The Sofianer - София като корица на списание през очите на 28 творци
Снимка: © The Sofianer
Фондацията за култура и развитие "Кредо Бонум" разкри 28-те селектирани корици за арт проекта The Sofianer. Произведенията ще станат част от лимитирано книжно издание и ще бъдат показани на открита изложба през септември на Градина "Кристал" в София.
Това е второ издание на конкурса, който за първи път се проведе през 2022 г. Тази година селекцията от изображения е направена сред работите на 127 кандидати, които са предали дизайните си през юни.
Проектът The Sofianer цели да отпразнува любовта към София, като кани художници от България и света да създадат колекция за въображаемо издание. Идеята е реверанс към култовите корици на списание Тhe New Yorker. Инициативата е част от глобално движение, в което градове от цял свят правят свои въображаеми корици. Така се появяват The Parisianer, The Tokyoiter, Le Montrealer, The Brusseler, The Milaneser или The Shanghairen.
Сибила Керелезова - "Софийски кръстословици"
Първата корица, разкрита от Фондация "Кредо Бонум" е на Сибила Керелезова.
Авторката прави препратка към оформлението на кръстословиците с някои от най-известните столични табели - най-вече на театри и кина. Виждат се логата и на застрахователната компания на "Лев ИНС", свързвана с вече покойния Алексей Петров, и на някогашното българско държавно звукозаписно студио "Балкантон".
Ивет Няголова и нейната "красива олелия"
,,Илюстрацията показва начина, по който аз виждам София - олелия. Когато за първи път дойдох тук, се уплаших от постоянните тълпи от хора - навсякъде по и всяко време. Но с течение на време открих нещо много красиво в хората и тези „вълни“, които образуват.
Така авторката Ивен Няголова описва своята илюстрация и вдъхновението, което стои зад нея. По думите ѝ вълните "изглеждат хаотични, плашещи дори (за хора като мен от малки градчета), но всъщ-
ност в този забързан хаос има много ред и красота - всеки забързан по задълженията си, неосъзнаващи, чии пътища пресича и кои изпуска. Та София през моите е очи е една красива олелия!", пише Няголова за своята корица.
Николай Петрусенко и тетрисът
,,Как биха изглеждали прочутите софийски жълти павета, ако се подреждаха като играта тетрис? Колко нива може да се изкарат така? Кой кого ще надиграе и дали ще има „превъртяване“? Това пита авторът Николай Петрусенко, представяйки предложението си за корица.
Неговата работа не е единствената, вдъхновена от емблематичната за София настилка, която в последната година силно страда заради некадърни опити за пренареждането на паветата. Надеждата е, че новият "ремонт на ремонта", който тече в момента, ще поправи щетите.
Ина Кьорова и гълъбите
,,Идеята за корицата дойде от ежедневните ми срещи с птичите приятели из централните улици и площади на София. Винаги съм си мислила, че гълъбите имат невероятната способност да преценяват точно положението си спрямо другите обекти и е почти невъзможно да се случи челен сблъсък. Е... вече мога да гарантирам, че не е така. И гълъбите не се справят с тази работа, поне софийските - не.", споделя Ина Кьорова за вдъхновението, залегнало в нейната илюстрация.
Вяра Бояджиева и "интимното" публично място
,,Тези тесни и понякога дълги като тунели магазинчета за бельо правят улици като "Шишман", "Графа" или "Ангел Кънчев" това, което са; симпатични, с човешки размер и някак интимни. От няколко години вече обикалям София, за да скицирам образите ѝ. Много исках да илюстрирам едно от наблюденията си, а именно, че навсякъде, дори на централно място, в дочутите разговори присъства "интимното" и "личното" на публично място. Затова може би няма нищо куриозно в пробата на едни червени, еластични и на достъпна цена гащи на улицата.", казва на свой ред авторката Вяра Бояджиева.
Ванеса Събкова и балерината
,,Концепцията на моя проект е вдъхновена от случка, която се превърна в забавна снимка на страницата "Етюдите на София". Самата ситуация представлява част от битовия живот в града, но може да има и доста неочакван край. За да предам тази идея, реших да използвам символичната статуя на балерината, която беше съборена през 2017 година. С този избор комбинирам някои от символите на София в тази трагикомична ситуация.". Това е описанието на идеята за корица, която дава Ванеса Събкова.
