за да отслабнат бързо. По думите ѝ в интернет се предлагат т.нар. пептиди и „биоактивни молекули“, представяни като средства за отслабване, подмладяване или „рестарт“ на метаболизма.
„Това са молекули за експериментални цели“, подчертава тя и уточнява: “те не са преминали пълния регулаторен път за регистрация като медикаменти, нямат ясни клинични проучвания, а често не е ясно дори какво точно съдържат”.
Допълнителен риск е начинът на разпространение. „Няма как истински медикамент да се продава в торбичка онлайн“, казва доц. Николова. Лекарствата, особено тези с хормонален или метаболитен ефект, се отпускат по лекарско предписание и подлежат на строг контрол за съхранение, транспорт и приложение.
Паралелно с това набира популярност и друг тренд - интравенозни „коктейли“ с витамини, минерали и други вещества, предлагани като средство за повече енергия, детокс или анти-ейджинг ефект.
В клиничната практика обаче венозното приложение има строго определени показания. Използва се в болнични условия и е инструмент на клиничното хранене при налични рискове или установени дефицити, след операции, при тежко недохранване или невъзможност за хранене през устата.
„Всяко парентерално вливане крие рискове - алергични реакции, инфекции, усложнения“, обяснява доц. Николова. Освен това веществата трябва да са регистрирани за венозно приложение, а самата процедура да се провежда под лекарски контрол.
Практиката здрави хора да си вливат разтвори „за тонус“ или „за имунитет“, често с продукти, предназначени за перорален прием, тя определя като голяма опасност и неоправдан без медицинска логика.
Биохакингът и илюзията за бързо дълголетие
Темата за контрола върху теглото все по-често се преплита с по-широката мания по дълголетието и биохакинга. Според доц. Николова обещанията, че човек може рязко да „обърне“ биологичната си възраст чрез добавки, хормони и процедури са силно преувеличени.
Тя подчертава ролята на епигенетиката - влиянието на начина на живот върху активността на гените още от ранна възраст. Дълголетниците не се оказват носители на един „ген на безсмъртието“, а на благоприятна комбинация от генетични варианти и устойчив здравословен начин на живот през целия си живот.
„Не можем 40 години да живеем в метаболитен хаос и изведнъж да очакваме чудо“, обобщава тя. Балансът, умереността и постоянството остават по-надеждни от всяка екстремна схема.
Големият дефицит: системна политика и превенция
Една от основните критики на доц. Николова е липсата на системна политика в България. Няма регламенти кой и как да реализира диетотерапевтична дейност, от години се очаква приемането на стандарт за медицинската специалност „Хранене и диететика“, няма ясно регламентирана психотерапевтична подкрепа, няма медицински направления за консултация със специалисти по хранене и диететика. За много хора дори базова консултация при специалист остава финансово недостъпна.
По думите ѝ ако България ще копира модели отвън, логиката е това да бъдат не визуалните схеми, а политиките, които включват комплексен подход, достъп до специалисти и дългосрочна подкрепа.
За доц. д-р Мария Николова затлъстяването е хронично състояние - контролируемо, но рядко напълно обратимо. Затова истинският фокус не трябва да бъде върху лечението, а върху превенцията и изграждането на устойчиви навици от ранна възраст.
Не как се храним между празниците, а как живеем през останалите 11 месеца. Не какво забраняваме, а каква среда създаваме. Затлъстяването е сериозен обществен проблем, който няма да се реши с крайни диети, съмнителни инжекции и модерни вливания, а с постоянство, последователност и информиран избор.
