За първи път от 1994 г. насам германското правителство ще си върне част от акциите в Lufthansa. Това е едно от условията на сделката за държавна помощ в размер на 9 млрд. евро, с която втората по големина авиационна група в Европа ще се опита да възстанови нормалната си дейност след кризата с Covid-19.
Помощта ще трябва да бъде одобрена както от акционерите, така и от Европейската комисия.
В нея са включени 3 млрд. евро кредит през държавната банка за развитие на Германия KfW. Дружеството ще прекрати изплащането на дивиденти и ще намали вънагражденията на мениджърските позиции. Федералният фонд за икономическа стабилизация, създаден за подпомагане на националната икономика след удара от Covid-19, ще осигури 300 милиона евро за изкупуването на нови акции на номинална цена от 2,56 евро.
Правителството е поело ангажимент да не упражнява правото си на глас по оперативни въпроси и планира да продаде акциите си до края на 2023 г. Две позиции в Надзорния съвет на авиокомпанията обаче ще бъдат заети от представители на държавата. Очаква се те да бъдат "независими експерти", а не политически обвързани лица.
Предвижда се още фондът да инвестира 5,7 млрд. евро в дружеството до 2027 г. Тази помощ няма да даде право на увеличаване на контрола на правителството в компанията. Въпреки настояването на германски екозащитници, програмата не предвижда и налагане на нови цели за ограничаване на вредните емисии от дейността на Lufthansa.
Това е най-голямата спасителна програма в Германия от началото на Covid-кризата.
Икономическият министър Петер Алтмайер посочва, че правителството нарочно се е въздържало от налагането на извънредни условия, тъй като целта му не е да се меси в текущата бизнес стратегия на Lufthansa, a да й помогне за възстановяване на стабилността.
Авиогрупата, под чийто контрол попадат още Austrian Airlines, Swiss International и Brussels Airlines, кандидатства за държавна помощ пред правителствата на Австрия, Швейцария и Белгия. Преди месец компанията получи обещание за 1,4 млрд. евро от швейцарския федерален съвет, но средствата ще се ползват само за брандовете Swiss и Edelweiss.
Мрачните облаци пред Lufthansa все още не са разсеяни.
Според Bloomberg, Европейската комисия може да постави условия на Германия, които ще вгорчат надеждите на правителството и авиосектора. Агенцията се позовава на свои източници, според които Брюксел ще поиска Lufthansa да освободи ключови полетни слотове на летищата във Франкфурт и Мюнхен като гаранция срещу евентуалното създаване на нечестно предимство спрямо конкурентите. Регулаторното одобрение може да отнеме седмици. Като компенсация за държавната помощ ЕК може да поиска и намаляване на самолетите на Lufthansa, базирани в Германия.
Официално потвърждение на тези условия по преговорите все още няма, но източниците на Bloomberg твърдят, че Ангела Меркел е заявила намерение да запази слотовете на Lufthansa.
Летищните слотове са изключително ценни за авиокомпаниите, тъй като те им дават възможност да насрочават полети в най-търсените часови пояси до най-желаните дестинации.
Lufthansa беше принудена да приеми 700 от близо 760 самолета заради сътресенията в транспортния сектор след пандемията от Covid-19 и затварянето на границите между засегнатите държави. Според данни на ръководството на компанията, загубите по време на извънредното положение са стигнали до около 1 млн. евро на час. Очаква се дейността да започне да се възстановява на по-бързи обороти през юни.
Пазарната капитализация на авиогрупата беше паднала под размера на спасителния пакет. Подпомагането й срещна широка политическа подкрепа в Берлин въпреки притесненията сред по-малките опозиционни партии. Франкфурт разчита на Lufthansa, за да запази позицията си като световен авиационен хъб, осигуряващ междуконтинентална свързаност.
Спасяването на Lufthansa е подложено на остра съпротива от страна на собствениците на нискотарифните авиокомпании в Европа като WizzAir и Ryanair. Ръководителят на ирландската компания Майкъл О'Лиъри заплаши да заведе дело срещу Германия за нелоялна конкуренция и изкривяване на пазара.
Главният изпълнителен директор на WizzAir Йозеф Варади също критикува преливането на бюджетни средства към големите национални превозвачи, които по думите му са жертва на слабите си мениджъри, разчитащи на спасителната мрежа на държавата.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
