Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
На 94-годишна възраст е починал Милан Кундера - един от най-известните съвременни писатели, автор на книги като "Непосилната лекота на битието" и "Шегата".
Смъртта на Кундера беше обявена от Моравската библиотека, на която той наскоро е дарил целия си архив. Писателят е починал на 11 юли в апартамента си в Париж.
Милан Кундера е роден в чешкия град Брно на 1 април 1929 г. в семейството на ректора на Музикалната академия Лудвик Кундера. Той започва да учи писано при Леош Яначек, а музиката става ключов елемент и вдъхновение за лиературното му творчество.
Като студент, той първо учи литературознание, а по-късно се прехвърля към специалност "Режисура и драматургия" във Филмовата академия в Прага. През 50-те години той преподава във висшето училище, което завършва, като тогава прави и дебюта си като писател.
През 1967 г. излиза романът му "Шегата", а в същата година той изнася критична реч по време на Конгреса на чехословашките писатели, в която описва недоволството си от състоянието на чешката култура.
Въпреки че е член на Комунистическата партия, през съдбоносната 1968 г. Кундера попада под репресиите на СССР в разгара на смазването на Пражката пролет.
"Шегата" изчезва от книжарниците, творчеството му е забранено. Едва през 1973 г. във Франция е издадена книгата му "Животът е другаде", и получава награда за най-добър чуждестранен роман. Две години по-късно Милан Кундера е поканен като гост-професор в Университета в Рен и остава завинаги във Франция.
През 1979 г. Чехословакия му отнема гражданството, а две години по-късно той получава френски паспорт. Въпреки падането на комунистическия режим през 1989 г. Кундера така и не се завръща за постоянно в родната си страна. Той остава по-известен като френски писател от чешки произход.
След 40 години изгнание, Милан Кундера получи обратно своето чешко гражданство по предложение на тогавашния премиер Андрей Бабиш.
В България са издадени много негови книги като "Шегата", "Непосилната лекота на битието", "Празникът на незначителността", "Бавно", "Книга за смеха и забравата", "Изкуството на романа" и др.
В своя статия пред Guardian Георги Господинов използваше текста на есето на Кундера "Похитеният Запад", за да призове западните държави да бъдат бдителни за събитията в Украйна и цяла Източна Европа.
"Кундера започва с последното отчаяно съобщение, изпратено по телекс от директора на Унгарската информационна агенция през 1956 г., докато сградата му е под артилериен обстрел. Съобщението му гласи: "Ще умрем за Унгария и за Европа". В тези критични минути той иска да изпрати послание. Инвазията на руската армия в Унгария е инвазия в Европа; не чакайте, реагирайте. Дали Европа (или западът, по онова време) получи и разчете съобщението?... Есето на Кундера завършва с горчивия извод, че след Втората световна война западът обърна гръб на централна Европа и просто гледаше на него като на сателит на Съветската империя, без собствена идентичност. Тази инерция, смея да твърдя, продължи дори след 1989", казва Господинов.
