Нобелът е за Ани Ерно. А и конкуренцията си я биваше - галерия

    
      Нобелът е за Ани Ерно. А и конкуренцията си я биваше

Ани Ерно

Новата носителка на Нобеловата награда за литература, френската писателка Ани Ерно, получи приза за "смелостта и клиничната точност, с която разкрива корените, отчужденията и колективните ограничения на личната памет".

Родена през 1940 г. в Нормандия, 82-годишната Ерно е сред най-възрастните носители на Нобелова награда.

У нас Ерно е превеждана още през 80-те години на миналия век. Новелата ѝ "Мястото" излиза в общ том на издателство "Народна култура" заедно с "Добри момчета" на Патрик Модиано и "С най-хубавия спомен" на Франсоаз Саган.

През 1994 г. изд. "Прозорец" пуска на български и книгата й "Обикновена страст".

"Събитието", един от най-популярните романи на Ерно, излиза на френски през 2000 г. и разказва за нелегалния ѝ аборт като студентка преди събитията от 1968 г.

Миналата година мемоарното четиво беше екранизирано от режисьорката Одри Диван. Едноименният филм спечели "Златен лъв" във Венеция и бе показан и у нас.

Повечето творби на писателката са подчертано автобиографични, като за неин опус магнум се смята "Годините" (2008) - роман, който тя пише в трето лице единствено число, за да покаже, че нейните страсти и страдания са общовалидни.

Носителка е на редица национални и международни награди - "Рьонодо", "Маргьорит Дюрас", "Европейска Стрега", "Маргьорит Юрсенар", "Хемингуей", с "Годините" е финалистка и за Международния "Букър".

Дори и за Нобеловата награда важи, че признанието е толкова по-ценно, колкото по-силна е конкуренцията. Ето кои бяха другите шестима писатели, които също можеха да грабнат приза тази година.

Салман Рушди

Едно от спряганите имена за Нобеловата награда за литература тази година беше това на писателя Салман Рушди, който през лятото пострада тежко след нападение с нож.

На 12 август 2022 г. преди литературна среща в Ню Йорк, Рушди бе нападнат и ранен, като за престъплението бе задържан 24-годишният Хади Матар.

През 1988 г. романът на Рушди "Сатанински строфи" предизвиква силни противоречия в ислямския свят, след което е забранен в много страни, а иранският аятолах Рухола Хомейни го обявява за вероотстъпник и определя награда от 3 милиона долара за главата му.

Харуки Мураками

Друг претендент за Нобеловата награда по литература беше Харуки Мураками. Може би най-известният му роман у нас е "Хроника на птицата с пружина", в който писателят засяга трудната тема за японските военни престъпления в Манджурия. С него Мураками печели литературната награда Йомиюри (Yomiuri Literary Award).

Други негови популярни книги са "Кафка на плажа", "1Q84", "Метро", "Спутник, моя любов" др.

Романите на Мураками, често критикувани като поп-литература в контекста на японската литература, изобилстват от хумор и сюрреалистична атмосфера, като в същото време се отклоняват към теми като алиенацията и самотата, следващи типичния за японското общество фокус върху работата.

Чимаманда Нгози Адичи

Нигерийската писателка и феминистка Чимаманда Нгози Адичи беше сред най-младите кандидати за Нобеловата награда за литература.

Тя е родена през 1977 г. и на 19-годишна възраст се премества да учи в САЩ. През 2013 г. става известна с романа си "Americanah", в който пише за измеренията на расизма в Нигерия и САЩ, за чувството за отчуждение и личното преживяване на расизма.

"Americanah" се смята от мнозина за изключително произведение в постколониалния дискурс.

Книгата вече има силно присъствие в поп културата дори и без Нобелова награда: Dior отпечата заглавието на една от книгите й „Всички трябва да сме феминистки“ върху тениски, а Бионсе цитира фраза от романа в своя песен от 2013 г.

Петер Надаш

Унгарският писател и драматург Петер Надаш е бивш фоторепортер и журналист, а творчеството му е отличено с наградата „Ерньо Сеп“.

В творбите си разказва предимно за реалността на комунистическа Унгария. До 1977 г. унгарската цензура възпрепятства публикуването на първата му книга „Краят на един семеен роман“.

Надаш е един от най-острите критици на режима на Виктор Орбан и важен участник в политическото настояще на Унгария.

Съвсем наскоро писателят беше удостоен с наградата за литература „Берман“ за автобиографичния си роман „Озаряващи детайли“.

Елен Сиску

75-годишната Елен Сиску е писател, драматург, есеист, теоретик и преди всичко феминистка.

Французойката е професор по литература в парижкия университет Париж VIII, където открива първия център по "феминистични изследвания" в европейски университет.

Най-известната й творба е статията "Смехът на медузата", публикувана през 1976 г. Тя е считана за основополагаща в дисциплината на постструктуралния феминизъм.

Людмила Улицкая

Еврейската писателка Людмила Улицкая, израснала в Москва, от години е опозиция на президента Владимир Путин. Тя осъди руската инвазия в Украйна в отворено писмо и в момента живее в изгнание в Берлин.

В своите романи, сценарии и пиеси засяга темите за руската култура, политика и тирания, което я прави отявлен противник на Кремъл.

Най-известният роман на Улицкая се казва „Епидемия в града“ и беше публикуван по време на COVID-пандемията. В него писателката описва художествено избухването на епидемия от чума в Русия с особена прецизност към детайла, която идва от образованието й на биолог.

През 2019 г. Улицкая получава наградата „Зигфрид Ленц“.