Бронзовата скултура на балерина е с автор Георги Чапкънов и стои във фонтана пред Народния театър "Иван Вазов" от 1998 г. Младеж се покатери на нея през 2017 г. и я бутна. Година по-късно беше реставрирана и върната на мястото ѝ.
Здравка Будинова и планината
Тази корица е на Здравка Будинова, известна с псевдонима Zdravolina.
Нейната е единствената от селекцията, на която планината на София - Витоша - се вижда толкова ясно в композицията.
Авторката - художник, плакатист, графичен дизайнер, се престравя и като пътешественик по душа и спортна натура по рождение. В края на 2021 г. открива четвъртата си самостоятелна изложба в София на илюстрации от пътешествието ѝ из Латинска Америка.
София Попйорданова - ,,Старият Лозенец. Затишие пред буря"
София Попйорданова е илюстратор на книги. Портфолиото ѝ включва произведения на Йордан Радичков, Й. В. Гьоте, Ингмар Бергман, Владимир Набоков, Йосефине Клоугарт, Роберт Зееталер и много други.
Попйорданова сподели пред "Булевард България", че това е гледката от прозореца на предишното място, където е живяла.
,,Oбичам малките и тихи улици на София и скритите красоти из тях така както притихването и смълчаването преди буря ни носи усещане за уют и усамотение.", коментира тя илюстрацията си.
Наталия Ефремова и истинските софиянци
Наталия Ефремова се премества в София преди година от Москва. Тя казва, че веднага се влюбва в града.
,,Предложението ми изобразява четирима приятели и куче, които видях миналата Коледа недалеч от дома си. Те намериха старо парче дърво (мисля, че от врата) и го поставиха над стойка за паркиране на велосипеди. После направиха градска маса за събирания. Бях изненадана от тяхната креативност и малко завиждах, защото изглежда, че си прекарват страхотно. Това беше искрена сцена с добри приятели. Не съм виждала подобно нещо в нито един град, който съм посещавала. Така че за мен те са истински софиянци!", разказва Ефремова историята на своето предложение за корица.
Нанда Ментешева - "Панелка романс"
,,София не е само център. Голяма част от любимия ни град е наситен с панелените блокове, които природата така любезно прикрива през летните месеци. Панелките ни не са повод за гордост, но и са неизменна част от софийския колорит. Романтиката, която носи една топла лятна вечер с ярка луна и миризма на липа, може да ни накара да забравим за основно сивия им цвят и да погледнем с други очи тези така нежелани съграждани.", убедена е Нанда Ментешева.
Люба Асадурова и фрагментите от София
Друга корица е на Люба Асадурова. Родена е във Варна, прекарва 18 години от живота си в Ню Йорк, след което се завръща в България.
Корицата ѝ съчетава фрагменти от това, което човек вижда по улиците на София. Красивите сгради, котките и прането несъмнено са си част от тях.
Никола Николов и стрийт културата
Стрийт културата на София, чийто фокус са скейтът, бирата и графитите, са музата на Никола Николов от Lobster Studio. Мястото, изобразено в неговата корица, е емблематично за столицата - градинката на "Кристал", където е паметникът на Стефан Стамболов.
Един детайл, който няма как да убегне, е различните чорапи на един от героите му - червени и жълти, известен дизайн, наподобяващ този на българската марка Stinky Socks.
Елеонора Аспарухова - "Sofia, here we go"
Елеонора Аспарухова намира вдъхновение за корицата си за София в своя семейна история.
,,(Творбата е) вдъхновена от моите баба и дядо, които се запознават в София, малко след като и двамата се местят от родните си села в провинцията през 50-те години на миналия век, търсейки своето бъдеще в столицата. Илюстрацията цели да напомни за това, че София е това, което е, благодарение на разнообразните хора, заселили се в столицата от всяко кътче на България и света.", посочва Аспарухова.
