Може ли километър магистрала да струва 50 милиона лева? Може ли един участък да се оскъпи почти 5 пъти за 10 години, без да променя маршрута си?
Може ли да се измисли пътно трасе, изискващо построяването на 2 км тунели и 10 км виадукти насред Дунавската равнина?
Може ли държава от ЕС и НАТО да не може да построи 133 км път по стратегически важен транспортен коридор?
Може и се случва. Всичко това се отнася за т.нар. АМ "Янтра", която трябва да свърже Русе с Велико Търново.
Това е един от най-важните проекти за развитието на Северна България наред с многострадалната АМ "Хемус".
На 18 март Пътната агенция (АПИ) пусна поръчка за 60 км от магистралата между Бяла и Търново и предизвика пълен шок с прогнозната цена.
Почти 3 милиарда лева е оценката, която Пътната агенция дава на разходите за по-малко от 60 км. Един километър магистрала ще струва 50 милиона лева.
Как се получава тази сметка?
- Първият подучастък от 24 км ще е между обхода на Бяла и пресичането с (несъществуващата) АМ "Хемус". Там се предвиждат над 3 километра големи мостови съоръжения и виадукти.
- Вторият подучастък отново е заложил около 2,9 км мостове и виадукти.
- В третия подучастък се предвижда 3,3 км мостове и виадукти, както и "тунелни съоръжения" с дължина около 2,1 км.
Тук не се включва прокарване на нов път през Стара планина към Южна България. Става дума само за трасето до Дебелец, откъдето се очаква магистралата да поеме рязко на запад към тунела под Шипка.
Някога, в светлото бъдеще, разбира се.
15 години откакто проектът започна да се обсъжда на най-високо държавно ниво - досега е направена една първа копка и не е построено нищо.
Вместо това цената на бъдещото строителство се надува до невероятни размери.
И никой не може да каже откъде ще дойдат парите за финансирането, което ЕС потенциално може да поеме само частично.
Никой не може да каже и кога ще може да се пътува по магистралата.
"Русе - Велико Търново" е част от паневропейски транспортен коридор 9, който започва от Финландия и Литва и стига до Александруполис, Гърция.
През нея трябва да минава тежкотоварният трафик между Северна Европа и Близкия Изток, като поеме движението на камиони от съществуващия Дунав мост и все още несъществуващата втора гранична връзка между Русе и Гюргево.
От началото на руската война в Украйна пътят става още по-важен заради нуждата от бърз и сигурен транспорт по югоизточния фланг на НАТО.
Извън икономиката и геополитиката: тук става дума и за въпрос на живот и смърт.
Съществуващият в момента път Русе - Бяла - Търново е една от най-смъртоносните отсечки в пътната мрежа на България. На разстояние от 50 км около Бяла има 7 места с висока концентрация на катастрофи, а втората критична точка е между Велико Търново и Дебелец.
На 7 декември 2006 г. автобус с 30 души беше блъснат от камион на моста над река Янтра край Бяла и загинаха 18 души. Заради инцидента беше построено допълнително кръгово кръстовище на главния път, но и то не може да облекчи все по-големия трафик.
Магистралата не е просто местен проект, който ще съживи Севера. Това е стратегическа линия за целия регион на Балканите.
2012: Катарската връзка
За строителството на нов 4-лентов път между Русе и Велико Търново се говори поне от 2008 г., малко след злополуката с автобуса. Кабинетът на Тройната коалиция не прави нищо за проекта, световната финансова криза стига и до България, а след това топката пада в полето на току-що избрания кабинет на Бойко Борисов.
През 2011 г. пътят от Русе през Търново до турската граница е обявен за обект от национално значение.
"Представете си, че карате по четирилентов път. Това разстояние ще се преминава сигурно за час и половина, защото ще се пресече напряко България", казва Борисов на заседание на Министерския съвет през 2011.
Въпреки това още няма дори предпроектно проучване за спасителната алтернатива. Няма и пари, а Борисов обсъжда с Дянков нуждата да се търси "кофинансиране".
