Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Министерството на здравеопазването ще преразгледа правилата за формиране на възнагражденията на директорите и членовете на съветите на директорите в държавните болници.
Причината са случаи, при които ръководители на лечебни заведения получават огромни месечни суми, въпреки че болниците им имат милиони евро задължения и отрицателни финансови резултати.
Това съобщи министърът на здравеопазването Катя Ивкова пред журналисти.
По думите ѝ месечните заплати на директорите на някои държавни болници значително надхвърлят тези на ръководни длъжности в държавата. В същото време финансовите резултати на лечебните заведения са отрицателни и водят до загуби.
Задълженията на държавните болници са 426 млн. евро. Просрочените към 31 март 2026 г. са 21 млн. евро.
Ивкова посочи, че 17 държавни лечебни заведения са сключили договори за кредит с банки. Общият им размер е 187,3 млн. лв., като повече от половината кредити са към една финансова институция.
В последното тримесечие още няколко болници са сключили подобни договори.
Катя Ивкова е поискала анализ на работата на съветите на директорите на всички 64 държавни болници.
По думите ѝ представителите на държавата в тези съвети получават средно между 2000 и 4500 евро месечно. В някои случаи, когато това се добави към основната им заплата, сумата достига 8000 - 9000 евро на месец.
„Понякога това сумарно възнаграждение възлиза на по-голяма стойност, отколкото е възнаграждението на принципала, в случая министъра на здравеопазването“, каза Ивкова.
Тя обяви, че ще бъде преразгледана методиката за определяне на възнагражденията в съветите на директорите. Целта е болници в лошо финансово състояние да не изплащат необосновано високи суми на ръководствата си.
Катя Ивкова даде и конкретни примери с държавни болници.
- В УМБАЛ „Лозенец“ задълженията са 20,4 млн. евро. Възнаграждението на изпълнителния директор за януари и февруари е било по 8559 евро, а за март - над 40 хил. евро.
- В „Пирогов“ задълженията са 41,7 млн. евро. Възнаграждението на директора е било 10 416 евро за януари и 12 659 евро за март.
- В Александровска болница дълговете са 60,2 млн. евро, а заплатата на изпълнителния директор е 8559 евро.
- В „Св. Екатерина“ задълженията са 28,3 млн. евро, а възнаграждението на директора е около 8000 евро.
- В МБАЛ - Благоевград дълговете са над 4 млн. евро. Заплатата на директора е била над 9000 евро за януари, 36 270 евро за февруари и 13 764 евро за март.
- В МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ - Велико Търново задълженията са 5,4 млн. евро, а заплатата на директора за март е 14 141 евро.
- В УМБАЛ „Света Анна“ - Варна задълженията са 14,3 млн. евро, а възнаграждението на директора е било 6278 евро месечно през първото тримесечие.
- В столичната болница „Св. Наум“ приходите са близо 2 млн. евро, а разходите също са близо 2 млн. евро. Общите задължения са над 2 млн. евро, като няма просрочени задължения. Заплатата на директора за януари е над 8 хил. евро, а за март - над 10 хил. евро.
- В столичната инфекциозна болница „Проф. Иван Киров“ приходите са над 3,5 млн. евро, а дълговете са над 5 млн. евро. Няма просрочени задължения. Заплатата на директора за март е над 14 хил. евро.
- В „Майчин дом“ приходите са 4,8 млн. евро, а разходите са 4,9 млн. евро. Дълговете са 11 млн. евро, от които 5 млн. евро са просрочени. Заплатата на директора за март е 10 хил. евро.
Ивкова съобщи още, че от началото на годината до 27 май звеното за вътрешен одит към МЗ е извършило 22 проверки.
Фокусът им е бил върху прилагането на наредбата за лечение с лекарствени продукти, неразрешени за употреба в България, както и върху договорите за съвместно управление.
Проверките са установили липса на вътрешни правила за доставка на такива медикаменти, софтуерни разминавания и случаи, в които не може да се проследи детайлно как са извършвани доставките.
Според Ивкова при част от договорите за съвместна дейност процентното разпределение е било в ущърб на лечебните заведения. В някои случаи съотношението е било 20 към 80 в полза на другия контрагент.
По тези случаи са сезирани прокуратурата, Агенцията за държавна финансова инспекция, ДАНС, икономическа полиция и ДНСК.
Министерството подготвя и по-широки промени в системата. Предвижда се актуализиране и дигитализиране на Националната здравна карта, така че данните да са достъпни в реално време.
Ще бъде направена и инвентаризация на болничните легла. Планира се електронен регистър на лечебните заведения с публична информация и ежедневно наблюдение върху заетостта на леглата.
