В Сърбия днес се провеждат избори 3 в 1 – за президент, парламент и местна власт. Изборите изправят сегашния президент Александър Вучич и неговата Сръбска прогресивна партия (SNS) срещу опозиция, обещаваща да се бори с корупцията и да подобри опазването на околната среда.
Вучич се кандидатира за втори 5-годишен мандат с обещание за мир и стабилност. В надпреварата за президентския пост той ще се изправи срещу други седем кандидати, като четирима от тях идват от националистическата част на политическия спектър.
Основен опонент на Вучич е Здравко Понош, кандидат на проевропейската коалиция „Алианс за победа“. Понош е бивш началник на армията. В предизборната си кампания той обеща да изкорени корупцията и кадруването.
Според предварителните проучвания Вучич е на път да спечели президентското място още в първия тур, което ще окаже влияние и на парламентарните избори. Очаква се Сръбската прогресивна партия да спечели 53,6%, а втора да е „Алианс за победа“ с 13,7%. На трето място социологическите проучвания нареждат коалиционният партньор на Вучич – Сръбската социалистическа партия, с 10,2%. Данни прогнозират и влизане в парламента за зелената партия „Морамо“ с вот от 4,7%.
На предишните избори миналата година опозицията до голяма степен бойкотира парламентарните избори, позволявайки на SNS и нейните партньори да си осигурят 188 места в 250-местния парламент.
Изборите се провеждат на фона на руската инвазия в Украйна, която постави Сърбия под натиск от Запада и я позиционира между традиционните ѝ връзки с Москва и стремежите и за членство в ЕС. Руската инвазия в Украйна оказа голямо влияние върху предизборната кампанията в Сърбия, която все още се възстановява от Югославските войни и изолацията от 90-те години.
Въпреки че Сърбия подкрепи две резолюции на ООН, осъждащи руската инвазия, тя отказа да наложи санкции срещу Москва.
Сърбия е почти изцяло зависима от руския газ, а нейната армия поддържа връзки с руските военни. Кремъл също така подкрепя Белград в позицията ѝ срещу независимостта на Косово – бивша южна провинция на Сърбия с предимно албанско население.
Понос обвини Вучич, че е използвал войната в Украйна в кампанията си, за да се опита да се възползва от страховете на хората. Опозицията и правозащитните органи също обвиняват Вучич и неговите коалиционни партньори в автократичен стил на управление, корупция, контрол на медиите и връзки с организираната престъпност.
Александър Вучич е доминиращата политическа фигура откакто неговата Сръбска прогресивна партия успя да сформира правителство след президентските и парламентарните избори през 2012 г. Той успява да се издигне от позицията на министър на отбраната до министър-председател и президент. Вучич е и бивш министър на информацията в правителството на Слободан Милошевич, който беше обвинен в геноцид и военни престъпления във връзка с войните в бивша Югославия.
Ще гласуват ли етническите сърби в Косово?
В предишни избори на етническите сърби в Косово беше разрешено да гласуват, но този път избирателните секции в Косово ще останат затворени.
Премиерът Албин Курти каза, че за да могат етническите сърби в страната да гласуват, трябва да има предварително споразумение между Косово и Сърбия. САЩ и други 4 европейски страни критикуваха решението на Косово.
Кървавият кървав конфликт от 1998-1999 г. между Сърбия и албанските сепаратисти в Косово, която тогава е сръбска провинция, доведе до смъртта на повече от 12 000 души. Намесата на НАТО под формата на бомбардировка срещу Сърбия сложи край на войната. През 2008 г. Косово обяви независимост от Сърбия - ход, признат от Съединените щати и повечето страни от ЕС.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
