Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Правителството отчете по-малък от планирания бюджетен дефицит в края на изминалата година.
На първото заседание за 2024 г. премиерът Николай Денков представи данните на Министерството на финансите, според които дефицитът за 2023 г. е 2,2% от брутния вътрешен продукт (БВП).
"Това е почти един процент от заложения в бюджета и три пъти под апокалиптичните 6-7%, с които обществото беше плашено месеци наред. Поздравления на министъра на финансите и неговия екип," обяви Денков в началото на заседанието.
Служебното правителство на Гълъб Донев планираше да внесе бюджет за 2023 г. със заложен прогнозен дефицит от 6%, а тогавашният служебен министър на финансите Росица Велкова обяви, че за да се избегне фалит на държавата и да се намали дефицита от 11 млрд.лв. до около 5 млрд. лв. трябва да се въведат еднократни данъци върху печалбите на частните дружества.
Тези предложения обаче не бяха приети и в бюджета за 2023 г. беше записано, че дефицитът може да е 3%.
"Постигнатият по-добър дефицит ни даде възможност да отделим 1,2 млрд. лв. допълнително, спрямо предвидените в бюджета тази година, за проекти в общините. Това са средства, които всеки един ще може да усети според това как ще бъдат използвани в съответната община," обясни Денков и допълни, че правителството ще продължи да работи за повишаване на доходите и привличане на инвестиции в страната.
Бюджетът за тази година също предвижда дефицит в размер на 3% от БВП или 6,2 млрд.лв., което е в рамките на Маастрихтските критерии, от които зависи присъединяването към еврозоната.
Финансовият министър вече обяви, че България ще може да покрие и останалите критерии за приемане на еврото до средата на годината.
България очаква да покрие всички критерии за еврозоната до средата на 2024 година