Ликвидирането на милиони души от Украйна и съседните ѝ региони през 1932-1933 г., оставени да умрат от глад заради конфискуването на цялата земеделска реколта по разпореждане на съветските власти, беше признато за геноцид от 48 Народно събрание.
С мнозинство от 134 гласа българският парламент определя Гладомора от периода на управление на Сталин като едно от най-тежките престъпления срещу човечеството и осъжда онези, които го отричат или омаловажават.
Европейският парламент вече прие декларция, с която обявява масовия глад в 1932-1933 г. за геноцид. Още 22 държави, сред които САЩ, Германия, Бразилия, Канада, Унгария, Чехия, Полша и др. вече са го направили.
"Наш дълг като общество е да направим категорична оценка на това минало. Не сме съд, а публичен форум. Имаме и правото, и за дължението да дадем оценка. Геноцид в морално-политическия смисъл на думата е ликвидирането не само на раси и етнически групи, а и на социални и политически групи, оттам и опит за ликвидиране на цял един народ. Когато отнемеш средствата за производство и частната собственост, когато ликвидираш производителното съсловие, политическия, гражданския, духовния елит на нацията - това е опит за ликвидиране на нацията", каза Атанас Славов (ДБ).
Екатерина Захариева от ГЕРБ коментира, че все още фактите около истинската история на Гладомора са неясни, а причината за това е, че архивите на Москва са затворени и никой няма достъп до документите, които биха хвърлили светлина върху истинския мащаб на жертвите и целите на терора.
Любен Дилов също се обърна към парламента с призив да подкрепи декларацията независимо от това дали може да се води спор за дефиницията.
"Тези факти припомнят последователната имперска политика на Русия, която прегазва съдби, цели народи, хуманитарни правила на поведение. Цялото Народно събрание, от името на българите, които са ни изпратили тук, осъжда една агресия - каквито и исторически факти да вадим това е една ясна политическа агресия. Ние не можем да не вземем отношение към това", каза още той.
Единствените депутати, които гласуваха против решението, бяха "Възраждане" и един от "Български възход". Костадин Костадинов този път не отрече фактите, свързани с Гладомора, но ги определи като "дивашки болшевишки престъпления" и "класово насилие", което не се вписвало в разбиранията му за геноцид.
Депутатът от ДБ Стоян Михалев му опонира, като цитира конкретните разпоредби "да се разстрелва всеки, у когото има пет житни класа" - независимо дали е собственик на стопанство или дете.
БСП, които по-рано бойкотираха и едноминутното мълчание в памет на жертвите на комунизма в България, също избраха изобщо да не присъстват в залата при гласуването за признаването на Гладомора за геноцид.
Малко преди това Борислав Гуцанов (БСП) се обяви срещу декларацията на 48 НС, защото "много факти в историята трябва да бъдат изследвани и доказани", а парламентът не трябвало да се превръща в "исторически колегиум".
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