Александрина Иванова и една реплика
,,Идеята за илюстрацията дойде с едно, меко казано, забавно изказване на Асен Василев, което реших да премахна от илюстрацията за The Sofianer, защото е доста вулгарно. Желаех да е смешно, желаех да има ирония.", пише Александра Иванова за своята илюстрация.
А коя би могла да е тази реплика на настоящия финансов министър - можете да видите в линка.
"Да го д***т бедните" е реплика от филм, да не се плашат депутатите
Алекси Иванов и "Сердика"
,,Илюстрацията е авторска интерпретация на случващото се на Метростанция Сердика, заради перспективата, която се открива. Влаковете могат да бъдат погледнати отгоре и е важна трансферна точка за релсовия транспорт на София. Изображението е многопластово като в него се представя пространството, в което се развива действието с подчертаване трафика в столицата и специфичния за града подземен релсов транспорт като отговорен, бърз и достъпен начин за придвижване в града/ хората и културното многообразие, без които градът не би бил същия.", описва Алекси Иванов корицата си.
Боряна Иванова и купола
Жълтият купол и двама работници на фона на синьото небе са муза на Боряна Иванова.
Гергана Гергова и Елисавета Багряна
,,Идеята на илюстрацията ми беше да направя портрет на софиянец, на историческа личност, с културен принос. Спрях се на Елисавета Багряна, за която всъщност научих, че е първата поетеса, родена в столицата. Нещо, което ме впечатли за нея, беше, това че е видяла преминаването на Халеевата комета, когато е била едва на 17 години. Това събитие остава толкова ярък спомен, че 76 години по-късно написва стихотворение, посветено на кометата. И мен ме влече астрономията, вероятно затова се спрях на тази история.", споделя Гергана Гергова какво стои зад нейната илюстрация.
Анна Николова и звездата от "Женски пазар"
Анна Николова се вдъхновява от ,,красивите залези и зелените паркове до шумните трамваи, локвите, кривите плочки и бездомните кучета."
И точно тях виждаме в нейната корица за София. Звездата от тази илюстрация е куче с адрес "Женски пазар".
Никол Павлов и градския транспорт
,,Не си истински софиянец, ако не си се карал поне веднъж с контрольор в трамвай. Като дете, израснало в София, приключенията в градския транспорт са едни от най-цветните ми и забавни спомени, свързани със София.", казва Никол Павлов, която пресъздава такава случка в стоята софийска илюстрация.
Виктория Цалева и дребните детайли
,,Едногодишното ми (и най-дълго през моя живот) отсъствие от столицата пречупи призмата на ежедневното възприятие на околността и украси всички аспекти на родната действителност. Лошите - по-незабележими, а добрите - още по-добри. Дребните детайли, които правят града ни такъв, какъвто е", пише авторката Виктория Цалева.
Тя разказва за всекидневната рутина, в която човек потъва, но "ненадейно иззад ъгъла те чака свят, изпълнен с цвят. Луна се крие между сградите посред деня, полъх липов аромат или жонгльор на булеварда. Град пълен с малки светещи звезди-дъги. Неочаквани моменти, хора, а струи от тях живот.", завършва Цалева.
Ива Дамянова и градската среда
Ива Дамянова черпи вдъхновение от градската среда. Избира да покаже скромен момент на пикник в парка в проекта Sofianer.
Боряна Пандова
Ето я и една от двете фотографии сред кандидатите. Главен герой са отново жълтите павета.
,,Открих самотните нощни разходки, които разкриват променливите състояния на града в смески от шашави светлини и архитектурни сенки. Разнообразните цветове и форми на изкуствените светлини, в съчетание с вечерните състоянията на небето и опразнения град, стимулират любопитството като игра без край. Въображението скача по елементите и наплита сюжет след сюжет. И неусетно си се прибрал.", коментира авторката ѝ Боряна Пандова.
Джулия Иванова и личният ѝ разказ за София
Илюстрацията на Джулия Иванова върви ръка за ръка с личния ѝ разказ за София, част от който виждаме в изображението.
