Десетилетия наред се приемаше, че мозъкът достига своята зрялост на възраст около 25-26 години. Нови данни показват, че това е било опростено обяснение. Най-съществената промяна се случва значително по-късно, около 32-рата година, когато невронните връзки преминават в различен режим на функциониране.
Изследването, ръководено от д-р Алекса Моусли и проведено от екип на Университета в Кеймбридж, е публикувано в Nature Communications. То се основава на близо 4 000 сканирания на мозъка на участници на различна възраст, от бебета под една година до хора на 90 години, и очертава четири ясно разпознаваеми ключови момента в развитието.
д-р Алекса Моусли
Дали наистина зрелостта на мозъка настъпва около 32 години ще попитаме и лекторите на Форум COOL - 30, който организираме ние от „Булевард България“. Ще говорим открито за темите, които най-силно вълнуват хората между 25 и 35 години: любов, натиск за семейство, кариера, финанси и биологичен часовник.
„Оказва се, че както животът ни се усеща като поредица от различни етапи, така и мозъкът преминава през свои фази“, казва проф. Дънкан Астъл от Кеймбриджкия университет, един от авторите на изследването, пред The Guardian.
Учените отбелязват, че разбирането на мозъчното развитие като поредица от няколко повратни момента помага да се определи кога и как невронните връзки са най-уязвими на смущения. Според изследването детското развитие обхваща периода от раждането до около деветгодишна възраст, когато постепенно преминава в следващата фаза, която продължава средно до навършването на 32 години. Именно в този период се наблюдава и най-висок риск от появата на психични разстройства, тъй като мозъкът преминава през изключително динамична реорганизация.
Следва нов етап до около 66 години, свързан с ранното стареене на мозъка, а окончателният период на стареене се очертава около 83-годишна възраст.
За да достигнат до тези модели, учените анализират данните от мозъчните сканирания по 12 различни показатели. Те оценяват как се променя ефективността на връзките в мозъка и доколко те са концентрирани в определени зони или разпръснати в по-широка мрежа.
От ранното детство до около деветгодишна възраст мозъкът преминава през т.нар. „консолидация“ - период, в който множеството връзки между нервните клетки постепенно се подреждат и оцеляват само най-активните. В този етап мозъкът функционира като дете, което се разхожда в парк - движи се свободно, сменя посоката според това, което привлича вниманието му, вместо да търси най-прекия маршрут. Ефективността на връзките дори намалява, защото системата преминава от количество към качество.
Паралелно с това нарастват две ключови мозъчни тъкани - сивото вещество, където се намират нервните клетки и се обработва информацията, и бялото вещество, което свързва различните области на мозъка и позволява по-бърза комуникация между тях. През този период кората на мозъка достига максимална дебелина, а характерните гънки по повърхността се стабилизират.
След това, през годините на юношеството, бялото вещество продължава да се развива и връзките между различните мозъчни зони стават по-устойчиви и по-добре координирани. Тогава започва и устойчивото подобрение в начина, по който мозъкът обработва информация. Учените подчертават, че тези етапи не са фиксирани състояния, а дълги периоди, през които мозъкът следва определена траектория на развитие.
„В никакъв случай не твърдим, че хората в края на 20-те се държат като тийнейджъри или че мозъкът им функционира като мозък на тийнейджър“, казва д-р Алекса Моусли. „Става въпрос за самата динамика на промяната.“
В началото на 30-те години невронните връзки навлизат в режим на „зрялост“ - това е най-дългият период на стабилност, който продължава повече от три десетилетия. Постепенно свързаността между отделните мозъчни области отслабва и те започват да функционират по-независимо, всяка със своя по-ясно изразена функция - подобно на музиканти, които напускат бандата, за да преследват солова кариера.
Д-р Алекса Моусли казва, че най-силно я е впечатлило колко ясно различните „възрасти“ на мозъка съвпадат с ключови житейски моменти - от пубертета до здравните промени, които обикновено се появяват в по-късните години, както и с големите промени в началото на 30-те, например раждането на дете.
Изследването не разглежда отделно мъже и жени, но учените посочват, че тепърва трябва да се проучи как фактори като менопаузата влияят на тези промени. Проф. Дънкан Астъл от Кеймбридж обяснява, че много състояния, от проблеми в ранното развитие на мозъка до психични и неврологични заболявания, са свързани с начина, по който мозъкът е организиран и как различните му области общуват помежду си. Според него различията в тази свързаност могат да подскажат за затруднения с вниманието, езика, паметта и други важни функции.
Проф. Тара Спайърс-Джоунс от Единбургския университет, която не е участвала в проучването, определя резултатите като значимо изследване, което дава важен нов поглед. Тя подчертава, че тези промени не настъпват на една и съща възраст при всички хора.
В крайна сметка изследването показва нещо важно - мозъкът няма конкретна възраст, на която достига окончателната си зрялост. Дори след като навлезе в зрял етап, той продължава да се променя, да пренарежда връзките си и да реагира на опита, биологията и средата от ранното детство до късна старост.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
