Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Досега правителството твърдеше, че няма да прибягва до популистки мерки и намеса в свободния пазар за овладяване на поскъпването на храните. Но днес земеделският министър Георги Тахов обяви, че е готов със законопроект, който прави точно това - вкарва държавни регулации върху търговските надценки.
Ограничения ще има дори за промоционалните отстъпки. Въвежда и задължение поне 50% от продуктите да са българско производство, като техните надценки могат да са двойно по-високи в сравнение с вноса извън ЕС. Това изискване ще важи за вериги с 10 и повече магазини в цялата страна и ще се отнася за конкретни групи продукти.
Засега мерките ще обхванат само 22 основни хранителни продукта, твърди министърът.
Законопроектът според Тахов "ще смъкне цените на храните с поне 20% и ще осигури справедливо разпределение на добавената стойност от производителя до крайния доставчик". Не стана ясно какво точно той смята за "несправедливо" в момента.
Законопроектът предвижда:
- Поне 50% от артикурите от тези 22 продукта в големите търговски вериги ще трябва да бъдат български.
- Въвеждане на таван на търговските надценки от 20% за местни продукти и 10% за вносни от трети страни.
- Ограничаване на промоционалните отстъпки до 25% за крайни потребители и 10% за търговци с годишен оборот над 20 млн. лева.
- Въвеждане на електронна система за проследимост и публичен регистър на първите изкупвачи.
- Създаване на обсерватория към Министерския съвет за анализ на разходите и разпределението на стойността по веригата.
Сред тези 22 основни хранителни продукта, чиято цена държавата иска да регулира непазарно, са мляко и млечни продукти (с изключение на имитиращите продукти), прясно месо от едри и дребни преживни животни, свине и птици, яйца, пчелен мед, както и сезонни плодове и зеленчуци. Пълният списък обаче ще бъде изготвен от Министерския съвет.
Идеята е законът - ако бъде приет - да действа в рамките на една година в частта с ограниченията за надценки и промоции, но при необходимост действието му ще може да се удължава.
В срок от един месец след влизането в сила на закона правителството трябва да изготви списък с продуктите, за които ще важат новите регулации. В рамките на една година трябва да бъдат въведени регистърът на изкупвачите на продукция и електронната система за проследимост.
Това не е първият опит, в който държавата прави, за да наложи таван на търговските надценки, въпреки липсата на резултати. Един от последните опити засягаше търговската надценка на белия хляб, след като отпадна нулевата ДДС ставка за него.
В търговската надценка се включват разходите за заплати на служителите, за реклама и др.
Самият законопроект на Тахов все още не е публичен. Публична обаче е подкрепата на управляващите от ГЕРБ, ИТН и БСП за идеята на доскорошния опозиционер Делян Пеевски за създаване на държавни магазини за храна.
Отново Пеевски и ДПС - Ново начало внесоха и законопроект в парламента за ограничаване на цените на храни в магазините, когато вълната от "бойкоти" на хранителните вериги от Балканите застигна България.
Проект за ограничаване на надценките беше внесен и от БСП. Тогава кабинетът - в лицето на премиера Росен Желязков, твърдеше, че до популизъм и намеса в пазара няма да се стига.
Георги Тахов остана министър на земеделието в кабинета с мандат на ГЕРБ от служебното правителство на Димитър Главчев. То и в частност Тахов са обвинявани във връзки с Пеевски и фракцията му.
Действащ министър подкрепи "бойкота" на веригите
За цените на храните и как държавата допринася за инфлацията
Бойкотът на веригите от Хърватия, който Мая Манолова присвои
