Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
- Разрушаване на конкуренцията в пазара на дребно
- Повишаване вместо намаляване на цените
- Дефицит на определени стоки
- Потенциална санкция за България от Европейската комисия
Това са част от последствията, които бизнесът очаква, ако бъде приет законопроектът на земеделското министерство за държавна намеса в търговията с храни чрез таван на надценки и промоции за 22 продукта и храни и въвеждането на квота от 50% за българско производство в търговските вериги.
"Подобно фиксиране на таван на надценките би било равнозначно на това търговските вериги да уеднаквят ценовата си политика", коментира по bTV Николай Вълканов от Сдружението за модерна търговия, където участват повечето от големите вериги магазини.
Оказва се, че проектът, който министърът на земеделието Георги Тахов представи преди ден и твърди, че ще намали крайните цени на основните храни "с поне 20%", не е обсъждан с бизнеса. Нещо повече - според бранша ефектът от подобна груба намеса в ценообразуването от страна на държавата ще има обратен ефект - може да доведе не до намаляване, а до ново повишение на цените и дори до дефицит на отделни стоки.
"Тези мерки ще доведат до по-високи цени и ще съсипят конкуренцията в бранша между по-малки и по-големи вериги", коментира Вълканов.
Според земеделския министър със законопроекта се въвежда задължение поне 50% от продуктите да са българско производство, като техните надценки могат да са двойно по-високи в сравнение с вноса от страни извън ЕС - 20 срещу 10%. Това изискване ще важи за вериги с 10 и повече магазини в цялата страна и ще се отнася за конкретни групи продукти.
Квотата за българско производство отваря проблеми на два фронта:
- може да предизвика дефицит на отделни стоки
- вероятно ще доведе до санкции от страна на Европейската комисия, каквито примери вече има в други страни
В България като цяло няма достатъчно производство, което да задоволи нуждите от вътрешния пазар за много от т.нар. основни хранителни продукти.
Една от тези категории е месото от едър рогат добитък, което според Сдружението за модерна търговия, е 80% внос, както и при свинското месо, където местното производство задоволява само около 45% от вътрешното търсене.
"Зеленчуците, особено извънсезонните, ако ги фиксират на 50% българско производство, това означава в определени моменти да няма какво да се сложи на рафта", коментира още Николай Вълканов, който обобщи предложенията като "разтуряне на пазара на дребно и увеличаване на цените".
Подобен проблем няма при млечните продукти, яйцата и птичето месо, при които и сега стоките, които се предлагат в магазините, са над 50% българско производство.
Унгария и Румъния фиксираха процент собствена продукция в магазините, но това доведе до ускоряване на инфлацията и наказателна процедури от Европейската комисия, тъй като подобен ход според комисията противоречи на правилата за единния европейски пазар и ощетява потребителите.
Подобен опит беше направен в България през 2020 г. по време на пандемията, когато държавата настояваше веригите да отделят от своята площ специално за български продукти, но в крайна сметка идеята така и не заработи.
Според Николай Вълканов от Сдружението за модерна търговия, дори и "земеделското министерство не си вярва, че подобен законопроект ще заработи".
Българската стопанска камара (БСК) определи мерките като "връщане на плановата икономика" и също предупреждава за рискове, ако намеренията на земеделското министерство станат факт. Българските стопанства са малки и неефективни, а често земеделската им продукция е по-скъпа от вносната.
Според Щерьо Ножаров от БСК причината за неефективното българско производство е и липсата на иновации.
Държавата нагазва в свободния пазар на храни с таван за надценки и промоции
.jpg)
.jpg)
