Германия се подготвя за голямо изследване, в което ще се проверии колко души вече са се сдобили с имунитет срещу новия коронавирус след прекарана инфекция. 

Изследването се координира от епидемиолога Жерар Краузе от центъра по инфекциозни изледвания Хелмхолц в Брауншвайг, като в него ще участват още Германският център за изследвания на инфекциозните заболявания, Службата по кръводаряване, институцията за национални здравни изследвания NAKO Gesundheitsstudie, институтът "Роберт Кох" и Институтът по вирусология към берлинската болница "Шарите". 

Проектът все още e в процес на одобрение, но изследователите се надяват той да започне от април, като се вземат кръвни проби от над 100 000 души за изследване на антитела срещу патогена на Covid-19. Тестът ще се повтаря на равномерни интервали, за да може да се следи промяната в развитието на пандемията. 

Изследователите искат да проучат колко мащабно се е разпространил новият коронавирус и колко заразени хора са починали. Данните от изследването ще улеснят решението за повторно отваряне на училищата за присъствени занятия и вдигането на забраната за обществени събирания. Ако всичко мине по план, първите резултати трябва да бъдат обявени в края на април. 

Наличните в момента тестове понякога реагират и при по-безвредните щамове на коронавируса, срещу които 90% от възрастните хора вече са развили антитела. Учените се надяват да получат тестове с по-висока достоверност на данните в рамките на 2-3 месеца. Тогава ще може да се установи с добра надеждност дали човек вече е имунизиран срещу новия коронавирус и дали може да зарази околните с инфекцията или не. 

Авторът на изследването посочва, че имунната система може сама да изгради защитна стена срещу вируса, която позволява на човек да се върне обратно на работа и да се освободи от карантинните ограничения. 

"Изследването ще ни помогне да си отговорим на най-сложните въпроси: колко смъртоносна е тази инфекция на практика, можем ли да отменим мерките за потискане на вирусната епидемия, трябва ли те да бъдат продължавани. Макар да смятам това изследване за важно, за мен тук вече не става дума само за вируса. Безпокоя се сериозно за това, че настоящите мерки може да имат по-тежки последствия за обществото от самия вирус. Безработицата и социалният упадък биха могли да доведат до развитието на болести", казва Жерар Краузе в интевю за "Шпигел". 

Той обръща внимание, че повечето модели за справяне с болестта не вземат предвид здравословните вреди от евентуални масови фалити или безработица вследствие на мерките за спиране на епидемичната вълна. 

Краузе посочва, че би било удачно да се претегля не само броят на починалите от болестта, но и "годините живот, които са изгубени". 

"Този показател дава по-голяма тежест на смъртността сред младите хора, и е стандарт при изследването на обществените последствия от болестите", казва Краузе. "Важно е да не се фокусираме само върху вируса, а да имаме предвид всички аспекти. Мерките не може да са по-тежки от заболяването. И не само ние трябва да внимаваме за това. В по-бедни държави тези мерки може да доведат до по-катастрофални последствия от Германия. В Африка или Южна Америка забраната за контактуване между хората може много бързо да доведе до ситуация, в която човек повече няма пари за храна". 

Краузе обаче е твърд противник на масовото следене на хора през мобилните телефони, за да се установят всички контактни лица на заболелите.

 "Близостта на хората с пациентите е само един от многото фактори, които играят роля за развитието на една инфекция. Всичко това не допринася особено много за ограничаването на заразата, само причиняваме излишен страх сред още повече хора. Освен това за мен цената, която ще платим в дългосрочен план за въвеждането на подобно следене, е прекалено всиока. Опасността от налагане на това следене и след края на епидемията като решение на други проблеми - например, за криминални извършители, имигранти или дори за шофьори, преминаващи на червено - е напълно реална. Това не е подходяща мярка", казва той.