Най-лошите филми на 2025 г.

Лошите филми не са удоволствие за гледане, но често са интересни за обсъждане. Понякога именно те най-добре показват как една добра идея може да тръгне в грешна посока.

Кинокритиците на Variety Оуен Глейбърман и Питър Дебрюж подбраха филмите на 2025 г., които според тях са най-големите разочарования за годината. Това - казват те - са заглавия с претенции и ресурси, които обаче не успяват да оправдаят очакванията. 

Eden

Кинокритикът Оуен Глейбърман от Variety определя Eden на Рон Хауърд като хаотична и изтощителна историческа драма, която започва интригуващо, но бързо губи посока. Действието се развива на един от Галапагоските острови през 1929 г., в среда на изолация, напрежение и нарастваща враждебност между персонажите.

В центъра е образът на лекаря, изигран от Джуд Лоу - човек, отхвърлил европейската цивилизация в търсене на „нов световен ред“. Според Глейбърман героят е толкова преекспониран и самодоволен, че филмът парадоксално очаква зрителят да му съчувства.

Критикът описва Eden като странна смесица между сюрреалистичен „Робинзон Крузо“ и семейна психодрама  - филм, който по-скоро заслужава заглавие от рода на „Безкраен хаотичен ад“, отколкото „Рай“ (Eden).

The Testament of Ann Lee

Филмът обещава визионерски и дързък прочит на историята на основателката на т.нар. шейкърско движение (религиозно движение, което вярва в завръщането на Христос - б.р.), но според Variety резултатът е по-скоро изтощителен, отколкото въздействащ.

В рецензията си Оуен Глейбърман описва мюзикъла на Мона Фастволд като прекалено сериозен и тежък филм, който задушава собствената си идея, вместо да я развие.

Историята проследява Ан Лий, изиграна от Аманда Сайфред - религиозна фигура, чийто живот и възгледи са разказани бавно и разтеглено.

Според критиката филмът разчита повече на строгост и тържествен тон, отколкото на живо драматургично напрежение. Дори музикалните сцени, от които се очаква емоционално раздвижване, не успяват да променят ритъма и засилват усещането за монотонност. И въпреки това имаше номинации за "Златен лъв" и "Златен глобус".

Hurry Up Tomorrow

Според Variety Hurry Up Tomorrow е самовглъбена и претенциозна драма за поп звезда в криза. Историята трудно намира баланс между лична изповед и киноразказ. В центъра е музикант, изигран от The Weeknd, чието емоционално разпадане и непрекъснато вглеждане в себе си доминират почти всяка сцена.

Филмът се движи през серия от моменти на показна уязвимост, без да успее да ги превърне в убедителен сюжет.

Режисьорът Трей Едуард Шулц изгражда разказ, който разчита повече на атмосфера, отколкото на развитие, и оставя усещането за тежка психодрама, по-близка до визуално допълнение към албум, отколкото до самостоятелен филм. 

The Life of Chuck

Според Variety The Life of Chuck е филм, който твърде настойчиво се опитва да бъде дълбок и емоционален, без да оставя зрителя сам да стигне до това усещане. Питър Дебрюж го описва като прекалено обяснителен и сантиментален разказ, който непрекъснато подсказва какво трябва да чувстваме. 

Историята се върти около Чък, изигран от Том Хидълстън -обикновен човек, чийто живот филмът представя като особено значим чрез поредица от уж важни моменти, които обаче не звучат убедително.

Гласът зад кадър и натрапчивото звуково оформление допълнително засилват усещането за изкуствена емоция. Въпреки че филмът е по разказ на Стивън Кинг и печели наградата на публиката на Toronto Film Festival, за Дебрюж той остава пример за кино, което настоява да бъде значимо, но не успява да го постигне.

War of the Worlds

За Variety тази версия на War of the Worlds е пример за това как позната и силна история може да бъде сведена до бездушен продукт. Класическият роман на Хърбърт Уелс за нашествие на марсианци на Земята, вдъхновил десетки филмови и телевизионни адаптации през годините, тук е редуциран до повърхностен и лишен от напрежение разказ.

Питър Дебрюж определя филма като един от най-слабите примери за т.нар. screenlife формат - история, която се развива почти изцяло през екрани на телефони и компютри.

В центъра е герой, изигран от Ice Cube - правителствен експерт по сигурността, който по време на глобална заплаха вместо да се изправи срещу извънземната инвазия, прекарва времето си в грижа за семейството и в „хакване“ на различни екрани.

Според критиката филмът не успява да изгради ясен драматичен сюжет и по-скоро напомня демонстрация на услуги на Amazon Prime, отколкото истински научнофантастичен трилър.

Presence

За Variety „Presence“ е пример за проект, от който дори опитен режисьор като Стивън Содърбърг не успява да извлече нещо смислено от иначе интригуваща идея.

Историята е замислена като хорър, разказан от гледната точка на дух, но според критиката тази концепция не води нито до напрежение, нито до истинско усещане за страх.

Камерата, която би трябвало да създава тревожност, остава дистанцирана, а филмът постепенно губи ритъм и посока. Вместо плътна атмосфера и емоционално въздействие, „Presence“ оставя чувство за монотонност и умора - експеримент, който не успява да се превърне в пълноценно преживяване в жанра на страшните филми.