15 кг повече мускулна маса - това е резултатът от подготовката на австрлаийския плувец Джеймс Магнусен за т.нар. “Допингирани игри”.
В България те нашумяха около Йосиф Миладинов - един от най-добрите и обещаващи български плувци обяви край на кариерата си, а след това изненадващо се оказа лице на съмнителното състезание, което "легитимира" употребата на допинг в плувните спортове.
Експериментът с “Enhaced Games” обаче придобива все по-големи мащаби и засега няма никакви сигнали, че през май 2026 година събитието няма да се състои в Лас Вегас. Точно обратното, то тепърва трупа популярност.
“Заслуга” за това има и Джеймс Магнусен, който вече е „персона нон грата“ в австралийското плуване, след като опита да счупи световния рекорд на 50 м свободен стил.
Още появата на Магнусен в басейна предизвика невярващи погледи - мускули като на бодибилдър, съчетани обаче с бързина и експлозивност на спринтьор на 100 м. И всичко това в тяло на един плувец.
“Използвахме BPC-157, CJC-1295, Ipamorelin и Thymosin. BPC-157 и Thymosin са за възстановяване и превенция на травми. Те подпомагат оздравителните процеси в тялото. CJC и Ipamorelin засилват естественото производство на растежен хормон в организма. Не си инжектираш растежен хормон директно, а просто максимизираш собствения потенциал на тялото си”, разказват в подробности от щаба на Магнусен.
“Тестостеронът е суперсилата. Той е това, което те кара да изскачаш от леглото сутрин, да вдигаш огромни тежести и да се чувстваш страхотно”.
В най-добрата си форма, преди да започне да се допингира, австралиецът тежи 95 кг и определено изглежда внушително.
Само за една седмица на забранени вещества качва 5 кг мускулна маса - нещо, което по честен начин се случва за година (в най-добрия случай). Магнусен обаче не спира дотам, като вече е 115-килограмова планина от мускули.
Как се случва всичко?
Най-просто казано, при употреба на стероиди организмът усвоява по-голямо количество храна и по-бързо се възстановява от трeнировките.
Анаболните средства са химични вещества - синтетични деривати на тестостерона, които повишават анаболните процеси в организма. Те оказват въздействие върху белтъчната обмяна, като повишават белтъчния синтез и потискат разграждането на белтъците (повишава се количеството азот в клетките).
Осъществява се бързо покачване на мускулна маса и се увеличава производството на креатин-фосфат, вещество, което служи за образуване на АТФ - т.нар. "гориво" за мускулите.
Създават се благоприятни условия за мускулен растеж и бързо възстановяване, тъй като се увеличава притокът на кръв в мускулите.
„Вероятно бях в пика си около Коледа. Продължавах да вдигам все по-тежко. Просто увеличавах интензивността постоянно. Това, което не взимах предвид, беше, че централната ми нервна система не се възстановяваше със същото темпо, както мускулите ми. Чувствах се силен и имах енергия, но ми липсваше онзи изблик в плуването. Мисля, че на моменти само се претоварвах прекалено много”.
Решението точно в този случай, особено в спортове като плуването, е атлетите да използват и бета агонисти. Това са най-популярните лекарства за астма или т. нар. бронходилататори. Те са медикаменти, които улесняват процеса на дишане по време на астматичен пристъп.
Към това добяваме и специфични стимуланти за намаляване на чувството на напрегнатост и за подобряване на резултатите.
„Голяма част от негативното отношение към допинга идва от стигмата, която се е натрупвала с години – още от 80-те насам. Аз самият съм израснал с това възприятие. Най-стресиращото в началото беше самото инжектиране”, разказва Магнусен.
“После се превръща в част от рутината ти. Правиш си редовни прегледи, следваш процедурите и разбираш, че няма нищо страшно. Ако имаше негативни ефекти върху здравето ми, щях сериозно да се замисля дали да продължа”.
“След като вече преминах през всичко това и съм първият спортист, който говори открито и честно по темата, и разполагам с реални данни – чувствам се напълно спокоен. Не само че тези данни ще ми помогнат в собствената ми подготовка, но се надявам да отворят вратата и за други спортисти, които искат да поемат по този път”.
Проблемът в случая е дали “другите спортисти” ще знаят кога да спрат и ще го направят ли, когато залогът е поне 1 млн. долара.
И тук идва втората българска следа - Кристиян Голомеев, син на известния олимпийски плувец Цветан Голомеев.
32-годишният състезател получи 1 млн. долара за "подобряване" на световния рекорд на 50 метра свободен стил през февруари - с време 0.02 секунди под досегашното най-добро постижение от 2009.
Именно Голомеев изглежда като големия съперник на Джеймс Магнусен за Лас Вегас догодина, като той е и причината представителят на Австралия все още да не е милионер.
Според австралиеца обаче има още поне дузина негови сънародници, които също ще се включат в “Допингираните игри”. А това може да отключи кутията на Пандора не само в плуването, но и в други спортове.
Допинг контролът е създаден не просто за да пази чистотата на спорта - нещо, което хора като Магнусен твърдят, но и да защитава спортистите от глупави решения да си инжектират опасни субстанции в името на победата.
Последствията от приема на опасни медикаменти, които повишават производителността и мускулната маса и помагат за по-бързото възстановяване, обогатяването на кръвта с кислород и т.н., се доказват най-добре от десетките починали млади културисти, при които няма допинг контрол.
Професионалните културисти са изправени пред риск от внезапна сърдечна смърт, който е повече от 14 пъти по-висок от този при аматьорите.
Ново международно проучване проследява над 20 000 мъже бодибилдъри в продължение на 16 години и разкрива тревожна закономерност на преждевременни смъртни случаи,
"Макар че стремежът към физическо съвършенство е възхитителен, преследването на екстремна телесна трансформация на всяка цена може да носи значителни рискове за здравето, особено за сърцето", заявява в изявление водещият автор д-р Марко Векиато (Marco Vecchiato) от Университета в Падова, Италия.
Освен сърдечните проблеми, проучването установява, че бодибилдърите са изправени пред повишен риск от смърт, свързана с бъбреците, като няколко спортисти умират от бъбречна/мултиорганна недостатъчност.
Организаторите на “Enhaced Games” обаче удобно пропускат такива факти и акцентират върху наградата от 1 млн. долара.
“Допингираните игри” вече са като зараза, която освен в плуването, плъзва и в леката атлетика и вдигането на тежести.
А въпросът е докъде ще стигне и има ли кой да спре процеса, преди да е станало прекалено късно.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