Изненадващ вариант за решение се появява при среща на Бойко Борисов с турския президент Реджеп Тайип Ердоган и премиера на Катар шейх Хамад бин Джасим Ал-Тани.
Трите страни смятаха да правят обща проектна компания за строителство на път от Русе чак до Свиленград. Инвеститорът трябваше да поеме цялата стойност на строителството, без държавата да се обвързва с гаранции, държавен заем или доплащане.
Спорът първоначално е за трасето. България иска то да минава през Велико Търново, а Турция предлага Стара планина да се преминава на изток с маршрут към Търговище и Разград. България иска да вкара и тунела под Шипка в общата цена, което не среща одобрение от Катар.
Турция се отказва от плана за публично-частно партньорство още през септември 2012. Катар поставя условие за поне 14% възвращаемост на инвестицията, но не получава гаранции.
Магистралата, която тръгва от нищото
Един от най-проблемните въпроси около проекта е къде ще е нулевата точка на магистралата. По план тя трябва да се намира близо дунавския бряг, на запад от село Мартен край Русе.
Защо там? Защото това е мястото, където според българските власти трябва да се построи трети мост над Дунав, гранична връзка с Румъния.
Този план се обсъжда от години, но резултат няма и досега. Първоначално румънската страна не одобрява локацията - вместо Русе предлага мостът да е при Оряхово, после се говори за Свищов.
През 2022 г. когато избухна войната в Украйна, ЕС и НАТО осъзнаха, че имат спешна нужда от подобряване на военната мобилност, а темата за транспортните връзки Север - Юг стана приоритетна.
През 2024 г. ЕК се съгласи да финансира предпроектно проучване за втория мост между Русе и Гюргево. Той ще трябва да се свърже с бъдещата магистрала. Засега и мостът, и пътят съществуват само на хартия.
2013: Да заповяда Китай
Идеята за привличане на китайски инвестиции се появява още докато преговорите с Катар продължават.
Първият кабинет на ГЕРБ е паднал от власт, управлението е на служебния кабинет на Марин Райков. Тогавашният президент Росен Плевнелиев лансира идеята при свое посещение в Русе.
През 2015 г. Борисов отново е премиер, Лиляна Павлова е регионален министър и заявява, че вече има заявен китайски интерес за строеж на две магистрали - АМ "Черно море" и Русе - Свиленград, плюс тунела под Шипка.
През 2018 г. МРРБ подписва рамкови споразумения с пет китайски компании за изграждането на тунел под връх Шипка, автомагистрала "Черно море", автомагистрала "Русе - Велико Търново", автомагистрала "Хемус", скоростния път "Видин - Ботевград" и други.
Това са всички пътища, за които ЕС не предвижда финансиране по своите програми.
Само че ГЕРБ пак удря геополитически камък. По същото време Доналд Тръмп е президент на САЩ и започва търговската война с Пекин, а китайските инвестиции в инфраструктура в ЕС стават тема табу.
2020: И все пак се намират пари от ЕС за "Русе - Велико Търново"
Магистралата до Дунав мост прави няколко опита да получи европейско финансиране. Веднъж се кандидатства по т.нар. план "Юнкер", после през споразумение с Европейската инвестиционна банка, което е подготвено при кабинета на Пламен Орешарски.
През ноември 2014 г. точно когато Бойко Борисов се връща на власт, кабинетът решава, че няма да одобри инвестиционни проекти, които трябва да бъдат финансирани с държавни инвестиционни заеми.
Лиляна Павлова предупреждава, че това означава провал не само на магистралата Русе - Търново, но и на още няколко проекта. включително АМ "Хемус" и пътя до Калотина.
Следва ето този знаменателен диалог:
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Няма пречка да преговаряте (с международни финансови институции, б.р.), госпожо министър. Просто в 2015 година няма да харчите от тези заеми.
БОЙКО БОРИСОВ: С една дума – разговорите са позволени.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Аз не искам разговори, аз искам споразумение и пари.
