Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Премиерът Росен Желязков обяви, че проектът на държавен бюджет за 2026 г. не е добър, но е единственият възможен.
Управляващите го внасят още днес в парламента - след като Министерският съвет го прие, въпреки че обсъждането в рамките на Съвета за тристранно сътрудничество се провали. Това става 13 дни след като законовият срок проектобюджетът да се появи в Народното събрание изтече.
Разговорът за реформи се прави в обстановка, в която има достатъчно време за обществен дебат, коментира Желязков по повод острите критики на бизнеса и неправителствения сектор към предложената финансова рамка и липсата на диалог.
“2026 година е времето, в което съм сигурен, че със социалните партньори ще говорим за реформи в инвестиции, в пенсионния и здравния модел, в данъчно-осигурителния модел, както и реформи в администрацията и тежестта на държавата в обществено-политическите взаимоотношения”, заяви Желязков.
Според премиера, въпреки бойкота на бизнеса към проектобюджета, през последните седмици все пак е имало социален диалог, независимо от формата.
“Чухме аргументи, чухме становища, чухме критики”, изтъкна Желязков, който още в самото начало на процеса по обсъждане на бюджета заяви, че и отсъствието от срещите е форма на диалог.
Според него надеждата е този бюджет да стабилизира публичните финанси в следващата година. Но призна:
“На въпроса – “добър ли е бюджетът”, моят отговор е “не”. На въпроса — лош ли е бюджетът, всяка една социална, политическа или икономическа група ще ви отговори с “да”. Но същественият въпрос е възможен ли е друг бюджет. Аз съм сигурен, че няма човек, който да каже, че при тази геополитическа, национално-политическа ситуация друг бюджет би бил възможен”.
Припомняме, че "Бюджет 2026" не беше обсъден в Тристранния съвет, в който участват синдикатите и бизнесът, тъй като два последователни пъти заседанието беше отменено заради бойкот от страна на работодателите.
Те определят финансовата рамка като нереалистична и прекалено разходна. И изразяват недоволство от нарастващия държавен дълг, липсата на структурни реформи и прекомерното натоварване на бизнеса и работещите в частния сектор с повишени вноски за пенсия, по-високи минимален и максимален осигурителен доход, двоен скок на данък дивидент. Като това е за сметка на все по-големи разходи за държавна администрация.