,,София за мен е много неща и много любими места, но най-често посещаваното от мен любимо място е на мама терасата, която тя подрежда и отглежда с много любов и упоритост. Един цветен оазис в иначе гъсто застроеният квартал. Преди терсата гледаше към една градинка, по чудо оцеляла в сърцето на Студентския Град, за която се грижеше един дядо, който изглеждаше сякаш се грижи за градинката си от преди да кръстят квартала "Студентски град"., разказва Иванова.
,,Доставяше ми адско удоволствие да пия кафе, да си пусна грамофона достатъчно силно, че да дам на съседите урок по хубава музика и да гледам дядото как лека-полека полива зеленчуците си, заобиколена от десетките внимателно подредени саксии. Така започваха повечето ми Софиянски дни. Един ден дядото, станал част от ежедневието ми, изчезна, а на мястото на градината се появи огромен прашен трап, след трапа се появиха майстори, след майсторите бетоновоз, след бетоновоза палети с тухли, кран, червено-бели ленти и вече грамофона не надвиква шума на строежа. Аз все още си пия кафето на терасата, слагам си слушалки, вързани към въртящите се винили и гледам строежа, заобиколена от оазиса на мама и си мисля за дядото и градината, която живее в спомените ми. София расте, но не старее - тя порасна с още един блок, а дядото остаря", допълва Иванова.
Любов Жеглова и споменът от детството
,,Катерушките в София са се превърнали в почти незабележими обекти на градската среда, но в същото време носят спомените за детството на няколко поколения. С илюстрацията целя да напомня за катерушките и за детството в града., посочва Любов Жеглова.
Тя е архитект и дизайнер, основател на проекта Urban Souvenir, който изследва катерушките и игровите скулптури в България.
Мариана Сърбова - "Оазис в града"
,,Едно от богатствата на София са минералните води - изворът в сърцето на града, любим за софиянци. Посвоему колоритен, шумен, туптящ, топъл, пушещ, оживен, събиращ заедно хората и водата. Спомням си дядо ми, за когото точенето на вода от там беше ритуал. Винаги съм харесвала този ритуал, за мен във времето това място на среща с водата се превърна в мой собствен оазис, любимо място в града. Нека това бъде илюстрация с пожелание водите на София да се използват в много по-голяма пълнота, с мъдрост, далновидност, любов и уважение, а не да са недостъпни и да се изливат образно "в канала"., казва Марияна Сърбова.
Нейният оазис несъмнено е Центална минерална баня.
Ивиан Дуковски и комикс изкуството
Ивиан Дуковски винаги е имал афинитет към комикс изкуството, който с времето прерасва в интерес към илюстрацията, пише Фондация "Кредо Бонум" в публикацията си, посветена на неговата работа.
Надя Д. Маннинг - “Животът в движение"
Друго произведение, почерпило муза от рампите в София, е на Надя Д. Маннинг и нейната визия за “Животът в движение". Виждат се и орлите на едноименния мост в София.
Теодора Маргинова и "Заимов"
,,Градските градини са малките оазиси в сърцето на София, където можем да се скрием от шума на забързания град и поне за момент да забавим темпото, синхронизирайки го с пулса на природата, към която принадлежим, но която често забравяме в делника си.", коментира Теодора Маргинова своята илюстрация.
,,Паркът Заимов е моят център на града, на Света, такъв какъвто го познавам от дете. Тук съм пяла на дърветата преди да проговоря, тук съм се учила да ходя, да карам колело, да се изтупвам и да продължа след падането при катерене. Тук са били първите ми срещи с театъра, с приятелството, с любовта, с цялата палитра от емоции и преживявания, на които е богат човешкият живот. Паркът Заимов е мястото, на което винаги се връщам, преди да продължа.", допълва тя.
Иван Кашлаков - ,,София - столицата на различните усмивки"
,,Предложението е част от моите преживявания в столицата, част от детската алея на усмивките, която ми направи много силно впечатление в 120-о основно училище „Георги Раковски“. Когато минах по нея, децата ми казаха, че трябва да се усмихвам.", разказва авторът Иван Кашлаков.
Корицата на графичният дизайнер спечели и специалната награда на месечното списание за изкуство и култура "ВИЖ!". Произведението ще начело на предстоящия брой на изданието за месец септември.