Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
"Компромиси за "Левски" не правя, те са краткият път към провала", каза треньорът на "Левски" Станимир Стоилов в интервю пред NOVA, след като през последните месеци е с ключова заслуга за важните първи стъпки, които клубът направи, за да излезе от тежката ситуация, в която се намираше.
"Някои хора се опариха, други в началото не вярваха. Налагало се е да се разделям с хора, които наистина съм чувствал важни. За клуба, футболисти, ръководители - там компромис няма да направя," добави той.
В четвъртък столичният отбор елиминира от квалификациите на Лигата на конференциите гръцкия ПАОК, който миналата година игра четвъртфинал в европейския турнир. Успехът бе определен от Стоилов като "футболно чудо" и като много важен фактор за развитието на "Левски":
"Футболната увереност е много важна. Когато футболистите изпълняват това, което се иска от тях, и се получи на мача, те започват да вярват на треньора и повече да го слушат. В началото нямат навика да помнят. После си казват "Тук нещо говорихме и то донесе успех. Я да видя пак какво беше и да го запомня."
Наставникът сподели, че работи от 9 сутринта "до когато имаме работа", което обикновено приключва в късните следобедни часове.
"Имахме много малки неща за оправяне, за да стигнем до големите. Личният пример е добър за колектива. "Левски" е моят клуб, на който дължа всичко. Към него имам задължения и ангажименти, които трябва да покрия. Ангажиментът, който поех, беше заради мъката, която събраха привържениците, искахме да им дадем лъч надежда и да спасим клуба игрово и финансово", споделя той.
Специалистът признава, че "не е много приятен ръководител":
"Във всичко нещо ме дразни. Не искам никой да ме обича, всички ме мразят общо взето. Като дойдат резултатите, всички се обичаме много. В България, ако не се управлява с твърда ръка, трудно се постигна крайният резултат. Не говорим да си диктатор в тежкия смисъл на думата, но трябва да изискваш от хората да става всичко, както трябва. Така и така сме тук, получаваме заплати, но сме царе на имитацията. Това е нашата действителност, аз много мразя тези неща и се опитвам да ги избягвам. По-добре да си стоим вкъщи, отколкото да идваме тук и да имитираме. Така че не съм приятен като футболен ръководител."
"Годините, опитът и наблюденията са много полезни. Добрият чичко на никого не е мил. Всичко опира до свършената работа. Ако си затваряме очите за нерешените проблеми или прескачаме, нещо, което не се свърши както трябва, рано или късно то пак те "удря" с по-голяма сила. Нищо ново не видях при завръщането си тук," добавя още той.
Стоилов коментира и какво е "откраднал" от натрупания си опит в чужбина: "Първото нещо, още от предишния престой, е теренът. Смея да твърдя, че е един от най-добрите, ако не и най-добрият, в България. Направен е по мое настояване от предишни периоди, в които със Сираков отговаряхме за спортнотехническата страна. Беше направен с отопление, с поливна система... Германска фирма го направи, доста скъпо за българската действителност. 15 години по-късно правим терени на една трета от парите."
Треньорът добави, че тези неща са видни по стадионите на отбори от чужбина и не е нужно да бъдат тепърва измисляни от българските клубове. "Отиваш в една средна европейска държава като Австрия или Швейцария. Поглеждаш и първото нещо, което виждаш, е един прекрасен терен."
Според него е ключово футболистите да виждат, че се грижат за тях и им се предлагат най-добрите условия за работа.
"Преди години видях футболисти, които си носят тренировъчните екипи, официалните екипи... Това е немислимо - в съвременния футбол има хора за всичко. Спортистът трябва да бъде обгрижван."
Подобряването на условията за работа помага и за "прочистването на главите" на състезателите: "Тренировъчни терени, екипировки, редовни плащания на заплати... Футболистът да се почувства звезда. Тогава започва важният процес с изискванията. Тогава има защо да го накажеш, да го глобиш, да го овикаш. Когато той няма условия, той например може да каже "Какви пасове, тренер, виж, че теренът е лош." Другото най-лесно извинение е "Какво да тренирам, те ни ни плащат." За да тръгнем към натиска, трябва да изчистим обстановката. Средата трябва да стане екологична за футбол, за да има успехи."
Той обясни и "разчистването на къщата", което направи в началото на настоящия си престой в клуба, когато освободи и продаде част от състава.
"Или вървят в пътя, в който на мен ми харесват, или се разделяме. Докато аз съм в този клуб, така ще бъдат правилата. Говоря на английски, португалски, руски, малко турски, сръбския не го броя за език. Футболният език обаче е един и същ. Караме чужденците да учат български, имат си учители, особено бразилците. Държим на това, защото и за тях е добре. Ние едно време също бяхме неграмотни, когато отивахме. Учех езика от тренировките, от терена, от комуникацията с колегите и от ресторантите в Португалия или Турция, където съм играл."
В момента отборът работи върху изграждането на отборна игра и постигането на победи;
"Стилът на игра е по-тежкият и по-бавен процес. В момента "Левски" е в такава ситуация, че трябва и да печели. Ще работим и за двете неща. По-лесният вариант е да се постигне резултата, по-трудният е да се изгради стилът на игра. Аз съм фен на футболното шоу във всички аспекти. Но то не включва само игра с топка или фазата атака - трябва и да се защитаваш. Всички видове на агресивния футбол, който радва хората. Привържениците на "Левски" са темпераментни. Те могат да оценят и добрата загуба. Няма "добра", но с поведението си на терена можеш да покажеш, че си направил достатъчно според възможностите си, за да спечелиш."
На 15 май клубът спечели Купата на България, с което отбеляза и първи трофей от 13 години насам. Тогава дъщерята на Станимир Стоилов го поздрави на терена, като и двамата не успяха да сдържат емоциите си:
"Сълзите от радост са голямо нещо. Още повече от моята дъщеря, която не живее вече в България и си идва доста рядко. На мач тя живее с "Левски" , с емоциите... Това, че тя се разплака, разчувства и мен. Сълзи на радост бяха това, но и на изтърпяната мъка. Защото аз през годините доста мъка изтърпях покрай "Левски". Чисто спортотехническа, но и поради лошите неща, които се случваха и неверните глупости, които се изговориха за нашия първи престой. За мен беше странно, че някои хора вярваха на това колко лоши сме били, защото срещу нашата работа стояха огромните успехи."