БОЙКО БОРИСОВ: Както министър (Петър) Москов казва: „С пари всеки може”.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Аз все още не съм намерила начин да строим пътища без пари, но ще се радвам на ноу-хау.
Три години по-късно само изработването на идейния проект за трасето е платено със средства от ОП "Транспортна инфраструктура" през 2017 г., но не и самото строителство.
През 2020 г. когато идва време за новия програмен период, България прави нов опит да спечели пари от ЕС.
Магистралата Русе - Велико Търново става един от водещите български приоритети за новата програма "Транспортна свързаност 2021-2027".
Щом като има вариант ЕС да поеме част от планираните разходи, последното правителство на Борисов се активира.
През декември 2020 г. е пусната обществената поръчка за инженеринг (проектиране + строителство) на 76 км между Русе и Бяла. По това време цялата прогнозна цена е 983 млн. лв. без ДДС.
Началото на голямото оскъпяване - първа копка, а след нея "чисти багери"
Докато офертите се отворят, минават почти 2 години и се сменят три правителства. Междувременно кандидат-строителите надуват сметката заради натрупващата се инфлация.
Изборът на изпълнител се размразява точно когато Гроздан Караджов подаде оставка като регионален министър в кабинета на Кирил Петков, а ИТН събори управлението през 2022 г. През юли 2022 г. точно преди кабинетът на Кирил Петков да бъде свален, Агенция "Пътна инфраструктура" избира два консорциума за строителство на началните отсечки от магистралата Русе - Бяла и обход на Бяла.
На първо място са класирани кандидати, които надскачат прогнозната цена значително. В последните дни на Асен Василев в Министерството на финансите, Агенцията за държавна финансова инспекция започва проверка на обществената поръчка. По-късно излиза с решение, че няма нарушения въпреки явното несъответствие с бюджетните параметри.
- поръчката за "Русе - Бяла" се печели от ДЗЗД "Хемус-16320", с участници "Инфра Експерт" АД, "Автомагистрали - Черно море" АД, "Пътинженерингстрой-Т" ЕАД и "Трансконсулт-22" ЕООД;
- обходът на Бяла е поверен на ДЗЗД "АМ Русе Търново" с участници "Европейски пътища" АД, "Грома Холд" ЕООД, "Водно строителство - Благоевград" АД, "Автомагистрали Хемус" АД и "Пътпроект 2000" ООД
Договорите им са подписани през ноември 2022, вече при служебния кабинет на Гълъб Донев.
Строителството още не може да започне, но се пускат авансови плащания. Поръчката дава около година - година и половина срок за извършване на проектантските работи, междувременно държавата се бори с отчуждителни процедури.
Първата копка на участък от 7,6 км от обхода на Бяла е направена точно преди зимния сезон, през ноември 2023 г. от новия премиер Николай Денков и регионалния министър Андрей Цеков.
Осем месеца по-късно се разбира, че същинското строителство още не е започнало.
Към юли 2024 г. МРРБ съобщава, че "все още се премахва хумусния слой" на малкия участък, а пътят между Русе и Бяла още е на етап "изготвяне на технически проект"
През август 2024 г. насред поредната предизборна кампания Бойко Борисов дори злорадства, че багерите на строителната площадка, открита от Денков миналата година, изглеждат толкова чисти, че сякаш са от изложба.
Последното оправдание на строителите за липсата на работа по отсечката към януари 2025 г. е, че "внезапно" се натъкнали на льосови почви, които трябвало да се заздравят.
И да, това ще увеличи още повече разходите за държаватa.
Златният трети лот до Велико Търново
Поръчката изглежда толкова абсурдно, че сякаш е писана с цел да се провали.
Или БСП, чийто министър Иван Иванов отговаря за сектора и е избран от листата в Русе, да отчете поне някаква активност по един от най-важните проекти за региона.
Или да използват предначертания провал преди гласуването на бюджета, за да получат други отстъпки. Всичко е възможно.
Само едно не е ясно: защо Северна България продължава да търпи това безобразно отношение.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
